Националният отбор на България не е бил на голям футболен форум вече 19 години. А тази вечер има съвсем реален сценарий, при който около полунощ с присвито сърце ще заключим, че чакането ни ще продължи още поне няколко години.

От 21:45 часа отборът ни гостува на Унгария в Будапеща (пряко по БНТ 1), а предвид поражението на старта на квалификациите за Евро 2024 срещу Черна гора (0:1), нова загуба може да прати надеждите ни във фризера в доста ранен стадий.

След два месеца средното си образование ще завършват момчетата и момичетата, родени през 2004-а - последната година, в която България заемаше някакво съществено място на футболната карта.

За целия този период реално националният ни тим бе близо до класиране само в два случая.

Единият бе по пътя към Евро 2008, когато заради две нелепи ремита срещу Албания останахме на точка зад Нидерландия. Вторият случай бе по пътя към Евро 2020, когато благодарение на турнира Лига на нациите и доза късмет, България се озова на два мача в София от квота за турнира. Първият бе срещу Унгария, а вторият - евентуално щеше да е срещу Исландия. Тогава маджарите ни спряха без особена драма - 3:1 насред София със солиден, организиран футбол и повече класа. Може да се каже без риск да сбъркаме, че днес разликата в класите между двете селекции изглежда още по-сериозна и притеснителна от наша гледна точка.

Снимка: Getty images

Довечера се очаква Унгария да стартира евроквалификациите си с рутинен и прогнозиран домакински успех, а с това да приключи нашите надежди след само два мача. Защото при нула точки от два изиграни двубоя, в група от пет състава (общо 8 срещи), такъв старт изглежда практически непоправим. Особено ако по същото време довечера Сърбия очаквано бие в Черна гора и събере шест точки.

Сякаш свикнахме на подобни сценарии, стана ни навик бързо да минаваме в ритъм на доиграване. Естествено, дори при загуба теоретичните шансове ще ги има, но на практика знаем, че трудно ще може да се наместим след първите два тима в класирането.

Вероятно песимистичните редове ви карат да се чудите дали пишем за мач срещу Унгария в Будапеща, или за такъв срещу Франция в Париж или Англия на "Уембли". За жалост днешната действителност е такава, че никой не вижда шанс за младата България в живописната унгарска столица. Да вземем букмейкърите, които са достатъчно показателен фактор за състоянието на два тима. Те дават коефициент от 1.40 за Унгария срещу 7.00 за родния тим.

Но къде е причината? Унгария ли се превърна в супер европейска сила или ние станахме слабак?

Снимка: AP/БТА

Може би истината е някъде по средата. След три десетилетия без голям форум и квалификационни групи, в които само Лихтенщайн и Сан Марино не победиха Унгария (Андора и Малта го направиха), маджарите реформираха футбола си. И от тогава вече записаха две поредни достойни представяния на Евро 2016 и Евро 2020. Освен това, докато ние правехме реми с Гибралтар и отнасяхме 5 гола от Грузия миналото лято, Унгария водеше смело групата си от Лигата на нациите с ... Англия, Германия и Италия.

В тази компания маджарите биха Англия с 4:0 (като гост!) и 1;0, както и Германия с 1:0 като гост, плюс реми със същия тим у дома.

Унгария има състав, който доста години играе заедно. Тим от солидни играчи на средно европейско ниво и с една сериозна звезда в лицето на Доминик Собослай от РБ Лайпциг. Това е здрава група играчи, които направиха с представянията си така, че тази вечер 65 000 души ще дерат гърла за тях на лъскавия и изключителен "Пушкаш Арена". Хората в страната са ентусиазирани и подкрепят мощно националите си, които отговарят със страхотни резултати.

Разбира се, Унгария в никакъв случай не е Франция и Англия, не е дори Швейцария и Белгия. Но все пак е по-сериозен тим от нас по всеки показател, особено в Будапеща.

Снимка: Getty images

А ние показахме, че все още сме "зелени" за такива мачове. На мускули, с желание излъгахме обезумялата от ярост и някакви реваншистки чувства команда на Северна Македония в Скопие (1:0). Но това не стига да се печелят мачове срещу организирани, качествени и, понякога, хитри опоненти.

Да, съставът ни е сред най-младите в Европа, повечето играчи записват първите си мачове на сериозно ниво, а през годините видяхме, че и опитните не постигат по-различни резултати. Никога нямаше да разберем дали онзи мач с Черна гора в петък можеше да завърши с различен резултат, ако имахме няколко по-опитни състезатели, но е факт, че един отбор от нашето ниво излезе на терена в Разград и ни излъга.

Черногорците не показаха футболни аргументи, но изчакаха своя шанс. Защото знаеха, че в един момент отборът ни ще се пропука. А когато те се пропукаха от своя страна, единственият им играч от световна класа - Стефан Савич, показа защо играе на подобно ниво.

Изхождайки от всичко това, визитата ни в Будапеща, и то в откриващия мач от квалификациите за опонента ни изглежда ужасно сложна задача.

Мач, който безспорно ще е най-сериозният за Кръстаич начело на България, защото да не забравяме, че всичките позитиви от миналата есен бяха постигнати срещу Гибралтар, Люксембург, Кипър и Северна Македония, а днес от 21:45 часа излизаме срещу сериозен тим. Пред 65 000 негови фенове при това.

Вариантите са два. От утре да говорим за пореден рано провален квалификационен цикъл след само два изиграни мача, или младият ни отбор да сътвори сензация.

Защото реалностите са такива, че точка в Будапеща ще е огромен успех. А победата - равносилна на подвиг.