17-11-2017 20-11-2018

Сунес Безстрашния на 70: Не се уплаши от ни една битка и успя да запали война в Истанбул

Един от най-големите футболисти в британската история никога и пред нищо не се предава

15:00 | 6 май 2023 | Автор : Динко Гоцев 3 3406 Снимка: Getty Images

"Сега ще ти покажа кой е инвалид, си казах. После взех знамето и тръгнах да тичам..."

Това е една от най-великите, опасни и трудни за вярване истории във футбола, но наистина се е случила. И то - в Истанбул, където за такива неща можеш да платиш скъпо. И днес няма човек, който да не се разпали, ако го питате за нея. Но има опасност да ви набият. Или пък - ще ви почерпят, широко усмихнати.

В онази вечер през май 1996-а шотландският треньор на Галатасарай Греъм Сунес направи нещо, което никой турски запалянко няма да забрави, докато в страната има поне един запалянко. Тоест - ще се помни винаги. Защото месеци след нея град Истанбул се тресеше на ръба на футболната война.

Галатасарай назначава Сунес през 1995-а, а той още се възстановява психически от провала като мениджър в Ливърпул, а физически - от преживяния инфаркт по време на този престой. "Какво правят шефовете на Галатасарай, защо назначават инвалид?", захапва здраво вицепрезидентът на врага Фенербахче. Шотландецът премълчава, но не забравя.

Той никога пред никого не се огъва и не се плаши от нито една битка. А тук направо стига до война, която сам разпалва.

Сезонът не върви добре, отборът дори не е в битката за титлата, но стига финал за Купата, където съперник е точно вечният враг Фенербахче, в два мача. Парвият е домакински - 1:0, а в реванша Сунес и отборът му влизат в Ад. Пет минути преди изтичането на продълженията - 1:1, победа и трофей!

Играчите и треньорите са пред малобройната гостуваща агитка, която им връчва огромен флаг. Всеки го вее, редуват се, пеят с феновете. Тогава Сунес полудява - вижда край тъчлинията президента на противника - онзи омразен тип от Фенербахче, който го е обидил. Греъм тича към центъра със знамето в ръце и го забива в тревата. В сърцето на врага!

"Не мислех. Не знаех какво става. Загубих напълно представа къде съм - просто ми дойде отвътре", казва днес Сунес с усмивка. Полицията го спасява, но стадионът буквално се тресе и летят всякакви предмети. Награждаването се бави цяла вечност, играчите и треньорът на гостите са прибрани в съблекалните, за да не ги линчуват.

Ето този човек днес става на 70 години.

Това далеч не е единственото, с което футболът ще помни Греъм Сунес, а и той все още е жив и здрав, като често дава мнение за мачове из британските медии, доскоро и от телевизионния екран. Но от онази майска вечер той е Ulubatli - нещо като Славния, Безстрашния. Това име носи Ulubatli Хасан, който е отомански герой, забил знаме насред обсадата на Константинопол през 1453-а. Той се качил на крепостната стена и сложил там флага, преди да бъде надупчен с 27 стрели. За феновете на Галатасарай Сунес е идол. За останалите в Истанбул - омразен тип, осквернил всичко.

Кариерата му на играч започва в Тотнъм, когато е едва на 16. Но не успява да се наложи, дават го под наем и играе из Канада и Австралия, преди през 1972-ра да го вземе Мидълзбро. Изключителен атлет, жилав и корав, сериозно отдаден на единоборствата в центъра на терена, той се превръща в лидер на отбора. Вкарва голове - 22 за 6 сезона, подава, движи цялата игра и бързо става шотландски национал.

Снимка: Getty Images

През 1978 г. го привлича Ливърпул, като плаща за него 350 000 лири - британски рекорд тогава. Феновете са учудени. Това е отборът, европейски шампион, хегемон в Англия, с идеална халфова линия и играещ изящен футбол без обичайното изритване на топката към център нападателя. А само месеци по-рано Сунес, като играч на Мидълзбро, е влудил "Анфийлд", стъпквайки в краката си Тери Макдърмът - десетката на "червените", като дори опитва да го набие с юмруци. И този играч идва в Ливърпул.

Останалото е история. Вероятно най-влиятелният капитан в историята на великия клуб, Сунес повежда тима към три европейски корони в следващите 6 години. Печели пет титли на Англия. Вкарва първия си гол в дерби с Манчестър Юнайтед и автоматично става култов герой. Но това е само началото - човекът просто е създаден за големите мачове.

Новият лидер става бързо и капитан, а влиянието му в английската и европейската игра е огромно. "Мустаците" Сунес, Кенеди, Макдърмът и Гробелар - кой от онова поколение може да забрави гледката от онази червена машина? Греъм е над всички, когато стане напечено. Влиза като камикадзе в краката на съперниците от Атлетик Билбао, натиснали здраво в нажежен четвъртфинал в Купата на шампионите.

Чупи челюстта на капитана на Динамо Букурещ Мовила по време на първия полуфинал в турнира през 1984-а. Реваншът в Румъния е Ад, хотелът на гостите е обсаден и феновете искат кръвта на чудовището Сунес. Той помахва от тераската, хапвайки си чипс. На терена е звяр, играе изумително и води отбора към нова победа и пореден финал.

