10–те най: Ивановците в българския футбол

Те оставиха диря в играта не само на терена

Снимки: Иван Григоров

10–те най: Ивановците в българския футбол

Те оставиха диря в играта не само на терена

11:39 | 7 януари 2023 | Редактор : Жаклин Михайлов 15 5012 Снимки: Иван Григоров

7 януари не е национален, но е народен празник. В България хората го честват масово, защото името Иван е най-често срещаното. По статистика Иван и Иванка с модерните им модификации са към 300 хиляди. Всеки познава поне някой с това име, а и самият 7 януари като типичен зимен ден е много подходящ за весело изкарване. Дори и песен на Богдана Карадочева има по повода.

Още по темата

Преди години във футбола Ивановден се свързваше най-вече с предпоследния президент на БФС Иван Славков. Неговият довереник пък се казваше Иван Вуцов. Но щателната проверка показа, че всъщност Иван не е чак толкова срещано име в българския футбол. Интересен факт е, че от златното поколение през 1994 година има по двама с името Емил, Петър и Ивайло, но нито един Иван. Но пък от едно по-далечно минало са останалите спомените за доста Ивановци. Всички те са оставили ярка диря не само като велики футболисти, но и като и много интересни образи.

1. Иван Вуцов е рядък случай на футболист, треньор и ръководител. Живя от 1939-а до 2019-а и остави нееднозначна, но запомняща се следа.

Роден е в Габрово, прави име с Левски, но не го оставят в Левски-Спартак и завършва кариерата си в Академик. Като футболист е с репутацията на железен защитник и цар на автоголовете. На световното в Англия си вкарва цели два - срещу Унгария и Португалия. Вуцов е знаменит български треньор с фразата си за "пакетното придвижване". Но е силен не само с думите, а и с делата. С него Левски-Спартак прави знаменит рейд в Европа, като отстранява Аякс и отпада на четвъртфинала от Барселона с победа в София с 5:4. Вуцов класира България за световното в Мексико през 1986 година, а е начело на отбора в знаменития мач срещу Югославия в Сплит, завършил нещастно 2:3. Треньорските му умения бяха оценени от Хайдук Сплит и Арис Солун.

Дълги години бе Сив кардинал на българския футбол, което му донесе много пасиви. Но се оказа, че след него нещата станаха още по-лоши.

Embed from Getty Images

2. Иван Колев може да бъде поставен до Георги Аспарухов - Гунди и Христо Стоичков в пантеона на най-великите български футболисти. Равносилно на престъпление спрямо футбола е, че с годините споменът за Ването все повече избледнява и той така и не получава заслуженото признание.

А на негово име трябва да бъдат кръщавани стадиони, защото Ването Колев е първият човек, легитимирал българския футбол на световно ниво. Името му е поставяно в челните места на класациите за най-изявените европейски играчи.

Няма да бъде пресилено да бъде сравнен с Еузебио, или дори с Пеле! Огромни са успехите му с ЦСКА и националния отбор на България. Иван Колев е роден през 1931-ва и внезапно се отиде през 2005 година. В разцвета на силите си, защото Ването беше изключително жизнен, от онази категория хора, които никога не остаряват. Освен, че беше велик на терена, Ването внасяше и особен колорит във футболния свят. Вечен опозиционер, бунтар и борец против недъзите.

Снимка: www.cska.bg

3. Иван Зафиров е друг славен футболист на ЦСКА, роден през 1947 година. За разлика от нападателя Иван Колев, той играе като десен защитник и кариерата му е впечатляваща. 14 години в ЦСКА и участие в десетки легендарни победи, изградили името евробоец и убиец на шампиони. И Иван Зафиров е непроменлива величина в онези незабравими и недостижими червени генерации. Заедно с Пенев, Денев, Жеков, той твори история. Подразбира се от само себе си, че в същия период е първи избор за фланелката с номер 2 и в националния отбор. Взима участие на световното първенство във ФРГ през 1974. Прякорът му е Копата, а това, че е сравняван не с някой друг, а с филигранния техник Раймонд Копа показателно говори за качествата му не само в защита, но и в нападение. Може да служи като учебник за играта на позицията на десния бек.

4. Иван Стоянов също представлява България на световното първенство в Германия, където изиграва един цял мач. Роден е пред 1949 година и кариерата му започва обещаващо в Спартак София. На 20 години става неизменна част от обединения милиционерски клуб Левски-Спартак. Иван Стоянов - Типеца е големият боец в полузащитата на "синьо-белите". С него Левски стига до два четвъртфинала в Европа. За съперниците си той е като нощен кошмар, енергията му, съчетана с готовност за битка на живот и смърт е пословична. През 2017 година Иван Стоянов ни напусна, но остави неизлечимия спомен за един от най-всеотдайните футболисти.

