15:59 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Любо Ганев на 55 г: Тайната е да си позитивен и уверен. Спортът ме изгради такъв

Президентът на волейболната федерация в интервю за Dir.bg

Снимка: Bulphoto

Любо Ганев на 55 г: Тайната е да си позитивен и уверен. Спортът ме изгради такъв

Президентът на волейболната федерация в интервю за Dir.bg

10:24 | 6 октомври 2020 | Редактор : Динко Гоцев 32 4679 Снимка: Bulphoto

Любо Ганев на 55 години - това събитие се случва на днешния 6 октомври, а дни по-рано един от най-разпознаваемите ни спортисти отбеляза 6 месеца начело на Българската федерация по волейбол. И без повод той е интересен събеседник, но сега се събраха два...

И бе нормално Dir.bg да потърси някогашната звезда на ЦСКА (5 титли), Алпитур (Кунео), Агридженто, Сполето и Фано в Италия, както и гръцкия Арис (пак шампион), а и на националния отбор.

Винаги ентусиазиран, позитивен и с чувство за хумор, Ганев предпочита да гледа напред, а не към миналото и дори в настоящето - а то е доста успешно за него и като спортист, и като бизнесмен. Първо бе пионер в изграждането на метанстанции у нас, после представител на марката Asics. Сега ръководи любимия си спорт, като опитва да го превърне не само в успешен като резултати, но и като бизнес стратегия.

Любо Ганев на 55 - като погледнете назад, успял човек ли сте? Като погледнете напред - колко по-успял може да сте?

Мога да кажа, че доста от нещата, които съм поставил за цел, съм сбъднал. Късметлия съм в живота и като спортист, и в бизнеса, и сега във федерацията. Всичко което правя, го правя с кеф. Просто не го усещам като работа.

Като волейболист се забавлявах на игрището, а съдбата направи така, че да имам късмет и да получавам добри пари за това. След това започнах в бизнеса буквално от нулата - нямаше нито една метанстанция у нас. Беше като с едно бебе, което ти расте в ръцете. Доставяше ми удоволствие. Най-голямата ми любов си остана волейболът и сега като ръководител на федерацията искам да помогна да стане по-атрактивен, по-популярен, по-интересен за феновете. Да стане продукт.

Правите впечатление на позитивен, но и доста уверен в себе си човек. Това ли е тайната? А знаем, че сте имали и доста трудни моменти в живота...

Със сигурност това е тайната. От спорта съм го научил - и да си удариш главата в стената, ставаш и продължаваш.

Да, много съм уверен в себе си, защото знам какво мога. И пак спортът ме е направил такъв. Позитивен съм, вярвам винаги, че по-добрите дни тепърва идват. Имам една максима в живота си: Родил съм се без да искам, ще умра без да искам, затова ще живея както искам.

Стремя се да правя нещата така, че да ми носят удоволствие. А пък ако имаш късмет и да ти носят приходи, супер.

Снимка: Bulphoto

Вече повече от 6 месеца сте начело на федерацията. Има ли по-тежък възможен момент да я оглавите при пандемията и всички останали сътресения на 2020-а?

Така се случи, че на 13 март бе събранието за новото ръководство, а един час по-късно въведоха извънредното положение у нас. Естествено, трудна ситуация. Но пък донякъде и късмет - така получихме време да си подготвим нещата, да си подберем хората, да си поговорим за изисквания, да си подредим комисиите. Честно казано, не се оказа голям проблем поне от моя гледна точка, даже ни даде глътка въздух и време. Знам, че има очаквания към мен и управителния съвет да се справим добре и съм напълно ОК с това.

Какво заварихте, къде сме спрямо световното ниво?

Имах възможност да работя в последните години като член на Управителния съвет, особено около организацията на събития като европейското и световното първенства, както и лигата на нациите. Набелязах някои неща, които могат да се променят. Волейболът трябва да бъде продукт, трябва да го поизлъскаме, да го напудрим и да е по-привлекателен.

Партньорствата са много важни, аз думата "спонсор" не я харесвам. Тя звучи като за някой да ти дава пари просто ей така. А в случая ние имаме какво да предложим насреща. Имаме вече няколко нови партньорски договора, продължаваме да търсим и да работим по този въпрос. Искаме фирмите, брандовете, да желаят да се асоциират с този спорт.

Къде е ролята на държавата?

Ние сме една от федерациите с най-голям бюджет, но не е добре да разчитаме само на държавата. Тя помага много и на всички спортове, като тази помощ е безценна. Но е редно нито една федерация и клуб да разчитат само на нея.

Когато играех в Италия на екипа на Алпитур нямаше празно място от имена и логота на партньори.

Все още в България малко са клубовете и федерациите, които имат маркетинг мениджър. Човек, който знае какво да предложи и как да си поиска. Все пак нещата се случват - един път седмично се предава мач по телевизията, от втория полусезон планираме да са два. Виждаме се пред очите на обществеността...

Да добавим и новата стратегия на спортния тотализатор, който помага доста и на вашия спорт...

