Евро 2024, историята: Когато германската машина започна да преподава футбол
Триумфът през 1972 година бе първи за Бундестима и даде старт на златната му ера
В навечерието на Европейското първенство по футбол в Германия Corner.bg продължава да ви припомня предишните шампионати, като сега е ред на този през 1972 година, чиято финална фаза се игра в Белгия.
Четвъртото първенство на континента отново включва полуфинали, мач за третото място и финал, но преди това квалификациите преминават с 8 групи по 4 отбора.
Всеки един от победителите в групите влиза в четвъртфинали, които са последната стъпка към заключителната четворка. В тях Белгия шокира актуалния европейски шампион Италия с 2:1. Унгария, която завършва пред България в групите, побеждава драматично Румъния след три мача и общ резултат 5:4. Западна Германия, макар и в зелено, побеждава Англия с 3:1, а СССР лесно отстранява Югославия след 3:0.
Брюксел, Антверпен и Лиеж са избрани за домакини на четвъртия шампионат, а турнирът си има един изявен фаворит, който е с класи над останалите отбори. Това е Западна Германия на Хелмут Шьон при изобщо първото си участие във финалната четворка.
Евро 1972 обаче не е просто турнир, който да запълва календара между футболните сезони. Това е сблъсък на две циливизации - капиталистическия запад срещу комунистическия изток. И двата полуфинала символизират двете страни на компаса.
Западна Германия отстранява Белгия след 2:1 в Антверпен, като два гола на Герд Мюлер дават сигурността на фаворитите. В другия полуфинал СССР печели срещу Унгария след гол на Анатолий Конков в началото на второто полувреме. В последствие белгийците печелят третото място с 2:1.
Финалът е лесно да се предвиди и преди тези мачове. И двата отбора изглеждат безупречно в добре познатите си екипи. Западна Германия носи бели фланелки с черни кантове, докато съветските футболисти са в яркия си червен цвят, а на гърдите им е изписан СССР.
Германският състав от онова време е добре смазана машина, в която Франц Бекенбауер е роден да бъде капитан. Отляво играе Паул Брайтнер, който впечатлява не само със своята афро прическа. Магията обаче идва от плеймейкъра Гюнтер Нетцер, който има основната заслуга за отстраняването на Англия в четвъртфиналите. Финалната щриха пък доставя голмайстор №1 на континента Герд Мюлер.
СССР оформя също много здрав отбор от боеспособни играчи с богат опит, не толкова технически надарени, но готови да оставят сърцата си на терена. Лидерите са капитанът Муртаз Хурцислава и Анатолий Банишевски, които играят и на Световното първенство през 1966 година. Головете се търсят от един от двамата руснаци в състава - Виктор Колотов, стрелец на Динамо Киев.
След 4:1 в месеците преди турнира с 4 гола на Герд Мюлер, Западна Германия има увереността, че е по-добрият отбор. Показва го и на финала в Брюксел пред 43 хиляди зрители.
Двубоят се развива еднотипно почти през всичките 90 минути. Германците владеят топката и разнообразно намират пробойните в съветския защитен блок, докато играчите в червено в повечето време са зад линията на топката. Защитата издържа до 27-ата минута, когато Бекенбауер подема атака. Мюлер намира Нетцер, а той стреля, за да последва спасяване на Рудаков. С лесна добавка обаче Мюлер бележи за 1:0.
След гола СССР остава със същата стратегия, но отново е разочарован от 52-ата минута заради класата на Нетцер. Той намира Юп Хайнкес на левия фланг, за да последва извеждащ пас към Херберт Вимер, а последвалият удар изненадващо затруднява Рудаков - 2:0.
Тук някъде новият шампион вече е ясен, но само след шест минути пада и третият гол, когато Герд Мюлер бележи за четвърти път на първенството, сега след двойно подаване с Шварценбек, при което роля има и Хайнкес. През втората част СССР удря греда, но така или иначе остава много далеч от триумф.
Шампионската титла на западногерманците им дава нужния импулс за предстоящия домакински Мондиал след две години, който те също печелят, докато за съветския тим утешение остава победата на Олимпийските игри в Мюнхен малко след Европейското.
В онази 1972 година германците изцяло доминират и индивидуалните класации, като "Златната топка" отива за Бекенбауер, а негови подгласници са Мюлер и Нетцер.
Триумфът им на еврошампионата поставя старт на една великолепна серия на големите първенства, като Западна Германия и след това Германия достига девет финала от общо 13-те европейски и световни между 1972-а и 1996-а.
ФРГ - СССР 3:0
Западна Германия: Майер, Хьотгес, Брайтнер, Шварценбек, Бекенбауер, Вимер, Хайнкес, Хьонес, Мюлер, Нетцер, Кремерс
СССР: Рудаков, Джоджуашвили, Хурцилава, Каплични, Истомин, Конков, Трошкин, Колотов, Байдашни (66 Козинкевич), Банишевски (46 Долматов), Онишченко.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}