03:59 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Таня Богомилова пред Dir.bg: Как се взима злато от Олимпиада напук на всичко и всички

Легендата говори и за страхотното поколение, което имаме в плуването

Снимка: Getty Images

Таня Богомилова пред Dir.bg: Как се взима злато от Олимпиада напук на всичко и всички

Легендата говори и за страхотното поколение, което имаме в плуването

09:50 | 19 юли 2021 | Редактор : Динко Гоцев 8 5478 Снимка: Getty Images

Голямата Таня Богомилова донесе незабравимата емоция на нейния грандиозен златен финал в бруста през 1988-ма. Една от най-големите дами в историята на родния спорт се яви на олимпийските игри в Корея месеци, след като бе родила първото си дете. Мина през травми и операции, след които някои спортисти биха имали нужда от година за възстановяване.

Олимпиадата в Токио

Таня отиде в Сеул и "ги уби", както сама се изразява. Нейното постижение за златния медал на 100-те метра бруст от 1:07.95 секунди е и нов олимпийски рекорд (задържа се до Сидни 2000), а само 4 стотни не стигат, за да е и световен.

Освен великото плуване в Корея и четвъртото място на 200 м бруст на същата Олимпиада, Богомилова спечели световни сребро и бронз от Мадрид 1986, два пъти е шампион от Европейски първенства, а още пет пъти спечели бронз. След края на забележителната кариера като спортист, цели 17 години даваше силите си за федерацията като изпълнителен директор.

Пред Dir.bg Таня говори за миналото, но и за бъдещето - предстоят игрите в Токио 2020, а новината е, че тя също ще е там. Като съдия на плувния маратон, а не като състезател, разбира се. Но има доста теми, за които да си говорим. Като например какво поколение расте в родното плуване, какво мисли за скандала с допинга там от последните месеци и т.н.

Кога разбира, че наистина е добра и може да е конкурентна в световен мащаб

Аз като дете никак не бях запалена по плуването. Студено ми беше като влизах във водата, бях много слабо хлапе. Постепенно обаче ми хареса, а това го усети първият ми треньор Петър Костов, който вече не е между живите. Той и Христо Червенков го разбраха първи.

Когато станах на 10 години в четвърти клас, покрих майсторска норма. Това е много рано, да го сториш на тази възраст.

Тогава думите на треньора Костов към моите родители бяха: От това кльощавото ще излезе голям талант, не трябва да спира с плуването. И това ми вдъхна увереност, че мога да постигна мечтите си и ще се състезавам на високо ниво.

Embed from Getty Images

Какво бе различното в методиката и защо не запазихме нещо от нея?

Друго беше. Тогава бяхме постоянно по лагери, отпускаха се средства от държавата според нуждите на всеки спорт. Разбира се, не се харчеше безогледно, а след представени аргументи и после - защитени с резултати. Нямаше обаче нещо, което да се откаже. В момента не го виждам това като методика или стратегия, както искате. Да, разбирам, че времената се менят, но ние не е нужно да откриваме топлата вода, нали? Не би ли било добре нещо, когато е работило, да го пренесем във времето? Иначе и днес състезатели има, треньори има, работещи и искащи има в нашия спорт. Но я няма методика и последователността.

Казват, че има особен и уникален стил на плуване

Така беше и няма тайна около този стил. Аз си плувах така - един делфинообразен стил, който никой друг не можеше да го изпълнява. Не е нещо упражнявано или търсено, това си дойде натурално. Аз така си плувах. Много други опитваха да го копират, но не ставаше. Просто не им се получаваше. Толкова беше впечатлило хората, че японците искаха да правят филм за мен и специално за този стил. Но това бе спряно в годините преди 1989-а у нас, не знам по какви причини. И не се получи.

Какво е да си на Олимпиада

Това е пикът на един състезател, тъй като е веднъж на четири години. При актьорите има "Оскари", за спортистите има олимпийски игри. Готвиш се за тях като за шанс, а може би и като за единствен шанс. Не знаеш, дали ще имаш как да се явиш там отново. За много спортисти няма втори път.

Емоцията е огромна на самите игри. В Сеул аз го постигнах - стъпих на върха. Толкова се борих за това, толкова бавно и болезнено беше свалянето на всяка стотна и секунда... Това е къртовски труд, за да преминеш тези две стотни или да постигнеш това постижение, да си най-отпред. Като цяло плуването е много специфичен спорт, друго е чувството в него. Най-малко друга е средата, ние сме във вода, не отвън.

Емоцията се вижда и на кадрите от Корея - как аз се разплаках и си казах: "Успях, въпреки всички проблеми. Успях напук!".

Много хора преживяха с мен всичко това, а имаше и някои, които само чакаха да се проваля. Аз съм голямо куче, в мен има много злоба в спорта. Припадала съм на тренировки, за да си постигна резултатите. Ето, в Сеул при златен медал, когато видях, че не покрих с четири стотни световния рекорд, се ядосах. Не можах! Нищо, че станах първа.