Така е, това е наш дългогодишен партньор. Тази година всички клубове ще получат двойно повече пари, това е голяма помощ. Тотализаторът, държавата въобще, дават много и помагат, но не им е само това на главата. Спортът няма как да е основен приоритет.

Няма спор - много съм доволен от това партньорство, както се казва - целуваме ръка, но търсим и ние отделно финансиране.

Тотото присъства реално на всеки един мач в България, било международен, било от вътрешното първенство. И те, и спортното министерство са там - с време на показване на LED системата или със собствена рекламна територия. Без тяхната помощ няма как да има голям спорт и високо спортно майсторство. Но ние не трябва да спираме да търсим и други партньори в бизнеса.

Снимка: Bulphoto

Трябва да започнем да мислим за спорта като за бизнес, иначе казано?

Да, това е правилният път. Трябват идеални отношения с партньорите, с държавата, с институции, общини... В последните 10 години се правят спортни площадки, зали, стадиони. Създава се инфраструктура, а нашата задача е да я запълним със съдържание.

Във волейбола имаме клубове в по-малки общини, където ясно се усеща подкрепата на местната власт - например в Пазарджик клубът има близо 2 млн. бюджет, освен това ще посоча Добрич, Монтана, Дупница...

А навремето голям спорт имаше само в големите градове. Но освен тези пари, всеки трябва да се бори за допълнителни приходи. Направили сме една типова презентация, с която клубовете да ходят при потенциалните си партньори и да им показват какво предлагат: колко пъти ще ти дават мачове по телевизията, колко хора те гледат, какъв е отзвукът и т.н.

С общините искаме да изградим система и от всеки мач да направим събитие. Цялата маркетингова кампания да се изгради, да има и други неща около двубоя, а мачът да е само черешката. Не виждам защо да не успеем - волейболът е най-успешният колективен спорт в България, редно е да сме обвързани с компаниите, които са водещи в бизнеса.

Затова с колегите във федерацията изработихме визия "България 2024". С нея сме начертали пътя, който искаме да извървим. Сега търсим партньорите, за да го извървим заедно.

А къде сме спортно-технически? Имаме ли отстъпление в резултатите?

Помня периода 2012-2015 г., когато наричаха мъжкия отбор "вечните четвърти". Аз пък казвах - това не е толкова лошо, по-добре да си там и на един мач от медал, отколкото да не си в играта. Може би имаме малко отстъпление като резултати, но нашето място е винаги в битката за медали.

Да бъдем честни - малко и късмет не стига напоследък. Например в квалификацията за Токио 2020 една точка не ни достигна, така не се класирахме за втора поредна олимпиада след страхотното представяне в Лондон, където станахме четвърти.

Убеден съм, че в момента и при мъжете, и при жените, имаме отбор с амбиция за медали.

Затова и взимаме домакинство на европейско за жени догодина - за да направим така, че да играят пред собствена публика и това да им даде малко по-голям шанс да влязат във финалите.

Колко важни са тези домакинства, имаме вече няколко за последните пет години, включително на световно за мъже?

Много са важни, защото запалват интереса. След такова състезание записванията на деца из клубове и школи рязко скачат. Именно ефекта от тях трябва да се използва като инерция, защото това са големи световни събития и пред очите на хората... Така популяризираме спорта на високо ниво на наша земя.

Световният волейбол има стратегия това да е най-добрият семеен спорт. Тук можеш да си заведеш детето на мач и да си спокойен, че няма да слуша расистки възгласи или да види насилие и агресия. Нашите фенове са цивилизовани, а и разбират спорта. Естествено, най-важно е как играе отборът долу на игрището, а българските фенове имат големи очаквания, което е нормално. Те разбират веднага кога отборът играе със сърце и душа, подкрепят го... Изобщо - домакинствата са много важи, не търсим от тях финансовата облага, а общия ефект.

Снимка: Bulphoto

Как сме с кадрите и методиката, направихте постоянна треньорска комисия, семинари, иновации...?

Има голям интерес към волейбола, но много от децата трудно ги задържаме в онази "критична възраст" на 15-17 години, когато започнат колебанията кой с какво ще се занимава от младежите. Чудят се - бизнесмен ли ще ставам, със спорт ли ще продължавам, с какво ще се занимавам...

Направихме треньорска комисия, която вече е постоянна. Нейната цел е да създава кадри и да ги обучава, да прависеминарите.

По новия закон за спорта треньор става само човек с квалификация и лиценз. Не просто да вземеш някой "от улицата", който вчера е спрял да играе и от днес е треньор. Целим и създаване на единна методика на подготовка, да е и във волейболно отношение, но и в кондиционно. Особено важно е това за превенция на травми.

Комисията се справя перфектно, наскоро имахме курс за повишаване на квалификацията, а записванията бяха толкова много, че трябваше да пуснем съобщение, че не можем да приемем всички. Треньорите са ключови, те трябва да запалят и задържат децата, а и да ги научат на волейбол. След това вече идва пътят им нагоре към мъжете и жените.

