17-11-2017 20-11-2018

Манчини е върхът на айсберга. Италианският футбол затъва в сивота

Националният отбор се руши, клубните нямат ресурс да се конкурират в Европа

13:55 | 17 август 2023 | Редактор : Динко Гоцев 9 3031 Снимка: Getty images

Роберто Манчини шокира цяла Италия, а и футболна Европа с оставката си като национален селекционер на отбора, който направи шампион на континента преди 2 години.

Още по темата

"Скуадра адзура" разчиташе Манчо да я води до 2026-а поне, когато изтичаше контрактът му.

Роберто обаче хвърли оставка, а след това даде гръмовно интервю в римския "Ла Република", потвърждавайки пукнатините в работата, организацията, взаимоотношенията с федерацията.

Все неща, в които италианският футбол винаги е вярвал като във фундаменти на успеха.

Манчини обясни, че президентът на футболния съюз Габриеле Гравина се е месил в работата му, опитал е да смени хора от щаба му без негово съгласие, а в същото време не е приел единственото условие, което селекционерът е имал.

getty images

А то е - да се махне клаузата от договора му, която гласи, че трябва да си тръгне сам и без неустойка, ако не класира отбора за Евро 2024.

"Да, ние може да се не класираме - признава в интервюто Манчини. - Пропуснахме Мондиала в Катар, може да пропуснем и европейското. И знаете ли какво - това не е сензация, вижте състава и избора, който имаме.

Не помня някога в италианския национален отбор да са били събрани толкова неопитни играчи, а тези, около които можем да ги интегрираме, да се броят на пръсти. Винаги е било обратното."

След Роберто си тръгна и целият щаб. Селекционерът на младежите го направи още преди месец. А а на "скуадра адзура" предстои да играе по два пъти със Северна Македония и Украйна, и да гостува на Англия, от която вече загуби у дома, в търсене на място на Евро 2024.

Според експертите на Апенините, класирането си е направо трудна задача.

И това е само върхът на айсберга.

Да, Италия няма звезди. Няма дори играчи от "втори пръстен" на европейската игра като търсене, цена, стойност на пазара или влияние върху топ клубовете. И ако това може да бъде наречено "временен проблем", защото страната винаги е имала и ще има талантливи футболисти, като цяло калчото е в една от най-големите, ако не и в най-голямата си криза на идентичност и конкурентност спрямо останалите големи сили в Европа.

Това може да звучи смешно, ако се вземе предвид, че през месец юни за 10 дни Фиорентина, Рома и Интер играха в трите финала на европейските клубни турнири. Да, загубиха ги, но бяха на финалите. Че каква криза тогава?

Виж още Манчестър Сити полетя към вечността: Взе Шампионска лига и оформи своя требъл

Ето такава. Това е по-скоро изключение от правилото. Последната европейска корона в турнира на шампионите за Италия е от 2010-а (Интер), а от тогава Испания има 7 купи, Англия е с 4, а Германия с 2. Изобщо за този период от 28 възможни трофея в Европа (Шампионска лига, Лига Европа, Лига на конференциите - само в последните два сезона), отбор от Ботуша спечели само един. Рома преди 15 месеца вдигна купата в първото издание на последния новосъздаден турнир.

Едно от двадесет и осем. При традиционно участие на 7, че и 8 клуба от Серия А всяка година в трите надпревари на УЕФА.

На ниво младежи и юноши нещата не са никак зле, но това винаги е било така. Италия е силна в първенствата до 21, 20 и 19 години по традиция, но рядко от отборите там излизат играчи, които да станат гръбнак на мъжкия състав. Повечето такива футболисти още на 18-19 са национали и не минават през формациите под първата.

През лятото тимът до 21 години се провали на младежкото европейско първенство, но този до 20 г. игра на финал на световното. Проблемът е, че нито едно от момчетата в него няма почти никакъв опит в мъжкия футбол и не се вижда как ще набере такъв в клубовете.

