Дните до Евро 2024 се топят, а с това наближават и емоциите от мачовете. Но преди тях - ретроспекцията на Corner.bg за изминалите 16 шампионата на Европа върви по своя собствен път.

Преди 16 години дойде ред на втория турнир, проведен в две държави. След Евро 2000, на което домакини бяха Белгия и Нидерландия, осем години по-късно имахме Австрия и Швейцария като държави - побратими в организирането на форума. И те се справиха, напълно очаквано, безукорно с него.

Евро 2008 се превърна в спектакъл - сравнително малки, но винаги пълни стадиони с гореща атмосфера, изненади още в групите, зрелища с голове - на това първенство изобилстваха "ракети" отдалеч и заради напълно новата топка, с която се игра. А в елиминациите видяхме спектакли, които се помнят и днес.

Предисторията

България не успя да се класира, но не бе никак далеч. С инерцията от участието на Евро 2004, с отбор с немалко силни единици като Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, Валери Божинов и др., с новия селекционер - легендата Христо Стоичков, нашите тръгнаха устремно към класиране в група с Румъния и Нидерландия.

Не успяхме за една точка, като завършихме с впечатляващите 25 точки в 12 мача. Реми у дома с Албания - 0:0, ни прекърши и струва скъпо, а след него Стоичков напусна поста. Това остават и последните квалификации, в които целта е била реална и видима - класиране на голям форум.

Англия също не се класира, не че това ни успокоява. Хърватия и Русия изпревариха "трите лъва" и отидоха на финалите вместо тях.

Групова фаза

Най-впечатляващи в нея бяха "лалетата", хърватите и испанците, които взеха пълен актив по 9 точки. Нидерландия мачкаше със зрелищен футбол, Хърватия за пореден път удари Германия, а Ла Фурия показа, че има поколение, готово за нещо голямо.

Снимка: Getty Images

Испания обаче не вярваше. Дългите години на провали, "прокобата на четвъртфиналите" - едно преминаване отвъд тази фаза на световно или европейско за 44 години, както и отказът на Луис Арагонес да включи в състава всенародния любимец Раул... Испания не вярваше, а гледаше с недоверие, въпреки че тимът бе видимо много силен.

Голямата приятна изненада в групите бе Турция, изхвърлиха чехите в невероятна драма - от 0:2 в 75-ата минута до 3:2. Следвани навсякъде от десетки хиляди фенове, на мачовете на този отбор атмосферата бе огнена.

Франция бе неприятната изненада - това бе краят на ерата на Анри и останалите, които две години по-рано играха финал на Мондиал, загубен с дузпи. "Петлите" взеха една точка срещу Румъния и си тръгнаха безславно.

Елиминациите

На четвъртфиналите Русия хвърли бомба - елиминира считаните за фаворити дори за титлата нидерландци с 3:1 след продължения, след като видяхме един от най-зрелищните мачове на турнира. Но след груповата фаза в това отношение скука нямаше. Голът на Андрей Аршавин и радостта му след него остават символни за мача, в който контраатакуващия футбол на руснаците нарани фатално тоталната атака на "оранжевите".

Снимка: Getty Images

Турция и Хърватия изнесоха луда драма. Тя остана без голове до 119-ата минута, когато Иван Класнич вкара и "Ернст Хапел" във Виена, наричан от местните просто "Пратера", изригна във факли и дим. Поне половината от него... А докато се разстели мъглата от пиротехниката на хърватите, турците вкараха в ответната атака - 1:1! И се спасиха от отпадане, пращайки мача на дузпи. Там изпуснаха лидерите Модрич и Ракитич, а Турция отиде на полуфинал.

Германия и Португалия се надстрелваха за 3:2, а Бундестима показа, че въпреки неособено впечатляващата игра в групите, умее да побеждава и пречупва съперниците.

В последния четвъртфинал голове нямаше, а след 120 минути Испания и Италия трябваше да бият дузпи. Резервният вратар Пепе Рейна даде инструкции на Икер Касияс - очевидно той бе водил скаутинга на италианските изпълнители. Листчето до гредата помогна - Икер спаси ударите на Тото ди Натале и Даниеле де Роси, а "фурията" отиде на първи полуфинал на какъвто и да е голям футболен турнир от 1984-а.

Там испанците изнесоха лекция на Русия под пороя на "Пратера" - 3:0, а Шави и Иниеста блестяха в невероятното второ полувреме, донесло и трите гола. Техен партньор все още бе Маркос Сена, а не Чаби Алонсо, но това щеше да се промени след европейското. Давид Вия този път не вкара гол (имаше четири до този момент на турнира), разписаха се Шави, Давид Силва и Дани Гуиса, взет на турнира на мястото на Раул - много спорно, но оказало се точно решение.

Снимка: Getty Images

Германия мина през другия полуфинал в нов голов екшън - 3:2 над Турция, като драмата бе пълна за цяла Европа. Мирослав Клозе даде аванс от 2:1 на немците в 79-ата минута и малко след това токов срив остави половината континент без картина от полуфинала. Когато я възстановиха - включително у нас, Семих беше изравнил за 2:2, а насред ругатните и фенския гняв, видяхме как Филип Лам в последните секунди донесе победата на Бундестима.

Още един луд, луд мач - такива бяха целите елиминации.

Снимка: Getty Images

Начало на династия

На финала блесна Фернандо Торес, който донесе триумфа на Испания с гола си в 33-ата минута, изпреварил Лам и вратаря Йенс Леман.

Испания би с 1:0, звездата на Ливърпул завърши трети за "Златната топка" в края на същата година, но по-важно за него бе, че "сушата" на страната му бе прекратена.

Тя за втори път стана европейски шампион (след 1964-а), а онази вечер във Виена, недалеч от бреговете на река Дунав и парка Пратер, на стадиона, който е наричан по същия начин от местните, се роди династията на Ла Фурия.

В следващите 4 години този отбор практически бе непобедим. Шави, Иниеста, Алонсо, Рамос, Пике и останалите спечелиха Мондиал 2010 и Евро 2012 поред, оформяйки най-впечатляващата глава в историята на испанския футбол.

Снимка: Getty Images