Как Али жертва всичко: Защо да стрелям по тях? Просто ме пратете в затвора!
Повратният момент в живота и кариерата на великия боксьор
Големите звезди в спорта невинаги са изцяло положителни герои. Все пак говорим за силни характери със своите особености, благодарение и на които са стигнали до върха.
Безспорно сред най-противоречивите спортни икони в историята е Мохамед Али. Определян от почти всеки за най-великия, качавал се някога на ринга, но историята на Касиус Клей/Али е низ от велики победи и безброй скандали.
Много от проблемите му идват от трудния характер и понякога крайните убеждения, които обаче Али защитава с цената на всичко. Да, на всичко - дори и на кариерата си.
Нещо, което в днешни дни можем да видим рядко, предвид безпогрешните медийни образи, които повечето звезди излъскват, само и само да спасят кариерите си.
Ценности ли? В нашето време това май е доста размито понятие сред т.нар. звезди не само в спорта...
Може би и до днес най-противоречивата проява на Али си остава отказът му да се присъедини към американската армия по време на войната във Виетнам.
Датата е 28 април 1967 г.. В седмицата след нея това е скандал №1 не само в Щатите. И как не - боксьорът суперзвезда Али, който до края на живота си се казва Касиус Клей по документи, официално отказва да облече униформата на армията на Съединените щати.
Макар да е световен шампион в бокса и изключително популярен из цяла Америка, военната служба не го подминава. Подобно на хиляди свои сънародници, той е мобилизиран да се бие във Виетнам.
По това време Клей вече се представя с името Мохамед Али, приел е исляма и е верен подръжник на противоречивата организация Ислямска нация, основана от показно застреляния две години по-рано Малкълм Екс - верен приятел на Али.
Боксьорът неведнъж е изрязявал острите си критики към войната във Виетнам, споделяйки, че предпочита затвор пред стрелба по невинни хора.
"Убежденията ми не позволяват да стрелям по мои невинни, гладни и бедни братя, защитавайки мощната Америка. Защо да ги стрелям, никой от тях не ме е наричал негър (обидното в САЩ "nigger"), не е искал да ме линчува, не ме е обирал, изнасилвал или убивал майка ми. Как мога да стрелям по тези бедни хора. Просто ме отведете в затвора", сподели боксьора.
На 28 април той е привикан в поделението в Хюстън, с още стотици младежи, за да бъдат прегледани и мобилизирани. Когато обаче командващият крещи "Касиус Клей крачка напред", никой в редицата не помръдва.
След още няколко подвиквания, стоящият мирно Касиус Клей е отведен в стаичка, в която са му обяснени възможните последствия. Той е напълно наясно с тях и отново отказва да пристъпи крачка напред при назоваването на името Касиус Клей, определяно от него като "робско".
"Отстоявам принципите си и отказвам да бъда мобилизиран. Това противоречи на моята религия. Отговорен съм пред Аллах, той е съдникът, който ще определи присъдата ми", казва Али минути, след като официално е отказал да се бие във Виетнам.
Естествено, че последствията не закъсняват. Часове по-късно световният шампион в тежка категория вече няма боксов лиценз за нито един щат на територията на САЩ. Инициативата подема Ню Йорк, а в рамките на час вече всеки щат е спрял правата на световния шампион. Очаква го и съдебен процес.
И той също не се бави дълго и по-малко от два месеца след отказа му, той е осъден на 5 години затвор и 10 000 долара глоба. Адвокатите му обаче обжалват присъдата на по-висока инстанция, а Али е пуснат под гаранция. Боксьорът така и не влиза зад решетките.
Това обаче е началото на дълга съдебна битка, завършила едва четири години след първия процес.
В следващите три години Али не се качва на ринга, но пък и не слиза от светлината на прожекторите. Изнася безброй лекции в училища, университети и по площади, в които не спира да пропагандира своите възгледи. За някои радикални, за други - символ на надежда и промяна.
По това време обществото в САЩ е разкъсвано от противоречия около войната във Виетнам. И в този период образът на боксовата легенда е по-противоречив от всякога. Естествено, че почти всеки афроамериканец страстно го подкрепя, както и хиляди бели, които са явни противници на войната във Виетнам.
От другата страна обаче мнозина намират поведението и идеити му за неприемливи и радикални. За доста хора той вече не е страхотният шампион от ринга, а човекът, отказал да се бие за родината. А и който нагнетява допълнително напрежение, като не спира да говори против белите.
В тези години, в които делото се проточва и стига до Върховния съд на САЩ, основният коз на Али всъщност е развоят на войната, в която той категорично отказа да участва.
Огромна част от населението се настройва против тази война, оказала се и една от най-големите грешки в историята на САЩ. Постепенно "лошият" образ на Али започва да се харесва на все повече хора, споделящи позицията му.
Така в крайна сметка, боксьорът успява да се пребори поне за лиценза си и през октомври 1970-а, 38 месеца след лишаването от право да се бие, той отново излиза на ринга.
Негов противник е Джери Куари, а побоят, който Али нанася, кара противниковият ъгъл да хвърли кърпата още в третия рунд.
През целия този период на неясноти, Али непрестанно повтаря повтаря една своя теза:
"Изборът е армията или затвора - това ми казват. Аз обаче вярвам, че има и трети вариант - справедливостта. Ако има такава, аз никога няма да отида в армията, но няма и да стъпя в затвора".
Е, справедлисвостта за Али идва на 28 юни 1971-а, когато върховният съд на САЩ окончателно отсъжда в негова полза.
Заключението е, че на база религията си и разбиранията за живота, лицето Касиус Клей се противопоставя на всяка една война, където и да е тя. Неговият отказ не е насочен само и единствено към тази във Виетнам, както и към конкретно американската армия.
Часове след официалното решение на съда, намиращият се по това време в Чикаго боксьор не крие щастието си.
"Благодаря на Аллах и Върховния съд. Само този съд осъзна същността на религиозните виждания, които приех", казва боксьорът.
Години по-късно в биографията си, той споделя, че не съжалява за позциите, които е отстоявал и решенията, които е взел. Единственото, което би искал да си върне, е най-силните му боксови години (25-29), които всичките дела му отнеха от спортната кариера.
Все пак Али успява да си върне титлата през 1974-а, като някои от най-емблематичните му мачове тепърва предстоят.
Дори и с тази пауза от три години, той се оттегля всепризнат като най-великият - титла, която не се печели само с един мач на ринга. Независимо от пропуснатите близо четири години в разцвета на силите му.
И днес кариерата и изборите на Али остават пример за това, че понякога принципите, в които вярваш, независимо дали са правилни или погрешни според общественото мнение, са най-важни и трябва да се отстояват.
Мохамед Али не само го направи, но бе готов жертва всичко заради тях - и победите, и славата.
Докато много други продължават да ги пренебрегват.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}