Часове след покоряването на "Ролан Гарос" за немислимия 11-и път, Рафаел Надал седна за голямо интервю с мадридския вестник "Марка". Испанецът говори за съперничествата си, политиката и магията на това как всеки път печели в Париж.

- Колко е останало във вас от онзи Рафа Надал, който спечели първия си "Ролан Гарос" през 2005 г.?

- Знам само, че и тогава, и сега осъзнавах важността и величието на турнира. Какво ще се случи в бъдеще не мога да предвидя. А какво остана ли? Същият съм, просто имам по-малко енергия, но пък познавам по-добре света и играта. По-стар съм, за съжаление.

- Другите трима от Голяма четворка - Федерер, Мъри и Джокович, вече имат семейство и деца. Казаха, че осъзнават новите си приоритети в личния живот. Вие продължавате май да сте най-отдаден изцяло и основно на тениса.

- Отдаден съм на нещата, които ме правят щастлив. Животът ме води как да правя нещата. Имам приятелка, с която ще решаваме кое кога да се случи, не взимам такива решения сам. Да, продължавам да съм все така фокусиран върху тениса, но и върху останалия си живот и щастието си.

Да имам семейство...?

Нещата не се случват така, не са лесни за проектиране. Аз си мислех, че на тези години вече ще съм се отказал от тениса и ще имам семейство. Годините си минават, много неща зависят от кариерата ми и от тениса, виждам семейството като нещо стабилно и организирано. Не съм под напрежение да забързам нещата.

Снимки: Getty Images

- Сигурно сте се уморил от комплименти, получавате ги постоянно. Но оставате винаги здраво стъпил на земята. Как ще обясните на хората, че не сте Супермен - с тези 11 титли на "Ролан Гарос"?

- Ами, не съм. Обикновен човек съм. Такъв, който е направил нещо трудно. Даже много трудно! В повечето си мачове тук, в Париж, съм излизал на корта с разбирането, че може да загубя. Спечелих 86 мача от 88, но поне в 75 от тях наистина излизах с тази нагласа. Това е основата на успеха ми. Не приемам нещата за даденост.

- Колко съобщения получихте на мобилния си телефон след финала в неделя? Има ли сред тях някое от Федерер?

- Не съм ги гледал още. В неделя имахме много работа след финала. Пристигнах на вечерята около 23 часа, там бяха семейството ми, приятели, екипът ми... Обърнах внимание на тях. Не си гледах телефона. От сряда започвам да преглеждам кой какво е написал и да отговарям.

Снимки: Getty Images

- Коментирахте наскоро, че бихте гласувал за единна Испания. Това няма ли да промени това общото позитивно мнение на хората в страната към вас?

- Не, няма такова нещо като единодушно мнение. Аз съм гражданин, грижа ме е какво се случва в родината ми и с хората там. За да кажа, че може да се върна и да гласувам, значи нещо се е променило във вижданията ми. Имам своето мнение. В последните 2-3 години много неща се случиха в Испания като политика. Сложни неща, а аз имам своето мнение. Ако някой ми каже, че е щастлив от независимостта на Каталуня, аз няма да го разубеждавам. Просто не споделям мнението му. Има обаче радикални хора, а това е лошо за обществото.

- Създавате ли си нови съперничества с Тийм и Зверев, както имате от години с Джокович, Федерер и Мъри?

- Трудно ми е да го разглеждам като съперничество с играчи, които са доста по-млади от мен. Различно е. Не сме израснали заедно и не сме се състезавали успоредно един с друг. Те са от друга генерация.

Снимки: Getty Images

- Това бе първият случай, в който Карлос Моя бе ваш главен треньор, а Тони остана само в качеството на чичо. Колко важно е това?

- Отборът около мен не е нов. Винаги си е бил такъв. Карлос изкарва много време с мен. Харесвам този екип, заедно сме от дълги години. Никой нов човек не е нахлул в живота и кариерата ми, а Тони продължава да е все така важна опора, той е част от семейството ми. Радвам се, че бе на финала. Това бе страхотен момент. Без подкрепата на всички в екипа, досега да съм се отказал.

- Светът се чуди как вие и Федерер спечелихте последните шест турнира в Големия шлем...

- И аз съм изненадан, след като аз влязох в 2017-а с пет сезона без голяма титла. В напреднала възраст съм, изненадващо е. Мислиш си, че никога повече няма да стигнеш до купата в Шлема.

- Близо ли сте до 20-те титли на Роджър от Големия шлем?

- Естествено, иска ми се и аз да стигна до 20 титли. Но не това е в главата ми. 17 също е невероятно като постижение. Искам да се насладя на момента. Не мога да допусна да се побъркам на тема "преследване на 20". не можеш да изпадаш в параноя заради това, че някой има повече титли от теб, повече пари или повече къщи... Не е нормално.

- Кога ще ви видим на тревата?

- Играх почти всички възможни мачове на клей, не мога да кажа кога ще започна на трева. Миналата година си мислих, че ще стигна далеч на "Уимбълдън"... Решението ми този път ще е продиктувано от тялото.