Лудата банда без вратар: Кои са момчетата, грабнали сърцата на футболния свят?
Кой е очаквал, че Коморските острови ще са водеща футболна новина?
В понеделник вечер един много скромен и до скоро тотално непознат национален тим, грабна сърцата на феновете по света.
Едва феновете на тази игра са очаквали, че в тази януарска вечер ще гледат двубой от Купата на Африка и тайнично ще се надяват да видят сензация от страна на ... Коморските острови.
Но защо именно този скромен тим? С какво съставът, представляващ едноименния архипелаг в Индийския океан между Мадагаскар и континентална Африка, успя да грабне вниманието на хората?
Освен, че напълно изненадващо се появи изобщо на Купата на Африка, този отбор победи и изхвърли гранда Гана още в групите. Спечели срещу един от претендентите за титлата с 3:2 и си извоюва право в елиминациите да се изправи срещу домакина и фаворит за трофея - Камерун.
И преди най-важния си мач в историята, отборът на Коморските острови бе ударен тежко от коронавируса. Цели 12 положителни проби, а правилата на тунира са безпощадни - имаш ли 11 здрави играчи, трябва да излезеш на терена. Няма за кога да се отлага нито един двубой.
Проблемът за Коморските острови бе сериозен. Всъщност, на практика си беше непреодолим. Те нямаха вратар за мача. И тримата на този пост бяха с положителни тестове, а когато все пак в деня на двубоя единият даде негативен, правилото за карантиринане го спря от осминафинала.
Така Коморите пуснаха на вратата с екип на страж и с ръкавици полеви играч. И ако това не бе достатъчен удар от съдбата - да играеш срещу домакина, много силен отбор и с 50 000 фенове зад гърба, то от шестата минута дебютантите останаха с 10 души. Директен червен картон. Но въпреки това се представиха геройски. Загубиха само с 1:2 и спечелиха сърцата на всички, като до последно опитваха дори да елиминират Камерун. Не просто да паднат с по-малко, както изглеждаше логично да е подходът им.
Големият герой на вечерта се казваше Шахер Алхадур. Човек, който при никакви други обстоятелства не би се превърнал във водеща личност на световните новини. Именно той - дали заради треньорско решение или по собствено желание, се нагърби с това да застане на вратата на Коморските острови. С ръст от скромните 172 сантиметра, левият бранител сложи ръкавиците, а с левкопласт преправи вратарския екип от неговия оригинален №16 на своя №3.
Алхадур е изключително периферен за световните футболни стандарти играч. Макар преди осем сезона да има 30 мача във френската Лига 1, в момента левият бек играе за Аячо в третото ниво на футбола на Франция. И е записал там едва три минути игра за сезона.
Той не записа нито една и за националния си тим в груповата фаза на турнира, което означава, че левият бранител през настоящия сезон е прекарал с 90 минути повече на терена с вратарските ръкавици и под рамките на вратата, отколкото като полеви играч! Това в кръга на шегата, но си е статистика. Неоспорим факт. Под светлината на прожекторите, гледан от целия свят заради куриозните обстоятелства около мача, този тип никак не се посрами.
Алхадур направи четири спасявания, едното от които - невероятно двойно такова след поредни удари от упор. Да, допусна два гола в ситуации, в които не може да кажем, че има сериозна вина. Разликата в мача бе, че когато нападателите на Коморските острови достигнаха до 4-5 чисти положения, срещу себе си имаха вратаря на нидерландския Аякс - Онана. Човек, играл полуфинал на Шампионска лига само преди три години. А като цяло ситуациите на десетимата смели играчи от Коморите не бяха по-лоши от тези на звездите от Камерун.
Спортно чудо - победа на този обрулен от съдбата, оставен с 10 души и без вратар отбор, щеше да е именно това. Е, чудеса и подвиг в тази историческа нощ нямаше, но със сигурност Коморските острови влязоха завинаги във футболния фолклор. Тяхното представяне бе толкова достойно и смело, че дори съперниците ги поздравиха джентълменски след края, дори някак леко засрамени, че са победили при такива обстоятелства.