Постоянно изниква темата "Казийски", но не е ли вече време да я затворим?

Аз съм човек, който гледа само напред. Назад нищо не можеш да промениш. Няма какво да се лъжем - Матей на тази възраст вече и да иска, трудно може да помогне. Календарът на националните отбори сега е такъв, че ще му е трудно. Понякога говорим за 3-4 месеца в годината, над сто тренировки, 30-40 мача...

За мен казусът е приключен. Не мисля, че и някой треньор ще го кани оттук нататък. Ако матей има желание, винаги може да дойде и да помогне с опит на млади състезатели. Но целта в националния е всеки един да тренира на сто процента, да помага, да играе за другия. А да дойде някой отвън, който не е тренирал с този отбор и да влезе да играе, пък бил той и от ранга на Казийски - трудно може да стане.

Защо отново избрахте Силвано Пранди за селекционер? Всъщност - вие с него се познавате от колко години..?

От 27 години. Още когато той ми беше треньор в Италия. Силвано го познавам отлично. Това е един от най-възпитаните хора в нашия спорт, най-ерудираните, а и живее с волейбола. Защото ако го нямаше вътре в себе си, на неговите години едва ли щеше да му се занимава още да е треньор.

Моята идея е за един тандем между него и неговата тактика, и един по-млад български треньор, който да се учи. Така Силвано да изкара до световното през 2022-ра, но след това да се продължи по същата система. Да има приемственост.

Ники Желязков (асистентът на Пранди) първоначално се замисли, но и той прие, че това е правилната стратегия. Много неща можеш да научиш от треньора Пранди.

Когато той дойде през 2009-а за първи път да е треньор в България, имаше рекорден брой медии, дошли да отразят събитието. И нямаше нито един негативен коментар. Освен това Силвано има респекта и на състезателите, и на колегите си от щаба. А това е ключово - ако не вярваш на треньора, той и най-правилното нещо да ти казва, ти няма да го възприемеш.

За мен тази стратегия ще ни доведе до добри резултати. Видяхте как игра отборът на втората олимпийска квалификация през януари, когато не ни стигнаха физическите сили. Ние бяхме единственият отбор с пет поредни мача в пет дни. Накрая просто не стигна сила и малко късмет.

А възпитаният човек Пранди как изтърпяваше майтапите и шегите на състезателя Любо Ганев?

Аз съм вероятно единственият човек, който успяваше да го разсмее! Спорили сме за какви ли не неща, но той се отказваше накрая. Един пример: Казва ми в една от почивките - Любо, пробвай да сменяш малко тактиката като забиваш, играй по-разнообразно. Веднъж по диагонал, веднъж по правата, иначе противникът знае къде ще нападаш и се подготвя с блокада. Аз му отговорих: Е как ще знае противникът, като аз не знам! Той се поусмихна и си замълча.

Сериозно казано - неговата философия е проста - иска максимум от всеки състезател във всеки един момент.

В този дух, носи ви се славата на двигателя на шегите съблекалнята. А колко важно е да има такъв човек в един отбор?

Много! Та ние навремето с националния отбор правихме по 6 месеца лагери. От април до октомври си само с тези хора. Спиш с тях, ядеш с тях... Нямаше социалните мрежи, нямаше връзка с външния свят. Ако в тази обстановка няма шеги и добра атмосфера, нещата може да се влошат. А ние сме се събрали там да играем един за друг, за отбора, за знаменцето на гърдите, за треньора и за хората, които ни гледат. Трябва да сме колектив и задружни.

До последния ден като играч, аз се забавлявах с волейбола. Такъв човек бях, а и си оставам. Ако не си правя майтап, не съм аз. Наследил съм цялото си чувство за хумор от баща ми, лека му пръст. Днес съм на 55 години, но не съм се променил.

Имам един принцип - човек като стане по-голям на възраст, по-богат, с по-висок социален статус - ако се промени, значи или преди това, или сега, е фалшив. Трябва да си останеш същият. Аз мисля, че го постигам това. Същият съм си като на 20 години, само с повече опит.

Друг въпрос е, че като човек, представляващ институция - федерацията по волейбол - внимавам повече какво говоря. Преди като Любо Ганев можех да си говоря каквото искам, без да мисля за това. Сега е друго.

Навремето в град Кунео имаше такава мания по вашата игра, че пуснаха пица "Любо". Има ли я още?

Има, да. Тя е страхотна, с онова миризливото сирене горгонзола, както и със спек - един вид прошуто. Пицата е тежка като вкус, аз също много си я харесвам. Като ходя в Кунео, винаги посещавам точно този ресторант, където я правят.

В края - едно пожелание от рожденика Любо Ганев към самия него. В личен план и за волейбола.

За мен - да съм жив и здрав, останалото мога да го постигна. Здраве и за всички около мен.

За волейбола - искам да направя така, че един ден, когато вече не съм президент, хората да казват, че съм постигнал нещо. А това, което най-много искам да постигна е, да превърнем спорта ни в успешен продукт.