Да, олимпийският ми рекорд седя най-отгоре 12 години, а и до днес това е много силен резултат. А ние плувахме с онези обикновени бански, преди да влязат в употреба т.нар. "бързи", които определено помагат за по-добро време.

Предлагаха ми да плувам и в Барселона четири години по-късно, но отказах. Не искам да ида там "да се изкъпя", да запиша участие. Исках да ме запомнят на върха.

Снимка: Bulphoto

Изпитанието да вземеш злато след раждане

Това беше за първи път в историята, не беше правено до тогава. След световното първенство в Мадрид през 1986-а решихме с мъжа ми и мой треньор да взема година почивка. Бях уморена, исках да отдъхна една година. Забременях, хората във федерацията бяха бесни. Даже тръгнаха слухове, че съм била бременна на световното... Заплашиха ме дори да не ми изплатят спечелените пари от световното, защото съм забременяла в година преди Олимпиада. А аз пропусках само едно европейско... Казах, че за Сеул ще се подготвя, да нямат грижа за мен.

До петия месец бременност плувах по малко, за да не губя чуство. След като родих дъщеря ми, на петия ден започнах да правя коремни преси. И от натоварването получих следроилна херния, но не я откриха нашите лекари. Аз имах страшни болки, те не разбраха от какво са. На лагера в Харков, тогава СССР, вече не можех да плувам от болка. А аз нося на болка.

Най-добрият коремен хирург в Съюза ме оперира, като по време на операцията ми говореше, не бях с пълна упойка. Казах му, че отивам в Сеул да ги бия всичките. "Под ножа", така му казах. А той се чудеше и ми обеща, че ако взема златото, ще постави плакет на входа на болницата с моето име. И го направи после! Той и в България ни е гостувал след това, останахме в добри отношения. Каза ми, че ако не е била тази операция, е можело да ме върнат в България с краката напред...

След това направих проблем с износване на ставите на коленете, минах на инжекции, не можех да плувам с цялото тяло, а само с ръце... Когато и това мина, удари ме херпес зостер и ме набодоха с инжекции B12. Тогава беше най-трудно, плачех по цели нощи, защото губех време, в което трябваше да тренирам.

При пристигането в Сеул на летището журналистите нападнаха треньорите: Къде е Богомилова, защо я няма в състава? А аз съм пред тях. Бяха ме написали по съпруг, Дангалакова, та хората мисля, че не съм пътувала за игрите. Интересът към мен бе огромен, защото не се бе случвало да родиш и след 8-9 месеца да се върнеш на такова състезание.

Виж още Голямата Таня Богомилова: Аз съм „куче“ - не се отказвам и не се примирявам!

Какво да очакваме в Токио и какво е пожеланието на легендата към настоящите ни олимпийци

Специално в плуването, можем да очакваме много от тези деца. На първо място, трябва да ги оставят на мира. Нас навремето никога не са ни товарили и не са ни обърквали. За съжаление има лошотии, а някои излизат от медиите. Има клюкарски неща, интриги - ние в това отношение тук в България сме номер едно.

Естествено, че визирам и последния случай с допинга, когато опетниха страшно много спорта ни. Аз съм убедена, че това беше поръчкова акция, защото една медия бълваше непрестанно какво ли не. Не са първите, нито ще са последните, хванати с нещо непозволено. Но да стигаме до скрити камери, чашки, записи - това е опетняване на федерацията. И целта беше съвсем друга, не бяха състезателите. Целта беше да се свали управата. Тогава аз не взех отношение и изчаках всеки да се изкаже докрай. Не прави чест и на състезателите, които се изпокараха. Един умен човек може да замълчи и да изчака, да премисли... Опетниха спорта ни, треньорската професия. А тези хора, които го направиха, те не знаят комбинациите, кое за какво се пие...Не са наясно, но го направиха. За 14 дни това се оказа най-важното, най-голямата новина. Е, ето - сега всичко мина тихомълком, да чувате или четете нещо по темата напоследък?

Пожелавам на всички наши участници в Токио да бъдат себе си, да постигнат целите си и да гонят личните си резултати. Няма спортист, който да отива там "да се изкъпе", както аз казвам. Отиват да си постигнат резултатите, да си подобрят постиженията, пък който докъдето успее. Това вече ще е някаква постигната цел. Супер ще е да имаме медали, но каквото и да постигнем, трябва да го оценяваме. Има добро бъдеще в спорта ни, убедена съм. Състезателите ни нека по-малко да говорят... Да говорят, но в басейна с резултатите си, защото го могат.

Аз също ще съм в Токио, съдия на плувния маратон съм. Няма да бъда при нашите, но ще съм на игрите. Колебаех се дали да пътувам, защото мерките и ограниченията са ужасно много и няма да е лесно. Но ще отида.