А този тим изобщо не съществува на картата до декември 2006-а, когато ФИФА решава да го приеме във футболното си семейство. Преди това има неофициален национален състав, който веднъж годишно играе приятелски мачове с комшиите от Индийския океан в лицето на Мадагаскар, Мавриций, Сейшели и Реюнион. Отборът за първи път се включва в каквито и да е квалификации в предварителните кръгове за Мондиала в ЮАР през 2010-а, когато губи с общ резултат 2:10 от Мадагаскар.
Коморските острови трябва да чакат цели 10 години за първата си победа в официален мач, когато през 2017-а бият с 1:0 Ботсвана в квалификация за Купата на Африка. Но как това футболно джудже дори а стандартите на Африка изведнъж се превърна в доста стойностен отбор, който дори без вратар и с човек по-малко, измъчи фаворита в осминафиналите на континенталната надпревара?
Ясно е, че в началните години организационно футболът в страната е пълен хаос, а отборът се съставя само от състезатели в местната лига. Сами може да си представите какво е нивото на лигата на Коморските острови. Федерацията е включена в програмата за развитие на ФИФА и получава по 1,3 милиона долара всяка година, но отново не бихме ви шокирали като кажем, че огромна част от тези пари изобщо не са използвани по предназначение.
Показателен е фактът, че в края на тази година се очаква федерацията на Коморските острови да има своята нова модерна сграда, изцяло финансирана от ФИФА и за скромната сума от ... 11,4 милиона долара. Но тези въпроси нямат общо с представяне на Коморските острови на терена, където основният виновник за прогреса на отбора се казва Амир Абду. Той никога не е играл футбол професионално, не е бил и треньор.
Роденият в Марсилия Абду обаче се оказва единственият човек с коморски корени, който през 2014-а има лиценз за треньор на национален тим, а местната федерация решава да заложи на него, което днес се оказва най-великото решение. Амир прави реформа и решава с много часове и безсънни нощи да издири всеки играч по терените на Франция, който има родител, баба или дядо от Коморските острови, за да го убеди да играе за островната страна.
И днес, 8 години след революцията на селекционера, сред 28-те играчи на Коморските острови на турнира, 23-ма са родени на територията на Франция, а още четирима - на остров Майот, който макар и на 100 километра от Коморските острови, се води френски департамент.
Само Абдалах Али Мохамед в цялата делегация е роден на Коморските острови - в столицата Морони. Но дори и той като дете заминава за Франция, юноша е на Марсилия, а днес играе за швейцарския Лозана. Всеки друг играч на тима е роден и изграден като футболист във френски клуб, което обяснява доста приличното футболно и тактическо ниво на този отбор.
Треньорът Амир Абду признава, че е имал огромни трудности да убеди първоначално тези момчета да бъдат част от тима, който общо взето губи всеки мач. Освен това всяка повиквателна е свързана с дълги и изтощителни пътувания от Франция. И то - за да загубиш с 0:5 от отбор като Етиопия или Уганда, например.
Допреди няколко години Коморските острови изобщо не доближава фазата от квалификациите, в която може да играе срещу тимове като Египет, Нигерия или Камерун. Но в крайна сметка Абду изгражда своя отбор, а като един от ключовите фактори определя невероятните тропически плажове на островите, макар Мавриций и Сейшелите да са доста по-познати туристически дестинации. Селекционерът предлага на групата играчи всяко лято да идват за няколкоседмичен лагер-почивка на Коморските острови със своите семейства.
Така ежегодно за около месец, тази група от 20-ина играчи се забавляват по плажовете, тренират и изграждат невероятен колектив, който прерастна отбора, написал тази приказка за Купата на Африка.
Мнозина определят този път на Коморските острови до най-добрите 16 в турнира като по-голяма сензация от европейския четвъртфинал на Исландия от 2016-а. Не е ясно дали съставът с едва 13 победи в цялата си история някога ще играе пак на такова ниво, но е факт, че с клетата си съдба и многото заразени, но въпреки това непреклонното представяне на терена, стопли сърцата на всички фенове.
Няколко момчета, които едва ли ще играят голям футбол в живота си, показаха как се дава всичко на терена дори за страна, в която не са родени. И дори против всичко - съдба, неволя, ранен червен картон, липса на истински вратар...
Всички очакваха Камерун да ги разпилее с унизителен резултат, но не се случи така. И това доказа пак - турнири като Купата на Африка винаги ни предоставят вълнуващи истории и нови колоритни герои.
Този път това в главната роля влязоха Коморските острови, които са темата на днешните футболни новини.