Kакво си представяте като чуете за "най-малкия национален футболен тим в света"?

Не, не говорим за Сан Марино, Лихтенщайн или някой екзотичен остров с красиви плажове от Карибите и Тихия океан. Тук дори не става въпрос за държава, автономна област, град, нито дори за населено място. А за платформа в морето.

Да, точно така. Зенитна платформа, построена от британците на 12 километра от източния бряг на Острова в посока Нидерладия, а в дните на изграждането - в посока на все по-заплашителната Хитлерова Германия. Говорим за една платформа с име Сийленд (земя в морето - буквално от английски език), с площ от около 500 квадратни метра, но пък със своя официален и признат от съответните федерации (не от ФИФА) футболен отбор, който по няколко пъти годишно играе мачове.

Естествено, че мачовете не са под егидата на ФИФА срещу суверенните държави, а под тази на ConiFA. Това е федерацията, която регулира шампионатите на непризнатите нации.

Под егидата на тази конфедерация световни първенства, но с по-скромен блясък от този на Катар в края на миналата година, си правят националните отбори на Абхазия, Северен Кипър, Сицилия, Отборът на ромската общност и още десетки чудновати и напълно аматьорски тимове, сред които и Сийленд.

За да разкажем за този уникален по рода си футболен тим, трябва да ви разкажем какво всъщност представлява непризанатото от нито една суверенна страна, но провъзгласилото се за независимо Княжесто Сийленд.

Това е платформа, която британците построяват в очаквано на морско настъпление на Третия Райх.

Зенитната платформа така и не влиза в особена употреба по време на войната, но 23 години след нейния край, човек на име Пади Рой Бейтс се пренася там със своето семейство и за почуда на всички обявява независимост от Короната.

Ситуацията е толкова абсурдна, че когато Великобритания решава набързо да сложи край на този фарс, Пади Рой Бейтс, вече самопровъзгласил се за Рой I, търси правата си в съда и поставя цялата международна общност буквално с вързани ръце и онемели усти.

Зенитната платформа е построена от британците незаконно в международни води и на практика не им принадлежи, заради което съдът отсъжда в полза на новите му владетели. И това е началото на съществуването на най-малката страна в света, макар и до днес тя да не получава своето международно признание.

В следващите години Сийланд увеличава многократно населението си. От четиримата представители на семейство Бейтс в началото, то достига до почти 30 души. Има си своя администрация, флаг, футболен тим и военна история.

Големите нации може да си имат Ватерло, Амало и Сталинград, ние си имаме нашите Шипка и Сливница. А Сийланд, колкото и абсурдно да звучи, си има свой кървав опит за преврат. Това се случва през 1977-а, когато немски бизнес партньор на Рой I се възползва от неговата липса на платформата, взима сина му за заложник и се опитва да се провъзгласи за монарх. Колкото и абсурдно да продължава да звучи всичко това (малко като във филм от поредицата за Джеймс Бонд), истинският монарх наерма хеликоптер от Острова, каца на платформата си и успява да тушира опита за преврат.

Като всяка друга нация, Сийленд си има и своя катаклизъм - един огромен пожар, който едва не изпепелява платформата през 2006 г.

Има си и флаг, който преди няколко месеца бе в списъка със забранени символи за развяване по време на Мондиала в Катар. Наред със знамената на Ал-Кайда, Ислямска държава, пречупеният кръст на Третия Райх, както и на автономните области Каталуния и Страната на баските, в списъка бе поместен и "забраненият флаг" на Сийленд.

А за да се върнем към спортната тема, голямата гордост на най-малката страна в света е наличието на национален тим. Самата мисъл за този отбор е толкова абсурдна, защото всъщност Сийленд е с по-малки размери от един футболен терен, но пък си има футболна федерация и представителен отбор.

Всичко стартира в края на 2003-а, когато датски ентусиаст убеждава монарха, че Сийленд трябва да създаде своя представителен тим, а самият датчанин се ангажира да доведе 11 аматьтори от долните дивизии на родината си.

И това действително се случва, а на 15 май 2004-а, съставът на Силейнд се отправя към Оланд. Това е малък архипелаг между Финландия и Швеция, който макар да е на финландска територия, е населяван от 30 хиляди шведи.

Този архипелах си има своя непризнат от ФИФА футболен тим и посреща Сийленд за историческа контрола, завършила наравно 2:2.

