Иниеста: Изстисках всяка капка от себе си за "Барса". Тялото ми каза "стига толкова"

Голямото интервю на гения пред Сид Лоу и "Гардиън", дни преди Мондиал 2018

Снимка: Twitter

Иниеста: Изстисках всяка капка от себе си за "Барса". Тялото ми каза "стига толкова"

Голямото интервю на гения пред Сид Лоу и "Гардиън", дни преди Мондиал 2018

17:02 | 10 юни 2018 | Редактор: Сид Лоу, "Guardian" 6 3452 Снимка: Twitter

Андрес Иниеста се готви за последното си световно първенство. Преди няколко седмици той изигра последния си мач за "Барселона", след като изкара 22 години в клуба. Сбогува се емоционално, снимки го показаха как си е седнал сам на терена в 1 ч след полунощ и попива докрай момента. Ще играе в японския "Висел Кобе"

В базата на Испания - Лас Росас, седмица преди Мондиала, английският в. "Гардиън" намери 34-годишния гений на топката Андрес и го попита за всичко - за миналото, за бъдещето, за великите моменти...

Снимка: Twitter

"Това бе интимен момент. Седях там на игрището и просто се сбогувах с дома си. Всяко ъгълче на "Камп ноу" е пропито с някаква история. Помня всичко, знам всичко там. Много е силно това чувство, брутално силно е. Емоцията бе много силна. Преди 22 години аз отидох в Барселона с един малък "Форд Орион" на татко, за да остана там за постоянно и да стане това мой дом. Там са корените ми.

Знаех си от известно време, че краят идва. Не бе лесно да кажа "сбогом", но поне донякъде бях подготвен.

Идвам и тук, в Лас Росас, от цели 12 години. Сега е за последно. Няма да играя повече за националния. Е, ще си помисля отново след Мондиала, но... предполагам, че това е краят.

Ще се насладя на всяка секунда на световното в Русия. Не искам това да е последното ми такова, но е ясно, че ще е така. Има неща, срещу които не можеш да се бориш.

Тръгвам си от "Барса" и от Испания, защото тялото ми го каза. То ме помоли да приключвам. А когато то ти каже, то знае. Трябва да се махна, да сменя нивото и напрежението. Стана все по-трудно и отнема все повече време да се възстановявам и подготвям емоционално и физически от мач за мач.

Изстискал съм всяка капка от себе си физически и психически за клуба.

Ще съм честен - можех да продължа. Щях да подпиша нов договор, той беше на масата. Клубът го искаше. Но аз не мога вече да давам това, което смятам, че е необходимо, за да играеш за "Барса". Сега бе моментът да спра."

Снимка: Getty Images

Разговорът тръгва към Йоханесбург, разбира се. Към онази нощ през 2010-а, когато с неговия голов удар Испания стана шампион на света. Гледайте онзи финал срещу Холандия отново. Вижте играта на Иниеста в продълженията. Това са 30 минути съвършенство.

"Усещането бе нереално. Знаех, че играя силно, просто го чувствах. Бях уверен да нанеса удара, само да получа шанс. Усещах сили, някъде отвън, може би отгоре. Сега, когато играех последния си финал за "Барса" срещу "Севиля" през април (5:0), пак се чувствах така. Сякаш можех да летя. Всеки пас, всеки удар - всичко си беше на мястото.

Онази нощ в Йоханесбург е различна. Може би Дани ми даде сили..?"

Дани Жарке, приятел и капитан на "Еспаньол", получи сърдечен удар и почина година преди Мондиала. Иниеста е разбит от новината, не му се играе футбол дълги седмици. Преди финала обаче се сеща - той има дълг към приятеля си.

"Знаех, че Джесика, съпругата на Дани, ще гледа по телевизията мача срещу Холандия. Знех, че цялата страна гледа. И половин час преди мача реших. Има неща, които карат косите ти да настръхват, дори години по-късно. Докато говоря сега, се чувствам така. Настръхвам."

Снимка: Getty Images

Физиотерапевтът на Испания Хуго прави тениската в съблекалнята, набързо. На нея пише името на Дани Жарке. Андрес я облича под екипа.

"Никога не съм го правил в кариерата си, това бе единственият случай. Не знам как ми хрумна, но твърдо вярвах, че ще вкарам гол и ще покажа тениската. Не виждам в бъдещето, просто го усещах. Казвах си само - не се оставяй емоциите да те погълнат и да забравиш да вдигнеш фланелката си, ако вкараш! Защото това е финалът на световното, човече! С лекота можеш просто да изключиш, да обезумееш от радост, ако вкараш победния гол, нали!?".

Андрес не забравя. Тениската е показана, а от тогава до днес на стадиона на "Еспаньол" той е посрещан и изпращан като герой. Хората носят фланелки с името му, а това е големият градски съперник на "Барса"! Те никога не забравиха жеста му.

Когато си част от националния тим на Испания, винаги има и тема "политика". Референдумът за Каталуня раздели хората, включително въвлече и футболисти в дискусиите и скандалите.

Снимка: Getty Images

"Много деликатна тема. Опитват да ни кажат, че ние, като публични личности, трябва да взимаме отношение. Чудя се, има ли смисъл да го правя? Никой от никъде не иска да чуе нищо логично по темата... В отбора това никога не е бил проблем. Тук не оставяме политиката да се намеси. Разбрахме се някак без думи - политиката е за политиците, ние тук играем за хората."

Съжалява ли за нещо човекът, спечелил един куп трофеи, включително три пъти Шампионската лига, световна и европейска титла с Испания...?

"Щеше да е прекрасно да поиграя в Англия. Убеден съм, че това щеше да е супер! Но нито в един момент не ми се е искало да напусна "Барселона". Нямаше и секунда, когато да съм си мислил - трябва да ида другаде, да променя нещо. Ако тялото ми не бе помолило сега, пак щях да остана в Барселона. Английският футбол винаги е бил особена магия, а мачовете там съм изживявал по различен, особен начин.".

И сега накъде? Япония...?

"Искам да играя и на 40 години. Честно казано, аз не мога без терена, без тревата. Просто осъзнавам състоянието и нивото си. На терена се чувствам завършен, напълно щастлив. Договорът ми е за три години.

Това е нов живот за мен, напълно нов. От деня, в който ритахме топка с татко в нашето село, футболът е бил животът ми. Сега имам повече, семейство, както и бъдеще на ново място и сред съвсем различни хора.

Нямам търпение да видя всичко това. И да играя футбол дълго време там. Дано хората видят, че правя всичко със същия ентусиазъм, както бе от първия ден.

Дотук футболът превърна живота ми в приказка. Искам това да продължи.".