17-11-2017 20-11-2018

10 паметни мига от историята на аристократа "Уимбълдън"

Най-старият и най-романтичен турнир в тениса започва в понеделник

12:07 | 25 юни 2021 | Редактор : Динко Гоцев 8 9483 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Най-старият - без съмнение. Най-романтичният - също без уговорки. Най-обичаният от играчи и фенове, от това, което самите те признават. "Уимбълдън" е украшението на тенис годината, а историята и традициите му са достойни да го наредят като спортен сър в аристокрацията на Великобритания.

Ретро

Началото е на 9 юли 1877 година, когато се провежда първият Шампионат. И до днес това е името, което британците и самите организатори използват - Шампионатът. "Уимбълдън" е придобило световна слава, идва от мястото в Южен Лондон, където е комплексът на The All England Croquet and Lawn Tennis Club - клубът, който създава тази красива зелено-ягодова традиция в тениса.

Та от онзи 9 юли до днес, когато броим часовете до началото на изданието за 2021 г., това е надпреварата, която фокусира най-голямо световно внимание. Има нещо различно в "Уимбълдън" и това не е само уникалната настилка - тревата, на която не се играе нито една друга тенис надпревара от най-големите.

Няма Мастърс-и, нито пък друг турнир от Шлема. В Южен Лондон е истината.

Разбира се, това е първият тенис турнир изобщо в историята. И в тези 144 години са се случили толкова велики неща, изиграни са толкова класически мачове, изляли са се толкова сълзи на радост и тъга, имало е толкова драми... Но трябваше да отсеем 10 велики и паметни момента, които са фундамент на тази история.

Снимка: Getty Images

Историята на тенис аристократа "Уимбълдън".

1926 г., кралска особа на корта

Историята на турнира с кралската фамилия е дълга. През 1907-ма за първи път за първи път нейни членове са гости на състезанието - принцът на Уелс (после става крал Джордж V) и принцеса Мери награждават победителите. От 1922-ра на централния корт има Кралска ложа, която днес побира 80 човека и в нея чести гости са някои от най-големите звезди на Великобритания в шоубизнеса, спорта и т.н. За 99 години една традиция се спазва - ложата никога не остава празна и в нея има поне по един член на кралското семейство поне за полуфиналите и финалите.

През 1926 г. пък за първи и последен път кралска особа играе в турнира. Дукът на Йорк (на снимката долу), който после се превръща в крал Джордж VI, излиза на двойки с Луис Грейг, който е офицер в армията. Играят срещу хора, доста по-възрастни от тях, но и по-опитни в тениса - 58-годишния Артър Гор и 52-годишния Ропър Барет. Бъдещият крал е победен в три сета.

Снимка: Getty Images

1957 г., протести при посещението на кралицата

По време на финала на двойки при мъжете, една жена прескочи оградите, мина през корта и отиде към кралската ложа, размахвайки лозунг "Спасете нашата кралица". Това е ирония - жената е Хелън Джарвис и протестира срещу банковата система на Великобритания. Кралицата е шокирана, а полицията реагира светкавично, жената е спряна, повалена и арестувана. Получава и шестмесечна условна присъда за "заплаха на кралска особа" и нарушаване на обществения ред. След онзи случай, нейно величество се появява само още три пъти на "Уимбълдън" лично - през 1962-ра, 1977-ма и 2010 г.

Стачката от 1973-та

Спорове за начина на организиране на състезанията и наградни фондове нарушават целия сезон, а мъжкият турнир на "Уимбълдън" е провал. Големият повод за скандала е отказът на организаторите да допуснат на надпреварата Ники Пилич, който е световен №1 в този момент. Причината - той е пропуснал "Купа Дейвис", за да играе на турнир за двойки в Канада, където има солиден награден фонд.

Асоциацията на тенисистите, създадена скоро преди това, протестира срещу това решение на английските организатори. Общо 79 играчи отказват да се появят на корта в Лондон, като 13 от тях са поставени в основната схема. И до днес това остава най-масовият бойкот на турнир от Шлема в историята.

Снимка: Getty Images

1981 г. - цъкащата бомба "Макенроу"

Виж още Не е сериозно! Това е дъното на света! Как се роди най-прочутият монолог в тениса

Гневът на американеца, който крещи срещу съдията на стола след няколко решения срещу него, е символна гледка за тениса и днес. Той е глобен с 1500 лири за обиди към арбитъра Тед Джеймс, но и към главния съдия на турнира Фред Хойлс, слязъл от трибуните, за да успокои страстите. "Какъв Шампионат, тук няма нищо шампионско", крещи и нарича Великобритания "най-голямата шега в целия свят". След огромния цирк, Макенроу събира концентрация и сили, за да спечели дни по-късно турнира с победа на финала над Бьорн Борг. Но отказва традиционната официална вечеря на шампионите и си заминава за Ню Йорк веднага след победата.

