17-11-2017 20-11-2018

Легендата Стефка Костадинова: Сигурно все някога рекордът ми ще падне, дано го бие българка

Едно от най-големите ни имена в спорта и председател на БОК, в интервю за Dir.bg

10:14 | 9 ноември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 45 7373

България има много спортни шампиони, но името на Стефка Костадинова изпъква високо сред тях. Може би на 209 сантиметра...? Днес тя е председател на Българския олимпийски комитет, което я прави Първи човек в спорта ни. Вече 15 години е на поста, а преди това натрупа опит и в Агенцията за младежта и спорта, преди тя да се превърне в Спортно министерство.

Стефка е двукратна световна шампионка на открито в скока на височина, както и петкратна от първенства на планетата в зала. Спечели олимпийско злато през 1996-а в Атланта, осем години след среброто от Сеул 1988. Пет пъти е шампион на Европа (4 в зала и веднъж на открито), носител на орден "Стара планина" I степен, четирикратен Спортист на годината у нас... Приета в световната Зала на славата на леката атлетика. Суперзвезда в глобален мащаб за Царицата на спортовете, а у нас - име-легенда.

Dir.bg я потърси, за да говорим за спорт по време на пандемия, за велики постижения от миналото и какво предлага бъдещето на българския спорт в олимпийската 2021 г.

Как се прави спорт в условията на глобална пандемия? Колко тежко се отразява ситуацията?

- Спортът се оказа сред най-засегнатите от вируса дейности. От това страдат милиони, да не кажа милиарди по света. Пандемията обаче показа и как хората не могат без спорт - и като всекидневна дейност за здраве и жизненост, и като забавление, привързаност. Загубите са огромни, не само във финансово измерение. Но спортистите са корави хора и съм сигурна, че ще преминем през това изпитание още по-силни.

Да се отложат Олимпийски игри е нечувано от Втората световна война... Но какви са очакванията за Токио 2021, каква е настройката в световните спортни хора?

- Игрите в Токио бяха пренасрочени с една година и подготовката им върви по план. Неяснотата пред човечеството поставя куп проблеми, но желанието на МОК и на японското правителство е, тези игри да бъдат "светлина в тунела", както се изрази президентът на МОК Томас Бах и с тях човечеството да отбележи победата над вируса. Дано се случи това. Вярвам, че хората ще се справят и светът ще стане свидетел на глобален спортен празник. Трябва да бъдем оптимисти до последно.

Българският спорт на прага на олимпийска година - как го виждате?

- Винаги съм за това да не се натоварват спортисти и треньори с прекалени очаквания, да не говорим за големи кошници и прогнози. Силно вярвам, че българският спорт ще възвърне част от позициите си и отново ще имаме поводи за гордост и национално самочувствие. Сред спечелилите вече квоти има както млади талантливи наши състезатели, така и легендарни спортисти - като Мария Гроздева например. Пандемията прекрати олимпийските квалификации, целият процес се реорганизира и нещата все още са твърде неясни. Надявам се обаче, в крайна сметка в Токио страната ни да спечели повече отличия от Рио 2016. И да чуем българския химн.

Виж още Време за спортна класика: Недостижимите 209 сантиметра (видео)

Къде сме изобщо в спорта и каква е тенденцията за последното десетилетие - отстъпваме още или вече сме обърнали процеса и има известен прогрес?

- Не е тайна, че българският спорт отстъпи известни позиции. Светът се промени, геополитически спортът вече е съвсем друг. Въпросът сега е как да направим така, че да можем да възвърнем поне част от позициите, които имахме в силни наши дисциплини и спортове. Смятам, че с усилията на държавата и министерството нещата лека-полека започват да се нормализират - от състоянието на базата, работата по центровете и в клубовете, организацията на националните отбори. Това е общ и взаимосвързан процес, който в годините на прехода бе променен, а на места силно нарушен. Спортът не прави изключение от останалите области, но ние сме талантлива и борбена нация, сигурна съм, че доброто предстои. За това говори и представянето на последната младежка олимпиада в Буенос Айрес 2018, където спечелихме рекорден брой отличия с десет медала: 5 златни, 3 сребърни и 2 бронзови. Спортовете ни със злато са 4, спортовете с медали - 7, а спортовете с призови класирания до 6-о място са 13 от общо 14, в които имахме представители. Това не са случайни неща и те са силно обещание за бъдещето. Въпросът сега е как да запазим и надградим тези български таланти.

