17-11-2017 20-11-2018

Димитър Кузманов: За тръпката Sofia Open, най-успешната му година и защо напусна родния клуб

Интервю на втората ни ракета пред "Код Спорт"

14:19 | 25 септември 2022 | Редактор: Код спорт 1 939 Снимка: Getty Images

Тенисистът Димитър Кузманов гостува в предаването "Код Спорт" по RING. Той е рекордьор за България по победи на сингъл за Купа "Дейвис", мечтае да играе в основната схема на турнирите от Големия шлем, а следващото му предизвикателство е надпреварата Sofia Open в "Арена Армеец". Кузманов ще стартира срещу квалификант и ще се опита да продължи с позитивните игри през сезона. Ето акценти от интервюто на втората ни ракета.

Sofia Open

София е домакин на турнир от календара на ATP, а вие сте сред участниците. Каква цел си поставяте?

Тази година турнирът в София може би ще бъде най-силният досега с оглед на всички заявени участници. Турнирът ще бъде все едно от категория АТП 500, а не както е АТП 250. Това не ме плаши, даже напротив - събужда един ентусиазъм в мен. Искам да покажа на какво съм способен, искам да покажа добрите игри, които имам тази година, която е най-успешната за мен. Вече имам много натрупан опит.

Успях да спечеля първия си мач в София миналата година срещу много добър съперник - Лоренцо Музети, който също ще вземе участие, а сега е настоящ номер 30 в света. Ентусиазиран съм и съм си поставил за цел да затвърдя добрите изяви през годината и също доброто участие през миналата година. Надявам се дори да победя някой играч с по-преден ранкинг. Напълно е възможно и наистина го вярвам вече с оглед на резултатите, които имам.

Григор Димитров също ще играе, което означава, че залата ще бъде пълна. Лесно ли се играе пред българска публика?

Не. С много мои колеги от различни спортове съм си говорил и не познавам български спортист, който да е казал, че у дома се играе лесно. Винаги е най-трудно - очаквания, близки, приятели, желанието за победа е много голямо, отговорността. Много фактори тежат и винаги се играе най-трудно, без значение дали играеш за националния отбор или пък в международен турнир, какъвто е сега този в София.

За абсолютно всички е трудно, но от друга страна, ако успееш да се справиш с това напрежение, насладата и емоциите, които ти дава публиката вкъщи, са несравними.

Какво означава участието на Григор за феновете у нас?

Винаги съм казвал, че Григор е пример, мотивация и не само за тениса, а за целия български спорт. Той е реклама, той е пример, че можем да постигнем големи резултати. Винаги е добре, когато играе. Затова съм щастлив, че сега се завръща именно в София, защото е хубаво за всички спортисти да се връщат там, откъдето са тръгнали, да дават на общността такива емоции и такъв адреналин. Мотивация не само за нас, а и за подрастващите, за любителите. За целия спорт това е нещо много важно и се надявам да има повече такива поводи той да се връща и да запалва този огън. Не само той, а както беше и Цвети Пиронкова преди, всички тези успехи и тяхното участие запалва все повече и повече хора. Мисля, че това е най-важното.

Снимка: Getty Images

Какво сте запомнил от контакта с Григор Димитров и какво изплува в съзнанието от него?

Може би най-яркият спомен и това, което ми изплува е участието ни на световното първенство в Австралия (ATP Cup) през 2020-а година, когато завършихме девети в света. Тогава за първи път участвахме на такъв турнир, за първи път от много време той участваше с националния отбор. Емоциите, които изпитахме там, както аз, така и другите момчета, може би ще си останат несравними до края на кариерата ни, тъй като това е нещо много специално, много значимо. Зарадвахме много българи. Може би винаги това ще изниква в съзнанието ми, когато чуя името Григор Димитров.

Казвате, че най-успешната ви година е 2022-ра. Защо?

Първо, защото съумявам да се опазя от контузии, което е най-важното. Второ, защото вече имам много натрупан опит и се представям много добре в големите турнири, особено тези от Големия шлем. Тази година имам три последователни участия в третия кръг на квалификациите, малко преди да вляза в основната схема. Първият път на "Ролан Гарос" не приех толкова трудно загубата, защото си казах, че първи път е нормално да загубя, нямах такива очаквания.

След това дойде "Уимбълдън" - там бях разочарован, защото вече апетитът идва с яденето, виждаш, че си готов и способен. Наскоро беше Откритото първенство на Щатите и - пак трети кръг. Тогава вече разочарованието ми беше много голямо, доста го изживях психически, два-три дни се бях затворил напълно. Не само затвърждавам, а и надграждам с всяка една година резултатите. Миналата година се борех само да вляза в турнирите от Големия шлем, сега вече не ми стигат дори и три мача в квалификациите, защото виждам, че съм готов, имам играта и съм буквално на точка от влизане в основната схема.

Много искам да го направя, защото никога досега не е имало двама българи в основната схема на турнир от Големия шлем. Наистина желанието ми е много голямо и съм сигурен, че това нещо ще се случи. Може би затова с опита, който имам, успявам да надграждам всяка една година и целите ми се завишават, очакванията ми са още по-големи. Това ме кара да работя още повече, за да достигна това ниво, което искам. Именно една от големите ми цели, разбира се, е да вляза в топ 100 на световната ранглиста.

Защо напуснахте клуба Локомотив (Пловдив), сред чиито основатели е вашият дядо?

Това решение е продиктувано и е взето, защото в Локомотив навлязоха хора, които нямат интерес да развиват спорта и нямат интерес да продължат тези традиции на ТК Локомотив, който през 2026-а ще стане на 100 години. Стогодишен клуб с най-много европейски медалисти в историята на българския тенис. Там, където дядо ми е един от основателите. И целият ми живот е свързан с този клуб.

Именно това е една от причините, поради които ние решихме да напуснем, тъй като новото ръководство наистина няма намерения по никакъв начин да запази и да продължи тези традиции. Те имат чисто бизнес интереси, инвеститорски схеми, така че не мисля, че това е добре за спорта в Пловдив, а и като цяло за спорта в България.