1985-а, светкавица на корта

Реална, не е някаква спортна метафора. В първия ден на турнира времето е традиционно за Острова - лятна буря се задава, а светкавица удря пресцентъра и част от централната трибуна на водещия корт. Момчетата и момичетата, подаващи топката, пищят от ужас и се разбягват, след като виждат как светкавицата стига до самото игрище. За щастие в този ден на централния корт трибуните не са напълно заети и падналите 6 големи парчета от козирката на централния сектор не удрят никого. Но си е страховита гледка. След турнира се предприема генерален ремонт на трибуната, добавя се и козирка със специална защита за светкавици, която струва 4 милиона лири.

Снимка: Getty Images

1985 г., германец на корта

Това си е една съвсем спортна и съвсем романтична история. Най-големият любимец на "Уимбълдън" не е британец, не е и Роджър Федерер, който в последните 20 години е фаворитът на хората там. И днес легендата е за германеца Борис Бекер, който на 17 години разтърсва комплекса по-силно дори от спомената светкавица.

Рижавият младеж бие Кевин Кърън на финала в четири сета - съперникът му е №5 в света, а Борис не е поставен в основната схема. Той е първият непоставен шампион, първият германски шампион и най-младият първенец на "Уимбълдън" на 17 години и 227 дни. Четири изадния по-късно Майкъл Ченг бие този рекорд (17 години и 110 дни), но никой никога не отнема ореола от Бекер, който и днес е Любимото момче на Шампионата.

Виж още Не плачи, Яна

1993-1998 г., историята на Яна

Яна Новотна губи финала през 1993 г., въпреки че води с 4:1 в решаващия трети сет и има геймбол за 5:1 срещу Щефи Граф. Тя плаче на рамота на дукесата на Кент, която връчва призовете - гледка, която обикаля света. Четири години по-късно чехкинята пада отново на финал, този път от Мартина Хингис и се усмихва горчиво на същата дукеса, която я гали по косата и казва: "Третият път ще успееш! Убедена съм!".

12 месеца по-късно Новотна вдига купата на шампион след победа над Натали Тозиа, а бие и на двойки заедно с Хингис, за да вземе две титли. При награждаването дукесата на Кент се усмихва и казва: "Знаех си, че ще го сториш!".

Новотна си отиде от рак преди няколко години, а и до днес тя остава една от големите фигури в историята на турнира с онези кадри, които не се забравят - сълзите, но накрая и усмивката.

Снимка: Getty Images

1996 г., Клиф Ричард пее в дъжда

За пореден път играта е спряна заради дъжд във втората седмица на турнира. На трибуните, точно до Кралската ложа, е Клиф Ричард, който гледа с досада как хората се разотиват или седят и мърморят, че не гледат тенис.

Звездата иска микрофон от един от стюардите, който е най-близо до него. След като го получава, Клиф запява мощно "Singing in the Rain" за изненада на зрителите. Секунди по-късно песента се подема от няколко хиляди гласа, а край Ричардс се появяват звездите Мартина Навратилова, Джиджи Фернандес, Кончита Мартинес... Те са чакали своите мачове в съблекалните, но като чуват концерта отвън, се присъединяват. Настроението изведнъж се променя, Клиф изпява още четири парчета за кеф на хората, а 45 минути по-късно мачовете се подновяват.

Снимка: Getty Images

1996 г., гола изненада

Ричард Крайчек и Маливай Уошингтън бяха вплетени в коравата си битка на финала за титлата, когато нещата изведнъж станаха още по-сериозни. Гола дама навлезе на корта, обиколи игрището, мина много близо до Крайчек и смая тълпата. Нидерландецът изглеждаше изумен, а съперникът му се чешеше по главата сконфузено.

"Двамата са тотално объркани - казва коментаторът Джон Барет. - Централният корт на "Уимбълдън" никога не е виждал подобно нещо."

Снимка: Getty Images

2001 г. - Горан Невероятният

Виж още Осем епохални финали на "Уимбълдън" (галерия)

Хърватинът е на 29 години и пред отказване. Той е 125-ти в ранглистата, далеч от най-добрите си игри и второто място, до което е стигал. Никога не е печелил турнир от Големия шлем, а на този в Лондон през 2001-ва влиза с уайлд кард.

Бие по пътя си петима, срещу които е пълен аутсайдер - Анди Родик, Грег Руседски, Марат Сафин, Тим Хенман и на финала - Пат Рафтър, поставен под номер 3 в основната схема. Играе петсетови полуфинал с Хенман и финал, като в мача за титлата петият сет отива до 9-7 за Горан. Атмосферата е нечувана, трибуните са пълни с хървати и австралийци, а англичаните се включват в хора от песни, подкрепа и аплодисменти за двамата гладиатори.

Горан печели - за първи път играч с уайлд кард има титла от турнир в Големия шлем! И днес това остава една от най-необяснимите и романтични истории на "Уимбълдън".