"Отборите в първенството ни просто нямат италиански талант - констатира преди година Манчини, попитан защо "скуадрата" не се класира за Мондиал 2022. - Избираме от 30-35 играчи, имаме само 4-5 нападатели, при това нито един не е чиста деветка и не е на световно ниво.

Не си спомням някога да сме били толкова ограничени в избора си."

Интер игра финал в Шампионската лига, но основните двигатели на похода бяха вратарят Онана (Камерун), хърватинът Брозович, аржентинецът Лаутаро Мартинес, Един Джеко (Босна). Единственият италианец в този състав, който може да бъде считан и за ключов играч в националния тим, е Барела.

Снимка: Getty Images

Подобна е ситуацията в Наполи, Лацио, Милан и Рома, да не говорим за Фиорентина. Ювентус е в огромна криза, а вече тя става и административна, след като е наказан да не играе в Европа.

И още един показателен фактор. Серия А през последните години избледня като похарчени пари на фона на английската Висша лига, но винаги е била достатъчно привлекателна за топ играчите, дори не за стотици милиони, както става на Острова. Да видим топ сделките на този прозорец.

Шампионът Наполи взе играчи за 67 милиона евро общо. Челси за толкова си купува краен защитник (един брой), например. Най-скъп е Джакомо Распадори от Сасуоло за 26 милиона. А най-добрият бранител на неполитанците - кореецът Ким, бе продаден на Байерн.

Вторият Лацио няма входящ трансфер над 15 млн. евро, а той е ... Тати Кастеянос от Ню Йорк Сити. Напълно ви разбираме, ако не сте го чували.

Интер дотук е взел най-скъпо Кристиан Аслани, халф на Емполи - 10 милиона евро. Раздели се с Онана и Брозович, а игра финал в Шампионската лига - парите би следвало да ги има. Какво да говорим, ако вицешампионът на Европа не е конкурентен на пазара дори, колкото един средняк или дори под това ниво на Висшата лига отбор като Уулвърхемптън, да речем? Защото неговите трансфери са по-скъпи.

"Гадзета дело спорт" се пошегува преди дни. "Докарали сме я дотам, че нашият Интер - гранд на Европа и вицешампион на континента в момента, е по-малко популярен от Интер Маями в социалните мрежи..." Разбира се, това е в сферата на майтапа, защото тимът от Флорида е на гребена с привличането на Меси. Но - шега, шега...

Снимка: Getty images

Милан развърза кесията малко повече и взе ... двама за по 20 милиона евро - Сами Чуквуезе от Виляреал и Кристиан Пулишич от Челси. Най-обещаващият играч на "росонерите" Сандро Тонали обаче бе продаден в Нюкасъл за над 60 милиона, което показателно за разликата в стандартите на италианската и английската лига.

Рома на Моуриньо все още не е дал нито цент, взе трима свободни агенти.

Юве плати дължимите по контракт 30 милиона евро на Евертън, за да вземе изцяло правата на Мойс Кийн, когото ползваше под наем. И, куриозно, това е най-скъпият летен входящ трансфер в Серия А. Наистина невероятно. 30 милиона евро са пари, които отборите от Испания, Англия или Байерн и ПСЖ, да кажем, дават за играч, който дори не е предвиден да е титуляр веднага. За някой "обещаващ".

Липсата на пари и ресурс е един от големите проблеми. Но калчото вече не и толкова привлекателно за водещите играчи. Цялостният регрес също е факт, въпреки че млади таланти има, както винаги, в италианския футбол. Въпросът е какво става с тях, когато дойде време да си спечелят мястото в първите отбори и да вдигнат нивото до европейско и световно такова?

Само преди две години на европейското "скуадрата" на Манчини показа как се прави без звезди, но с огромен отборен дух и колектив. И все пак и това, както и достигнатите три финала от клубовете този сезон в Европа, май ще се окажат изключения от правилото.

А тенденцията е, че калчото изостава и все повече играе периферна роля.

И е нужно ново отношение, за да не се случва опори на италианския футбол като Манчини да си тръгват, с което конструкцията да става още по-нестабилна.