Никога нищо и никой не успява да го смути на игрището. Там той командва. Вероятно това остава и единственият играч, на когото сър Алекс Фъргюсън някога е обяснил причините да не го пусне в игра. През 1986-а на Мондиала в Мексико, треньорът на шотландците оставя капитана си резерва за ключовия мач с Уругвай, завършил 0:0. Тимът отпада, а медиите на Острова съсипват Фъргюсън.

"Всъщност, той беше прав - казва Сунес. - Нямах сили, бях контузен преди турнира и в първите два мача нямах сили. Нямяше смисъл да играя и Фърги взе правилното решение. Не го критикувайте, нищо не разбирате. Той ми обясни в детайли защо няма да ме пусне, а аз му казах - много добро решение!"

Снимка: Getty Images

В Ливърпул му лепват прякора Чарли Шампанското. Душата на купона, винаги е първи в тиймбилдинга, а за историческите запои на този отбор се говорят легенди. Понякога и преди мачове, винаги след. Сунес въвежда модата каса бира и бутилки шампанско да се качват на автобуса след гостуване и на връщане пътят е по-лек. Неща, немислими за наши дни.

Най-големият му приятел Кени Далглиш разказва как в нощта след спечелената Купа на шампионите срещу Рома в дома на врага в Рим през 1984-а, Греъм се връща в стаята в 7 ч сутринта, когато Кени спи дълбоко. И носи две бутилки шампанско. Пирувал е цяла нощ, а междувременно се е договорил и със Сампдория. "Защо?", го пита Далглиш. "Нямам вече какво да доказвам тук, спечелихме всичко. Искам ново предизвикателство."

В Италия веднага става лидер на отбора на Самп, в който навлизат младоците Манчини и Виали. И среща велики фигури в съперниковите тимове като Платини, Марадона...

"Най-великият беше Зико - спомня си Сунес. - Не успявах дори да го ритна. Имаше радар в главата си, като шесто чувство. Никога не бе с топкат, когато стигах до него. Не помня да съм изпитвал това срещу друг на терена, дори срещу Марадона."

Чарли Шампанското е като рокзвезда в началото на 80-те. Излиза дълго с тогавашната Мис Великобритания, преди да се ожени за Даниел Уилсън - американска актриса. Втората му съпруга, с която е заедно от вече 18 години, е Карън - също холивудска звезда, играла във филми от сериите за Джеймс Бонд.

Кариерата му на мениджър стартира великолепно - в Рейнджърс печели три титли за четири години като играещ треньор, но - естествено, е изгонен още в първото му дерби със Селтик, защото опитва да обезкости противник.

През февруари 1991 г. Далглиш, приятелят му от години, подава оставка като мениджър на Ливърпул, смазан от трагедията на "Хилзбъро". Клубът от "Анфийлд" се обръща към живата легенда, който напуска Рейнджърс и поема "червените".

Мнозина и днес смятат, че това е моментът, спрял доминацията на Ливърпул и сложил старта на дългите години лутане обратно към върха. Сунес опитва да предприеме тотална промяна - въвежда режим, който е видял в Италия, и в който няма чипс, няма бира, няма нездравословно хранене и запои по 48 часа след мачовете. Освен това бързо се разделя с някои от по-възрастните играчи, а това вкарва напрежение и недоверие. Дава път на таланти като Фаулър и Макманамън, но трофеите бягат.

Печели Купата на Англия през 1992 г., при това във вероятно най-трудния му момент в живота. Разделил се е със съпругата си Даниел, а месец преди финала получава масивен инфаркт и едва е спасен в болницата в Ливърпул. Разрешават му да седи на скамейката на "Уембли", а отборът бие и заради него. Никога пред нищо не се спира, дори пред инфаркта.

Периодът му в любимия клуб обаче е неуспешен, следват такива в Саутхемптън, Блекбърн и Нюкасъл, както и в Торино, Бенфика и Галатасарай. В Турция никога няма да го забравят, едва не разпалва улична война с онова знаме, забито в центъра на игрището...

От 2008-ма не е в занаята и стана телевизионен анализатор - един от най-откровените, често казващи и неособено толерантни неща за играчите такива. И затова хората го харесват. Нарича Погба "незаинтересован млад милионер", казва, че "Де Бройне може да залепи топката и на главата на муха", сочи с пръст Юрген Клоп и го призовава "да се държи като нормален човек край тъчлинията и както подобава на емблемата, която защитава".

Един от малцината, пред които дори Рой Кийн - друга луда глава и корав тип, изпитва и показва определен респект, когато са заедно в анализите на мач.

Преди седмица обяви, че напуска медията Sky. "След дни ставам на 70, искам да имам повече време за внуците си и за хората у дома", обясни. Сигурно има и други причини, които не знаем. Може би и някоя вътрешна битка, пред която няма как да се огъне и уплаши.

Завърши тази 15-годишна кариера с мача Ливърпул - Тотнъм (4:3) в неделя.

Подобаващо - на "Анфийлд", където се превърна в легенда и срещу отбора, който му даде път във футбола.