22:42 | 25.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Снежна екзотика: Когато топлите страни завладяха зимните игри

И Олимпиадата в Пекин ще ни предложи доста нестандартни участници

Снимка: Getty images

Снежна екзотика: Когато топлите страни завладяха зимните игри

И Олимпиадата в Пекин ще ни предложи доста нестандартни участници

15:08 | 27 януари 2022 | Редактор : Венислав Кирилов 4 5608 Снимка: Getty images

Още с раждането на идеята на модерните Олимпийски игри, замисълът е атлети от цялото Земно кълбо да опитват да прослaвят своята родина в отделните спортове, без много условия и формалности.

Зимна Олимпиада Пекин 2022

Дълги години Олимпиадите са само и единствено за спортисти-аматьори, за да достигнем до днешни дни, когато медалите се разпределят от истински суператлети, отдали всяка минути от ежедневието си на каузата да са шампиони.

Макар и доста по-трудно, модерните игри също са зона, където все още на квотен принцип и заради идеите на Кубертен, все още сред големи шампиони се прокрадват и колоритни типове от малките спортни нации, които по принцип в спортно-техническо отношения изобщо нямат място на форум от топ ниво.

Но именно това е чарът на игрите, а той е далеч по-забележителен, когато говорим за зимна Олимпиада. С всяко издание виждаме все повече и повече екзотика, която няма да липсва и в Пекин, където на 4 февруари официално се откриват игрите.

Макар зимните спортове традиционно да се доминират от малък брой страни, правилата на Олимпиадата са такива, че Австрия, Швейцария, Норвегия и другите големи сили могат да изпратят на игрите само четирима скиори, четирима ски-бегачи, четирима биатлонисти и т.н. И в такъв случай останалите места остават вакантни за спортисти от по-скромните нации, а в доста случаи те са буквално от места по света, където снегът е последното нещо, с което ще ги свържем.

Американска Самоа, Източен Тимор, Еритрея, Мадагаскар и Пуерто Рико са само част от култовите страни, които абсолютно по всички правила на МОК, ще имат свои атлети в Пекин, а техните флагове гордо ще се развеят по време на откриващата церемония. Страни като Саудитска Арабия, Хаити и Перу пък ще направят своя исторически дебют.

Естествено, че е абсурдно да мислим, че подобни представители имат и минимален шанс за медал, но именно те правят Олимпийските игри освен най-големия, също така най-специалния спортен форум.

Снимка: Getty images

Огромна част от тези екзотични олимпийци са далеч от професионалния спорт, те са просто любители ентусиасти, сбъдващи мечтата на всеки спортен фен, да излезе с флага на родината си на Олимпиадата. В модерния свят, в който живеем, много от тях са с екзотични корени, но са израснали в Европа, качвали са се на ски любителски, а сега представляват страната на своите родители.

Виж още Традицията повелява - Ямайка отива с култовия си отбор по бобслей и в Пекин

Други пък макар и екзотични, са си истински ветерани в зимните спортове. Такива например са ямайците, които на девета Олимпиада ще имат своя отбор по бобслей, вече изглеждащ като професионален отбор и изкарал истинска подготовка за игрите. Не, че Ямайка ще се окичи с медал, това не е спринт, но поне зимните атлети на страната имат истински професионален вид.

Не така е през 1988-а в Калгари, когато колоритната ямайска банда нахлува на зимната олимпийска сцена, а всичко е увековечено в холивудския филм "Леден болид".

Тогава с оскъдни средства, доста окаян болид, но и огромна доза ентусиазъм, Ямайка завършва на 30-о място в двуместния болид, изпреварвайки двойки на България, Нова Зеландия, Португалия и Мексико.

Световна слава обаче има четириместният болид на страната, чието участие се излъчва на живо в американския ефир, заради отпадането на хокейния тим на САЩ. И така милиони зрители гледат, как макар ямайците да се преобръщат, те вдигат своя болид на рамо и все пак преминават финалната линия, печелейки сърцата на всички и демонстрирайки олимпийския дух в най-чистия му вид.

Снимка: Getty images

Иначе по-нетипични нации се появяват още зората на игрите, но зад тях си има и логично обяснение. Например отборът по бобслей на Мексико е пратен да се подготвя в Колорадо, за да представлява страна на зимна Олимпиада, преди да последва пауза от 56 години за ацтеките.

Ливан например има своя участник на четири последователни Олимпиади през 50-те и 60-те. Това е Ибрахим Джаджа, който обаче се учи да кара ски покрай елитните части от френския легион, които странно защо в онзи период водят планинската си подготовка в Ливан, а не в Алпите.

Виж още Най-великите зимни олимпийци в историята

Първата африканска страна на зимна Олимпиада е ЮАР. През 60-те страната има фигуристи и състезатели по шорттрек, но по онова време вече в някои градове има целогодишни пързалки. Разбира се, отворени само за белите граждани в най-мрачните години на Апартейда.

Олимпийци праща и Мароко, но и това е страна с високи планини и заснежени върхове пред голяма част от годината.

Истинската екзотична революция с колоритни типове започва през 80-те, когато ентусиасти от всякакви страни започват да се борят за своя миг слава на зимната Олимпиада.

Първият цветнокож африканец, идващ от сърцето на континента е сенегалецът Ламине Гай, който участва на игрите през 1984-а в Сараево.

По ирония на съдбата, в онзи период на противопоставяне между САЩ и СССР на всички фронтове, включително и на спортната сцена, самичък скиорът Гай се озовава между двете огромни делегации с американци и съветски спортисти по време на откриването.

