Лудата по футбола Бразилия си има достатъчно теми от вътрешния шампионат, евентуален трансфер на Неймар, който е на изхода в ПСЖ, футболно хулиганство, което се шири безнаказано из стадиони и край тях... Но една тема в тази страна винаги е №1, когато става дума за играта, която пък е категорично най-важното нещо в живота на поне 70 процента от бразилците.

Националният отбор има нов селекционер от тази седмица.

Името му е Фернандо Динис, треньор е и на Флуминензе, като ще съчетава за близо година двете длъжности. Специалистът е само на 49 години и е наясно, че е с временни задачи начело на селесао. За лагера на тима преди Копа Америка 2024, който е през юли догодина, на поста застава Карло Анчелоти.

Един от най-опитните и титулувани треньори в Европа за последните 20 години ще води златистите на турнира, а след това и на Мондиал 2026.

Ясно е защо се случва.

Федерацията търси път да спре "черна серия". Бразилия чака титлата на световен шампион от 21 години, а на Копа Америка триумфира веднъж в последните пет издания. Твърде малко за най-футболната нация на планетата. Поредният провал дойде на Мондиал 2022, когато Хърватия изхвърли селесао с дузпи на четвъртфинал, но година по-рано разочарованието не бе по-малко, когато Аржентина им взе трофея на континента във финал насред "Маракана".

Още на първата си пресконференция Динис каза, че Карло Анчелоти няма да се меси в работата му. Тя е да води Бразилия в шест световни квалификации тази есен, като положи основите на безаварийно класиране на Мондиала след 3 години. След това поема италианецът - за останалите 12 квалификации и за Копа Америка. И за самото световно в Щатите, Канада и Мексико, разбира се.

"Странно и противоречиво", бе наречено решението на федерацията в местните медии.

Първо с назначението на италианеца, второ - с начина, по който то е предхождано от това на временен треньор. В Бразилия има и леко негодувание от факта, че до скоро техните специалисти се търсеха в Европа, а сега те - гордите хора от страната на самба футбола и жого бонито, слагат европеец да води отбора им към световна титла.

Но времената се менят, а извънредните ситуации изискват извънредни мерки, очевидно.

Анчелоти не е първият чужд треньор на селесао.

Историята на този национален тим е пребогата, преливаща от велики мачове, "национални футболни катастрофи" и грандиозни триумфи.

Първата среща, играна от Бразилия на международната сцена, е през 1914 г. на стадиона на Флуминензе в Рио де Жанейро. Сборен тим на Рио и Сао Пауло играе срещу английския Екзитър, което, разбира се, не е официален двубой. В онзи юлски ден преди 109 години наставник е Силвио Лагреса, подпомаган от Рубенс Салес. И двамата - местни.

11 години по-късно Брадилия се обръща към уругвайския мъдрец Рамон Платеро, който в дует с местния Жоаким Гимараеш води тима на Шампионата на Южна Америка. Той е в Аржентина, бразилците бият два пъти Парагвай с 5:2 и 3:1 (блести първата звезда на селесао - Артур Фриденрейх), падат с 1:4 и правят 2:2 с домакините, с което остават втори. Тогава първенството на континента е от три отбора.

Това е приносът на Платеро - четири срещи начело на отбора.

Втората световна война е в разгара си, когато Уругвай гостува за два приятелски мача на бразилците през май 1944-а. Единият е в Рио, другият - в Сао Пауло. В този момент тимът е без треньор, затова и за селекционер само за тези две срещи са повикани наставниците на шампионите на двата Щата.

Отборът на Сао Пауло е воден от португалеца Жорже Гомес да Лима, наричан Жорека. Роден в Лисабон, той си е практически бразилец, защото живее и работи в тази страна в целия си съзнателен живот, след като учи и се дипломира в Сао Пауло.

Партньор за двата мача му е местният Флавио Коща, който остава начело на Бразилия след тях, чак до Мондиала през 1950-а.

И докато в тези два двубоя през 1944-а селесао печели с 6:1 и 4:0, шест години по-късно Коща преживява до тъчлинията, редом с цялата нация, Мараканазо - ужасния провал и трагедия точно уругвайците да отнемат световната титла на тима пред 200 000 на "Маракана". "Чужденецът" Жорека обаче е 2 от 2, макар и в приятелски мачове.

И трети случай има на легионер, наставник на златистите. Филипо Нунес от Уругвай води по заместване една контрола именно срещу родината си, спечелена с 3:0 през септември 1965-а. Тогава за седмица Бразилия среща уругвайците, английския клубен Арсенал и тима на СССР в приятелски мачове, като за трите двубоя подбира трима различни треньори от вътрешния шампионат. Нунес е начело на Палмейрас.

И това е цялата история на чужденци, водили най-популярния национален футболен отбор на планетата. Общо седем двубоя, от които три са приятелски. Официалните са четири.

Митичните златисти фланелки са символ на бразилската мощ и неподражаем стил в играта, та не е чудна реакцията на назначението на Анчелоти. "Ние сме Бразилия, нямаме ли треньори?", един вид.

За първи път от почти 100 години външен човек ще води селесао в официален мач. Чак от онези декемврийски дни на 1925-а, когато е Първенството на Южна Америка в Аржентина. След това се е случило за още общо три контроли, но тези мачове не са значими.

Догодина по това време Карло ще е в Бразилия и ще разпръсква неповторимата си харизма и чар в лагера на златистите. Въпросът е как ще го приемат феновете тогава. Повечето играчи няма да имат никакъв проблем, те са масово из европейски клубове, а немалко са играли за Анчелоти (Винисиус и Родриго в момента, Каземиро, Маркиньос, Ричарлисон преди това).

А за самия италианец - каква голяма чест ще е това и какъв по-добър венец на тази славна кариера? Той е Шампион на Италия, Англия, Германия, Франция и Испания, четирикратен носител на Шампионската лига, световен клубен първенец.

Витрината му е претъпкана.

През 2026-а Карло ще е на 67 години, а ако добави шестата звезда на световен първенец на златистия екип, а преди това е спечелил и Копа Америка...

Какво повече да търси и преследва в занаята?

Може да се оттегли в любимата родна Емиля-Романя, да се отдаде изцяло на обожаваните от него вина и сирена от региона, и да гледа футбол само по телевизията. И за удоволствие.

Снимка: Getty images