17-11-2017 20-11-2018

Раданова: Имаме четири реални шанса за медал

Евгения Раданова е спортистът, спечелил половината ни медали от зимни Олимпийски игри.

09:40 | 9 февруари 2018 | Редактор : Венислав Кирилов 1 291 Getty Images/Guliver Photos

Състезателката по шорттерк грабна среброто в Солт Лейк Сити (2002) и Торино (2006) в дисциплината 500 м, като се окичи и с бронз на 1500 м през 2002 г. Раданова има и 16 медала от Световни първенства, два от които златни. Тя е и последният ни медалист от зимни игри.

Безспорно е една от най-успешните ни спортистки, приключва активната си кариера през 2010 г., като в момента тренира младите родни надежди в шорттрека.

След края на кариерата си тя бе и съветник в Спортното министерство, като за кратко бе и служебен министър, но през по-голямата част от тези години, тя бе на пистата - с децата.

Дни преди началото на зимната Олимпиада в Пьончан, Раданова изрази оптимизъм за родното участите, като пред Дир.бг тя сподели, че България има четири абсолютно реални шанса за медал.

"Шансовете на двамата ни сноубордисти - Радослав Янков и Сани Жекова, като и биатлонистите Красимир Анев и Владимир Илиев за медал, са абсолютно реални. Вярвам, че имат сили за нещо голямо в Пьончан.

Спортът в днешно време е отишъл на друго ниво - много по-високо. Смятам, че е по-развит във всяко едно отношение, а ние изоставаме.

Нужна е много повече работа и много повече масовост. С повече масовост, ще имаме по-голяма възможност да подберем конкурентноспособни състезатели на най-добрите зимни атлети.

Embed from Getty Images

В последните години имах възможност да видя какво високо ниво е достигнал и моят спорт.

Смея да твърдя, че има много деца, които се интересуват от шорттрек в България и се радвам, че има толкова желаещи.

Децата, които тренират, имат сравнително добри условия, но е доста трудно да се разшири географията на този спорт. Има само две пързалки със стандартни размери за развитието на нашия спорт, и те са в София.

Така няма възможност да се развива спортът в страната.

Голяма част от децата имат изключително много качества, дали ще ги развият ще покаже само времето.

Аз смятам, че освен талант и много работа, човек трябва да има характер, за да постигне успехи. Все повече се убеждавам в това нещо, работейки с младите.

Разбира се, спортът помага да се изгради характер, но по-скоро вярвам, че помага да се открият характерите. Това е, което прави от добрите спортисти големи шампиони".

На Олимпиадата във Солт Лейк Сити през 2002 г., Раданова остава само на 65 стотни от китайката Янг Янг във финала на 500 м. Четири години по-късно, разликата е още по-малка.

На финала в Торино, тя завършва на 29 стотни от друга китайка - Уанг Менг.

Връщайки се повече от десет години назад, Раданова сподели:

"В момента мисля, че това, което постигнах в кариерата си и специално на Олимпийските игри, е нещо изключително.

Разбира се, в миговете след финалите, когато бях на стотни от секундата от златото считах, че това е провал.

С годините обаче, осъзнавам, че всичко бе огромен успех. Ако трябва да бъда честна, всички хора, близки и не толкова се обръщат към мен като към Олимпийската шампионка.

В началото се противопоставях, но вече не се опитвам да го правя, отказах се (смее се - б.а.).

Като погледна назад, за мен бе важно, че съм била на този форум, с цялото си желание и воля съм се борила да стигна върха. Бях изключително близо, но имайки впредвид историята на моя спорт и това откъде съм тръгнала, смятам, че бях късметлийка да постигна всичко това".

Раданова призна, че трите медала от Олимпийки игри не са били нещо изненадващо за нея.

"Бях в световния елит повече от 15 години. Преди въпросните състезания очаквах медали и съвсем целенасочено се готвих за голямата битка, за разпределението на медалите.

На първата си Олимпиада - през 1994 г., бях щастлива заради самото участие, бях щастлива, че съм там, сред световния елит.

Бях само 16 и виждах своите идоли, бях ги гледала само по телевизията, а изведнъж бях сред тях. Въпреки това смятам, че и там се представих на доста добро ниво.

Олимпиадата в Нагано през 1998 г. бе мястото, където осъзнах, че мога да бъде една от най-добрите в спорта.

Там се класирах на доста по-предна позиция (11-та на 500 м и 13-та на 1000 м), което ми даде знак, че трябва да продължавам да се развивам в тази насока.

През следващия олимпийски цикъл смея да твърдя, че бях една от най-добрите в този спорт. Попадах във финали на почти всички състезания, спечелих доста медали. Успях да подобря три пъти световния рекорд на 500 м и веднъж на 1500 м.

Вече бях с ясното съзнание, че в Солт Лейк Сити ще се боря за медал.

Същата беше ситуацията и преди игрите в Торино през 2006 г. Тогава прекарах по-голямата част от подготовката си с италианския национален отбор, като преди Олимпиада бях с ясното съзнание, че мога да спечеля олимпийската титла".

На фона на всичките успехи, които постига в шортрека, Раданова е единствената българка, участвала на летни и на зимни Олимпийски игри.

Тя взима участие в надпреварата по колоездене в зала на игрите в Атина през 2004 г., като успява да спечели една от едва 12-те квоти.

"След Олимпиадата през 2002 г. имах чувство за пренасищане от шорттрека. Тогава съвсем случайно, хората от федерацията по колоездене ми предложиха да се опитам да спечеля квота за игрите в Атина по колоездене на писта.

Това ми прозвуча абсолютно несериозно и невъзможно. От федерацията обаче настояваха наистина много и аз все пак реших да опитам.

Къде на шега, къде не, само след четири месеца професионални занимания по колоездене на писта, аз успях да спечеля квота за летните Олимпийски игри".

Като за финал, Раданова отправи и пожелание към българите, които ще представят страната ни в Пьончан от 9 февруари:

"Освен да бъдат здрави, да се борят и да не се страхуват как ще бъдат оценени в последствие. Мястото, където се оценява трудът и желанието ни, са пистите, залите и стадионите.

Нека покажат най-доброто от себе си и представят достойно България."

ИЗБРАНО