17-11-2017 20-11-2018

Как Али жертва всичко: Защо да стрелям по тях? Просто ме пратете в затвора!

Повратният момент в живота и кариерата на великия боксьор

09:33 | 2 май 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 88 14848 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Големите звезди в спорта невинаги са изцяло положителни герои. Все пак говорим за силни характери със своите особености, благодарение и на които са стигнали до върха.

Време за мен

Безспорно сред най-противоречивите спортни икони в историята е Мохамед Али. Определян от почти всеки за най-великия, качавал се някога на ринга, но историята на Касиус Клей/Али е низ от велики победи и безброй скандали.

Много от проблемите му идват от трудния характер и понякога крайните убеждения, които обаче Али защитава с цената на всичко. Да, на всичко - дори и на кариерата си.

Нещо, което в днешни дни можем да видим рядко, предвид безпогрешните медийни образи, които повечето звезди излъскват, само и само да спасят кариерите си.

Ценности ли? В нашето време това май е доста размито понятие сред т.нар. звезди не само в спорта...

Може би и до днес най-противоречивата проява на Али си остава отказът му да се присъедини към американската армия по време на войната във Виетнам.

Датата е 28 април 1967 г.. В седмицата след нея това е скандал №1 не само в Щатите. И как не - боксьорът суперзвезда Али, който до края на живота си се казва Касиус Клей по документи, официално отказва да облече униформата на армията на Съединените щати.

Макар да е световен шампион в бокса и изключително популярен из цяла Америка, военната служба не го подминава. Подобно на хиляди свои сънародници, той е мобилизиран да се бие във Виетнам.

По това време Клей вече се представя с името Мохамед Али, приел е исляма и е верен подръжник на противоречивата организация Ислямска нация, основана от показно застреляния две години по-рано Малкълм Екс - верен приятел на Али.

Embed from Getty Images

Боксьорът неведнъж е изрязявал острите си критики към войната във Виетнам, споделяйки, че предпочита затвор пред стрелба по невинни хора.

"Убежденията ми не позволяват да стрелям по мои невинни, гладни и бедни братя, защитавайки мощната Америка. Защо да ги стрелям, никой от тях не ме е наричал негър (обидното в САЩ "nigger"), не е искал да ме линчува, не ме е обирал, изнасилвал или убивал майка ми. Как мога да стрелям по тези бедни хора. Просто ме отведете в затвора", сподели боксьора.

На 28 април той е привикан в поделението в Хюстън, с още стотици младежи, за да бъдат прегледани и мобилизирани. Когато обаче командващият крещи "Касиус Клей крачка напред", никой в редицата не помръдва.

След още няколко подвиквания, стоящият мирно Касиус Клей е отведен в стаичка, в която са му обяснени възможните последствия. Той е напълно наясно с тях и отново отказва да пристъпи крачка напред при назоваването на името Касиус Клей, определяно от него като "робско".

Виж още Късам оковите на "робското" име! Как Касиус Клей стана Мохамед Али

"Отстоявам принципите си и отказвам да бъда мобилизиран. Това противоречи на моята религия. Отговорен съм пред Аллах, той е съдникът, който ще определи присъдата ми", казва Али минути, след като официално е отказал да се бие във Виетнам.

Естествено, че последствията не закъсняват. Часове по-късно световният шампион в тежка категория вече няма боксов лиценз за нито един щат на територията на САЩ. Инициативата подема Ню Йорк, а в рамките на час вече всеки щат е спрял правата на световния шампион. Очаква го и съдебен процес.

И той също не се бави дълго и по-малко от два месеца след отказа му, той е осъден на 5 години затвор и 10 000 долара глоба. Адвокатите му обаче обжалват присъдата на по-висока инстанция, а Али е пуснат под гаранция. Боксьорът така и не влиза зад решетките.

Това обаче е началото на дълга съдебна битка, завършила едва четири години след първия процес.

Embed from Getty Images

В следващите три години Али не се качва на ринга, но пък и не слиза от светлината на прожекторите. Изнася безброй лекции в училища, университети и по площади, в които не спира да пропагандира своите възгледи. За някои радикални, за други - символ на надежда и промяна.

По това време обществото в САЩ е разкъсвано от противоречия около войната във Виетнам. И в този период образът на боксовата легенда е по-противоречив от всякога. Естествено, че почти всеки афроамериканец страстно го подкрепя, както и хиляди бели, които са явни противници на войната във Виетнам.

От другата страна обаче мнозина намират поведението и идеити му за неприемливи и радикални. За доста хора той вече не е страхотният шампион от ринга, а човекът, отказал да се бие за родината. А и който нагнетява допълнително напрежение, като не спира да говори против белите.

В тези години, в които делото се проточва и стига до Върховния съд на САЩ, основният коз на Али всъщност е развоят на войната, в която той категорично отказа да участва.

Огромна част от населението се настройва против тази война, оказала се и една от най-големите грешки в историята на САЩ. Постепенно "лошият" образ на Али започва да се харесва на все повече хора, споделящи позицията му.

Така в крайна сметка, боксьорът успява да се пребори поне за лиценза си и през октомври 1970-а, 38 месеца след лишаването от право да се бие, той отново излиза на ринга.

Негов противник е Джери Куари, а побоят, който Али нанася, кара противниковият ъгъл да хвърли кърпата още в третия рунд.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

През целия този период на неясноти, Али непрестанно повтаря повтаря една своя теза:

"Изборът е армията или затвора - това ми казват. Аз обаче вярвам, че има и трети вариант - справедливостта. Ако има такава, аз никога няма да отида в армията, но няма и да стъпя в затвора".

Е, справедлисвостта за Али идва на 28 юни 1971-а, когато върховният съд на САЩ окончателно отсъжда в негова полза.

Виж още Мохамед Али не уби Алехандро. Но живя с угризенията, че го е направил

Заключението е, че на база религията си и разбиранията за живота, лицето Касиус Клей се противопоставя на всяка една война, където и да е тя. Неговият отказ не е насочен само и единствено към тази във Виетнам, както и към конкретно американската армия.

Часове след официалното решение на съда, намиращият се по това време в Чикаго боксьор не крие щастието си.

"Благодаря на Аллах и Върховния съд. Само този съд осъзна същността на религиозните виждания, които приех", казва боксьорът.

Години по-късно в биографията си, той споделя, че не съжалява за позциите, които е отстоявал и решенията, които е взел. Единственото, което би искал да си върне, е най-силните му боксови години (25-29), които всичките дела му отнеха от спортната кариера.

Все пак Али успява да си върне титлата през 1974-а, като някои от най-емблематичните му мачове тепърва предстоят.

Дори и с тази пауза от три години, той се оттегля всепризнат като най-великият - титла, която не се печели само с един мач на ринга. Независимо от пропуснатите близо четири години в разцвета на силите му.

И днес кариерата и изборите на Али остават пример за това, че понякога принципите, в които вярваш, независимо дали са правилни или погрешни според общественото мнение, са най-важни и трябва да се отстояват.

Мохамед Али не само го направи, но бе готов жертва всичко заради тях - и победите, и славата.

Докато много други продължават да ги пренебрегват.