Той започва да кара, когато е на 17 години, шест години преди да участва на Олимпиада. Дядо му, който е председател на сенегалската комунистическа партия умира, а Гай бяга в Швейцария, където се влюбва в ските.

"Бях като дете в Дисниленд още със стъпването си в Олимпийското село, както и по време на церемонията. В същото време осъзнавах, че по някакъв начин пиша история и вероятно ще отворя вратите към зимните игри на много хора като мен.

В Сенегал нямаме дума за дисциплината спускане, защото просто нямаме планина. Никога преди това не се бях спускал от толкова стръмен склон, наистина ме беше страх и щях да повърна", спомня си сенегалецът.

Снимка: Getty images

Все пак той се престрашава и завършва спускането на 51-о място от 61 участници, изпреварвайки гърци, корейци, аржентинци и незавършилият немец Петер Дюр.

Далеч по-голям успех Ламине Гай постига в слалома, където от 108 състезатели завършват 76, а сенегалецът е сред тях. Той дори се нарежда на 57-о място в крайното класиране.

За него това е последното участие на подобно ниво, редом до най-добрите в ските, но той действително вдъхновява редица атлети да преследват зимната си олимпийска мечта.

Още през 1988-а виждаме вече споменатите ямайци, както и представители на Коста Рика, Филипините, Нидерландски Антили, Британски вирджински острови, Гватемала, както и тихоокеанските острови Гуам и Фиджи.

За Гуам участва биатлонистът Джу Банкърт, който всъщност е американец, но от 1980-а живее на тихоокеанският остров. Макар дълго време изобщо да не е виждал сняг, той решава да отиде на Олимпиада и в 10-километровият спринт завършва за 71-о място от 72-а участници, изпреварвайки Елиът Арчила от Пуерто Рико.

Колоритен е и Русиате Рогоява от Фиджи, който кара магистърската си степен за електроинженер в Норвегия, където няколко колеги от университета го качват на ски. Три години по-късно той участва на Олимпидата, където в ски-бягането завършва на 83-о място, изпреварвайки представителите на Мексико и Сан Марино.

Неговата история пък вдъхновява сънародника му Лауренс Томс, който тайни си мечтае да отиде на Олимпиада. Мечтата му се сбъдва, когато той разказва за целите си на швейцарски бизнесмен, прекарващ почивката си именно във Фиджи.

Тогава Томс, който е работник в хотела, получава финансиране от бизнесмена и в Солт Лейк Сити през 2002-а участва на зимните игри в гигантския слалом, където заема 55-о място.

Снимка: Getty images

През следващите години Бермуда, Свазиленд, Американска Самоа, Тринидад и Тобаго, Кения, Етиопия, Мадагаскар, Каймановите острови и Източен тимор с част от нетипичните за зимен спорт страни, които изпращат свои олимпийци.

Сред най-атрактивните личности на миналите игри бе таекуондитът Пита Тауфатофуа от Тонга, който реши да участва в ски-бягането. Той впечатли всичко появявайки се само по традиционна полинезийска поличка насред студа, обзел Пьончан по време на откриващата церемония.

През 1998-а пък компанията "Найк" решава да създаде нова велика история подобна на тази с бобслея на Ямайка, като дава 200 000 долара на кенийският бегач Филип Бойт да участва на игрите в Нагано.

Първо той тренира дълго време с ролери в Кения, а месец преди игрите отива до Финландия, за да види за първи път в живота си сняг.

Експериментът обаче се проваля, защото кениецът така и не се адаптира към тежките условия и завършва на последното 92-о място в ски-бягането, с над 10 минути зад предпоследния - Гьоко Динески от Северна Македония.

Снимка: Getty images

Една от най-вдъхновяващите истории, разиграла се преди четири години в Пьончан, бе свързана мексиканеца Херман Мадрасо.

Той участва в 15-километровата надпревара в ски-бягането, като завършва на последното 112-о място, пристигайки с 26 минути зад олимпийския шампион Дарио Колоня от Швейцария.

Когато обаче мексиканецът Мадрасо наближава финала, той вижда как група от скандинавски, френски и австрийски ски-бегачи го чакат с аплодисменти, а сред тях са някои от най-великите имена в този спорт.

Всички те в олимпийския дух посрещнаха своя колега на финала, макар помежду им да има космическа разлика в спортно-технически аспект. Общото обаче е, че всеки бе в Пьончан да прослави своята родина.

А макар и последен, мексиканецът Мадрасо завърши с високо вдигнат флаг.

Снимка: Getty images

Игрите в Пекин също ще ни предложат доста екзотични участници, а три държави ще направят своя зимен дебют.

Едната от тях е Перу, която макар в сърцето на Андите, никога не е произвела зимен олимпиец до този момент. Това ще е скиорката Орнела Рейес.

Дебют прави и Саудитска Арабия, след като преди година страната пусна обява за работа със заглавие "Търсим зимен олимпиец".

Местният Олимпийски комитет призна, че е получил стотици заявки, като в крайна сметка избраният е Файик Абди, който ще участва в ски-алпийските дисциплини.

Дебют прави и Хаити, като карибската страна също ще прати скиор в лицето на Ричардсон Виано.

Нито един от изброените атлети няма амбиции за медал, никога не е имал и такъв, но е стъпил на най-голямата спорта сцена воден от безсмъртният завет на Кубертен, а именно, че "Най-важен в живота не е триумфът, а борбата".