Наблюдава се раздвижване в последните години и като финансова подкрепа от държавата, и като инфраструктура.

- Вече споменах за все по-голямата ангажираност на държавата в спорта, за което ние, олимпийците, сме благодарни на правителството и на съответните институции. Надявам се тази тенденция да продължи. Въпросът е като спортни хора как ще се възползваме от подобна подкрепа, как ще извлечем максимума и в спорта за всички, и в професионалния спорт. Защото спортът е здраве, емоция, но и национално самочувствие.

Каква е ролята конкретно на Спортния тотализатор, който има ново ръководство и визия, а и увеличи парите за спорта?

- В Спортния тотализатор настъпиха промени, които се надявам да стимулират още по-добри резултати на нашите спортисти. Новата обстановка позволява да се генерират повече пари за клубовете, повече средства за поддръжка и строеж на спортна база, повече за елитните състезатели, а това е в основата на успешния спорт. Надявам се тази положителна тенденция да продължи

Как работи БОК с тотото? Знаем, че сте партньори от години, ключово ли е това партньорство и за олимпийския ни комитет?

- Ние сме в една лодка, както се казва. БОК и Спортният тотализатор имат общи интереси и това ни прави задължителни партньори. От край време работим успешно и в синхрон, но смятам, че има още не малко резерви, които се надявам в най-скоро време да развием в интерес на българския спорт.

Спортната ви кариера продължи 14 години, а вече 15 сте начело на БОК. Кое от двете предизвикателства е по-тежко?

- Нещата са специфични и не ги деля. И кариерата ми на елитен спортист, и сега - на ръководител, си имат своята специфика. Днес отговорността е много по-голяма, за много повече хора. Като атлет пък се представях пред целия свят, милиони следяха моите изяви. Всяко нещо с времето си. Общото е да имаш добър екип и да не забравяш откъде си тръгнал, да си отговорен пред тези, които са ти гласували доверие. Това е най-важното. Иначе все още твърдя, че всеки има своя връх и правя всичко по силите си да подпомагам хората да го постигнат.

Имате зад гърба си 20 големи първенства, 16 златни медала и 197 скока над 2 метра. Осъзнавате ли колко внушително е това постижение и кой от тези медали или скокове ви и най-скъп спомен?

- Да, днес от дистанцията на времето, много неща изглеждат различно, по друг начин. Но спомените са все така ярки. Горда съм, че като българка съм представяла страната си успешно пред целия свят. За това ми помогнаха много моите съотборнички и конкурентки от България, моят екип, всички, които бяха край мен тогава. Всички титли и рекорди са ми скъпи, но най-силно в паметта ми са запечатани световният рекорд 209 см в Рим 1987 и олимпийското злато в Атланта 1996 г.

33 години не могат да бият рекорда ви от 209 сантиметра, има ли по-специална тръпка у вас при всяко следващо състезание за това дали ще се случи? Или си казвате - все някога ще стане...?

- Сигурно все някога ще стане. И искрено се надявам, това да го стори отново българка. Ние сме силна нация и не случайно сме с уникална школа в скока на височина. За да е рекордът вече над 30 години все още български.

Разкажете повече за онзи ден в Рим през 1987 г. Има ли нещо, което не са ви питали или не сте казали по темата? Денят наистина е специален, в него и Бен Джонсън прави своя рекорд, макар после той да бе отнет.

- Тогава не съм си и помисляла, че този рекорд ще остане толкова години непокътнат. Просто си направих състезанието. Всичко се получи, а това е задължително за да има рекордни резултати. По същото време падна и рекордът на 100 метра, стадионът беше като избухнал вулкан. Иначе Рим е едно от любимите ми места, там съм постигнала значими успехи, а и като дестинация е сред най-предпочитаните.

Минаваше ли ли през главата в Атланта "сега или никога", след като преди това олимпийското злато все ви убягваше?

- То беше факт, всичко го знаеха, най-вече аз. Но в интерес на истината се стараех да не се затормозявам с това. Целта ми бе да си направя състезанието, да нямам контузия. Освен това, с опита от Сеул и Барселона, вече бях готова на всичко. Знаех, че ще е трудно и отново така се оказа. Това бе много силно състезание, едно от най-оспорваните и класни в историята на олимпийския скок на височина. Наложи се да подобря олимпийския рекорд за титлата, ако трябваше, бях готова и за световен. Щастлива съм, че преминах и през това изпитание с успех. В Атланта, на най-високото стъпало, с родния флаг най-отгоре и слушайки химна - това е един от най-великите мигове в живота ми.

Получихте и най-високото звание в България - орден "Стара Планина". Знаете ли какви личности са удостоявани с него и това ли е най-високото признание за вас извън спорта? И ще видим ли скоро наш спортист с него?

- За мен е чест и огромна отговорност да бъда удостоена с най-високото държавно звание. Но подобно признание са заслужили още десетки наши изтъкнати спортисти, на чиито гърди блести този орден. Смятам, че държавата прави максимално възможното за нашите олимпийски герои и така е редно. Те са част от родната съкровищница, част от националното ни самочувствие и гордост.

В спортното училище "Васил Левски" в Пловдив имат с какво да се похвалят - освен вас, от там са тръгнали още куп големи спортни шампиони. Какво слагаха във водата там, ако позволите такава шега по темата?

- Миналата година бях част от тържествата по честването на 70-годишнината на Спортното училище в Пловдив. Тогава споменах, че всички преминали през него по един или друг начин сме житейски и емоционално свързани с тази сграда, с хората, работили в нея, с нейната богата и славна история. Това беше празник за цяла България, тъй като училище "Васил Левски" е записано със златни страници в съкровищницата на родния спорт. От него по своя шампионски път тръгнаха някой от най-ярките ни звезди: Ваня Гешева, Йордан Йовчев, Мария Петрова, Асен Златев, Стоян Делчев, Севдалин Маринов, Николай Бухалов, Петър Мерков, Цветана Пиронкова, Милен Добрев и много-много други. Аз също тръгнах от там, никога не съм забравила това и съм благодарна на всички, които по някакъв начин са спомогнали чрез нас спортистите да осигурят незабравими мигове на щастие за сънародниците ни и световно признание за България.

Спортувате ли днес и колко редовно?

- Спортувам всеки ден. Обикновено бягам по час-два всяка сутрин, отделно разходки сред природата във всеки възможен момент. Дори ако се случи да не взема дневната си порция спорт, веднага се усещам с понижен тонус. Препоръчвам редовния спорт на всеки.

Виж още Уникално: Церемония събра над 150 олимпийски герои на България (снимки)

Наскоро вие, спортният министър и авторите представихте книигата "България на Олимп", която е събрала всички наши медалисти от Олимпиади. Там се появиха повечето от тях, над сто и петдесет легенди. Колко е важно да не забравяме историята си, за да имаме бъдеще в спорта?

- Беше паметно събитие, поводът също бе уникален. Това е много ценна книга, това е историята на българския олимпийски спорт. Както споменах на церемонията "българските олимпийци най-накрая имат пълната история на своите удивителни успехи. "България на Олимп" е събрала националното спортно богатство като послание и завещание за бъдещите поколения. Във времето тази книга няма да позволи на великите моменти на България в най-големия състезателен форум да минат покрай нас!" От името на всички български олимпийци отново изказвам сърдечна благодарност към авторите, издателите и всички спомогнали тази книга да стане факт. Вярвам, че тя ще бъде допълвана в бъдеще с успехите на младите ни спортни таланти. Радвам се, че книгата събра олимпийските герои на нацията, които през годините ни караха да се чувстваме силни и велики като българи.

Пожеланието ви за 2021 г., ако изобщо в такава несигурна ситуация може да се гледа толкова напред.

- Преди всичко - да сме здрави. Да се пазим в тези сложни времена. Да сме по-разумни и сърдечни. Светът е подложен на огромно изпитание, но съм сигурна, че ще го преминем успешно. И ще бъдем още по-силни след това.