Целият амбициозен план тези датски аматьори да изведат Сийленд от неофициалното Световното първенство се проваля заради липса на достатъчно финанси, а отборът не изиграва нов мач в продължение на осем години.

След дебютния двубой обаче, в Сийленд се амбицират и обявяват контрола срещу Тибет, която може би щеше да се окаже най-безумната и същевременно култова футболна среща в историята. Но така и не се състои.

Осем години по-късно амбициите се възвръщат, а за национален селекционер е назначен шотландецът Нийл Форсит - сценарист, журналист и публична личност, натоварена с отговорност да намери играчи. Наложително е, след като само 4-5 от местните жители на платформата са готови да играят футболни мачове.

Селекцията започва с актьор на име Ралф Литъл, с когото новият селекционер е работил професионално, но също така знае, че той има опит из аматьорските нива на английския футбол.

"Нийл Форсит ми се обади и ме попита дали искам да играя международен футбол. Помислих си, че става въпрос за роля и звучеше интересно. Съгласих се, преди да разбера, че всъщност наистина става въпрос за футбол. Изведнъж се оказа, че трябва да представлявам държава, с която нямам нищо общо. Когато исъзнах за какво става въпрос бях смутен за няколко минути, но все пак се съгласих. Исках да чуя за стадиона ни, но разбрах, че всъщност на това нещо наречено Сийленд няма място за стадион.

Попитах го за останалите играчи, а той ми отговир, че 4-5 човека са местни, няколко човека са негови познати от аматьорския футбол на Англия, а правителството дори ще даде екип и картотека на двама фена, които си закупят билет за първия мач.

Трябваше да играем контрола с Островите Чагос (Архипелаг в Индийския океан, чието население е преместено в Англия, за да бъде превърнат архпелагът във военна база). Преди мача застанахаме мирно, засвири химнът на Сийленд, а аз сложих ръка на сърцето си. Стоях около две минути и се замислих в какъв абсурд съм се забъркал", разказва актьорът Литъл.

Дори и медията BBC не подминава мача между Сийленд и Чагос, провел се на 5 май 2012-а в градчето Годълминг, на 50 километра югоизточното от Лондон.

А когато островите Чагос повеждат с 2:0, с типичен англисйки хумор от националната медия заключват, че Сийленд има твърде рехава защита за отбор, който е място, построено с идеята да е морска крепост.

"Загубихме онзи мач с 1:3 - продължава разказа си Литъл пред "Тhe Athletic". - Аз и още няколко момчета бяхме нервни и изкрещях на Нийл Форсит, че не сме подготвени, защо изобщо го правим. Той обаче се засмя и каза, че много добре знае това. Целта ни е да спечелим поне един мач за нашата нова родина.".

10 месеца след онзи мач срещу Чагос, същата весела банда, в която играят добър приятел на Дейвид Бекъм, братът на английския национал Киърън Гибс, британският шампион за висок скок за юноши, както и звезда от риалити формат, успява да победи с 2:1 Олдърни - остров в Ламанша. За цялата си футболна история до днес, Сийленд изиграва общо 13 футболни срещи, като успява да спечели шест от тях.

Гордост на малката нация е, че например през 2014-а не губи контролата си, а прави 2:2 срещу Сомалиленд - автономна област в Сомалия с почти 6 милионно население.

Сийленд побеждава областите Лигурия и Реция, но пък губи тежко с 0:8 от Оситания. Страната вече почти девет години не е играла футболна среща, но пък не спира да мечтае за своите велики моменти.

Монарх Майкул I, син на основателя на нация Рой Бейтс споделя, че няма смисъл в отбора от наемници, а мечтата му е местните хора от Сийленд да изиграят контроли с тимове като Тибет, Ватикана и Монако. Но не онзи Монако от френската Лига 1, а отбор на Княжеството, предвождан от Aлберт II с капитанската лента и пилотът Шарл Леклер в центъра на атаката.

Поредното доказателство, че футболът е една велика игра, която всекидневно ни кара да мечтаем. Едни мечтаят за финала на Шампионска лига, за титла, блясък и милиони. А други живеят на платформа насред морето, но пък се опитват да играят футбол срещу принца на Монако.

Към днешна дата Сийленд е страна със само двама постоянно пребиваващи по адресна регистрация жители. Към тях добавяме 27 души, живеещи на платформата през доста от седмиците в годината. Както и десетки притежатели на паспорт от страната, получен по една или друга причина.

Малка платформа, която има своята голяма футболна мечта.