5. Иван Илиев е роден през 1955 година и силните му изяви са като централен защитник в легендарния бял тим от края на 70-те години на миналия век. Илиев е важна и неизменна част от отбора на Славия, който е смятан за най-силният в България, но фактори извън футбола му отнемат правото да стане поне веднъж шампион. Илиев записва също така мачове в националния отбор, а продължава и като треньор. Слабо познат у нас е фактът, че като помощник на друг българин - Митко Добрев, той е шампион на Гана и вицешампион на Нигерия. Спомените от играта му като централен защитник го поставят много близо до такива гиганти като Бекенбауер, Емлин Хюз и Мариус Трезор. С други думи, футболист, който си служи повече с главата, отколкото с краката.

6. Иван Глухчев е забележителен представител на пловдивската школа, която е най-високо поставената в цялата футболна пирамида на българския футбол. Легендата наскоро навърши 80 години и за съжаление не се сетиха да го почетат, а приносът му е огромен и като футболист, и като треньор. Глухчев носи близо 10 години жълто-черния екип и участва в спечелването на последната титла на Ботев през далечната 1967 година. А вече като треньор служебно му се връчва титлата през 1985 година, но после правата върху нея са възстановени на Левски. Но пък с него Ботев записва последния си мач в турнира за КЕШ срещу шведския Гьотеборг. Иван Глухчев е сред малкото ни треньори с успехи в чужбина, бил е начело на гранда от Тунис - Есперанс. Изключително етичен и възпитан човек със свое колоритно присъствие във футбола.

Виж още Отбор от победоносци с име Георги

7. Иван Димитров също е позабравена българска футболна легенда. Роден е през 1935 година, а напусна този свят през 2019 година. Оставил е изключително ярка диря като футболист на Локомотив София и националния отбор. Неговите 70 мача с националната фланелка се равняват поне на 200 по съвременните стандарти. В състава на България е при дебюта на световни първенства в Чили през 1962 година. Много солиден и стабилен централен защитник, на световното в Мексико през 1970 е капитан на А отбора ни. Извън кариерата на футболист, Иван Димитров завършва строителния институт и има инженерно образование.

8. Иван Вутов е роден през 1944 година и е известен най-вече с това, че като треньор направи Левски шампион през 1992 година. И постави началото на една от най-успешните сини ери. Далеч по-малко известен е фактът, че Вутето е изиграл със синия екип само 7 мача през 1967 година. Но пък за сметка на това има повече от 200 със зелено-белия екип на Берое (Стара Загора). Част от генерацията на Янчовски и Петко Петков. Още по-малко известен е фактът, че при него започва кариерата на треньора с най-много мачове в А група - Димитър Димитров- Херо. Като наставник Иван Вутов стига дори до Буркина Фасо, а за последно го видяхме начело на Верея (Стара Загора). Изключително коректен, възпитан, интелигентен мъж, истинска бяла врана в българския футбол.

9. Иван Давидов е огромна бяла камбанария. През 60-те години титулярният състав на Славия в който личат имена като Петър Величков, Александър "Чоко" Василев и Михаил Мишев, започва от задължителното присъствие на Иван Давидов. Той е символът на Славия в един от най-славните периоди за клуба.

Давидов (играещ тенис на маса на снимката долу, по погрешка описан от английски фотограф като Динко Дерменджиев, в момент от лагера на нашите на Мондиал 1966) е роден през 1943 година и за съжаление не е между живите от 2015 година.

Участник е на световното първенство през 1966-а, а с него Славия става първият български клуб достигнал до полуфинална фаза на европейски турнир. Участва в десетки могъщи съперничества с Георги Аспарухов и Петър Жеков и спомените за него са че не е извършил нито една преднамерена грубост срещу тях.

10. Иван Кючуков е още един представител на пловдивското направление, но при него се добавя и кьолнската школа. През 80-те години Кючуков бе един от първите, които завършиха футболното си образование във ФРГ и това му отвори път за работа в най-добрите ни клубове и в чужбина. Роден е през 1946 година и най-интересната подробност при него е, че има почти равен брой сезони в Ботев и Локомотив. Но и в двата пловдивски клуба прави ярка диря като борбен, но и интелигентен полузащитник. Най-популярен бе през 1995-96 година, когато наследи приятеля си Георги Василев начело на Левски. За съжаление това не бе добър период за синия клуб и присъствието му бе твърде кратко. Но в днешни дни хора с богата ерудиция като Иван Кючуков липсват много на футболната ни среда.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО