Легендата в хокея Михайлов: Час на леда струва 170 лева

Вратарят ще бъде приет в залата на славата

Снимка: Bulgaria dnes

Легендата в хокея Михайлов: Час на леда струва 170 лева

Вратарят ще бъде приет в залата на славата

11:01 | 31 януари 2019 2 1966 Снимка: Bulgaria dnes

Легендарният вратар Константин Михайлов ще бъде приет в "Залата на славата в хокея на лед" през май по време на световното първенство в Словакия. Той започва да кара кънки, когато е само на 13 години. Баща му също е хокеист, както и неговият брат Борис.

Виж още Страхотно признание - приеха българин в хокейната Зала на славата

В своята Михайлов е играл за "Левски-Спартак", Металург (Перник), Академика (София), Славия, както и в първенствата на Сърбия, Турция и Франция. Предлагаме на вашето внимание интервю на Михайлов пред "България Днес".

Г-н Михайлов, как научихте прекрасната новина за вашето приемане в Залата на славата?

- Очаквах новината, но нямах представа, че ще се обади лично президентът на Международната федерация. За Залата на славата се кандидатства. Не става от днес за утре. Голяма заслуга има секретарят на нашата федерация Стоян Бъчваров. Той има доста голямо лоби в международните структури. В сряда по обяд получих обаждане от странен номер от чужбина. Чудех се кой е. Човекът каза - добър ден, аз съм президентът на Международната федерация Рене Фасел. Обясни ми, че съм одобрен. Церемонията ще е на 26 май в Братислава. Покани ме с цялото семейство.

Кой беше първият човек, на когото съобщихте прекрасната новина?

- Бях в офиса. Срещнах президента на нашата фирма Ивелин Тодоров. Той е спонсор на два от хокейните клубове - ЦСКА и "Ирбис". Дал е най-много лични пари за българския хокей. Обадих се и на моята съпруга.

Вашият дебют на световно първенство е през 1985 г. Вярвахте ли, че ще направите кариера, достойна за Залата на славата?

- Преди това имах две европейски първенства за юноши и две за младежи. На всичките четири бях обявен за най-добър вратар на първенствата. По онова време хокеят ни беше много по-силен. Не играехме с отбори като Южна Африка и Хонконг, както е сега. На първото ми първенство през 1982 г. бяхме срещу Дания, Норвегия, Румъния и Югославия. На световното заминах с нагласата да съм резерва. Титуляр беше Георги Миланов, много добър вратар, лека му пръст. След това бе треньор на националния отбор и президент на "Славия". Преди втория мач с Франция той се контузи. По неволя доиграх останалите мачове. Оттам почти нямам пропуск като национален вратар.

Участвали сте на 28 световни първенства. Как изглежда това постижение през вашите очи?

- Когато качиха новината по сайтовете, едно момче написа, че сигурно съм ги изиграл на "Плейстейшън". Сигурно е мислел, че първенствата са на 4 години, като при футбола. Когато ги е сметнал, е решил, че съм играл 100 години хокей. Във времето така се стекоха нещата. Преди години имаше случай с убийството на вратаря Кирил Въжаров пред дискотека "Соло". Той беше много талантлив. Трябваше да ме замести. Официално бях казал, че се отказвам. Случи се трагедията. Тогава ми се обади Георги Миланов. Каза ми, извинявай, но единият ни вратар е на 16, а другият на 17. Трябва да играеш още две години. После удължихме още малко, след като момчетата от отбора ме помолиха. Казаха без всеки друг може, без теб не може. Реално на 50 години в Люксембург играх за последно. Тогава отново бях приключил. Бях казал, че се отказвам. Не бях тренирал 4 месеца. Позвъни ми треньорът на мъжкия национален отбор Кирил Ходулов.

Обясни ми, че имат нужда от мен. Отборът беше изпаднал в по-долна група. Споделих му, че не съм във форма, но той настояваше. За късмет спечелихме всички мачове. Във финала бихме Северна Корея и се качихме в горната група. Всичко приключи щастливо.

Продължавате ли да тренирате и да играете на клубно ниво?

- Тренирам с "Ирбис", които са шампиони. Казал съм, че не играя. Въпреки това ме картотекираха дълго време. Това вероятно попречи за по-бързото влизане в Залата на славата. Треньор съм на вратарите на всички гарнитури. От най-малките до най-големите. Мои колеги вратари също помагат. Благодарен съм на федерацията, че отпускат часове, за да правим тези занимания.

В последната година нашумя доста Александър Георгиев, който играе в тима от НХЛ - "Ню Йорк Рейнджърс". Какво мислите за неговото бъдеще?

- Александър е бил 3-годишен, когато заминава за Москва. Баща му е българин, а майката рускиня. Записали са го да се готви. Играл е и във Финландия, където се е доразвил. Поканили са го за младежкия национален отбор на Русия. Видели са го в НХЛ. Голям талант. Титулярът на "Ню Йорк Рейнджърс" Хенрик Лундквист каза, че Александър е много по-млад и по-бърз от него и има хубава техника. В НХЛ има много добри вратари. Непрекъснато идват финландци и шведи. Всеки търси място под слънцето. Дадоха му шанс.

Какво липсва на българския хокей, за да дръпне малко по-нагоре в дивизиите и да се върне на позициите, където е бил в началото на вашата кариера?

- Това е въпрос на държавна политика. Когато тя се отдръпна да помага, нещата станаха сложни. Нашият спорт е един от най-скъпите. Един час тренировъчен лед струва 170 лв. в Зимния дворец. Не се дават преференции за децата, както е в нормалните страни. Няма помощ от никъде. Добре, че съществуват хора като моя шеф Ивелин Тодоров. Той вади пари от джоба си, за да може децата да не са на улицата и да не се занимават с други глупости. Най-големият проблем е финансирането. Един мой бивш треньор, който също почина - Андрей Забунов, имаше хубава приказка: "С два пъти в седмицата не може да се научиш колело да караш, а какво остава за хокей".

ИЗБРАНО