Малкият принц - най-малко лъскавата "Златна топка" в историята
Алан Симонсен днес вероятно не говори почти нищо на по-младите фенове
Историята на Лионел Меси вероятно ще бъде филмирана, документирана, разказвана до безкрай за поколенията. На Кристиано Роналдо - също. Те имат общо 11 "Златни топки" в ера, в която тотално доминираха футбола.
И преди тях много от имената, носители на този Свещен граал на играта, са нещо като икони. Дори само с по една "Златна топка" - като Стоичков, Ривалдо, Баджо... Сър Стенли Метюс или Боби Чарлтън, Джордж Бест - от по-старите поколения. Не са забравени и никога няма да бъдат.
Има обаче един "незвезден" притежател на наградата, за която мечтае всеки, обувал някога футболни обувки. Неговата история може и да не сте чували, а когато го направите, може да ви се стори доста странна. За 70-те и 80-те обаче не беше.
Футболът в Дания в онези години още е аматьорски. И това, при все че в червената фланелка на националния тим са таланти като Франк Арнесен, Сьорен Лерби, Йеспер Олсен, Ян Мьолби, както и младият Михаел Лаудруп. И един дребосък, различен от останалите.
Алан Симонсен се появява на тренировъчното игрище още през 1963 г., когато е на 9. Отива на базата при отбора от родния си град - Вейле, а в края на 60-те, когато е на 15, вече тренира с първия тим.
Казано леко закачливо, изглежда там също толкова на мястото си, колкото CD-плейър в средновековен замък. Висок е някъде около 160 сантиметра (и до днес твърди, че официално е 1,65, но е силно съмнително), тесен в раменете, леко кривокрак, някак прегърбен и с физиономия на неуверен в знанията си седмокласник преди матура.
В години, в които Дания гради футболното образование на играчите си около физика, бързина, мощ във въздуха - неща, копирани от английската игра, Симонсен е гледан с недоверие. Това са години, в които Вейле се бори за титлата с големите в страната и да пробиеш в първия тим е жестока битка.
На 18 години дребосъкът дебютира в първия отбор, защото упоритостта му и желанието да тича, да се бори и да вкарва голове, впечатлява грамадните хора около него. И още нещо - той играе еднакво добре с двата крака.
Няма по-силен и или слаб, като дори умее да изпълнява преки свободни удари и ъглови с двата крака! Нещо, което и до днес правят шепа играчи по света.
Дребосъкът става лидер на Вейле още в първия си пълен сезон. Печели две поредни титли, а през 1972-ра прави и дубъл в Дания. Позицията на Алан не е много ясна - той не е чист нападател, не е и истински полузащитник. Трудно е да го задържиш в една зона на терена и прилича много на един друг ас от 70-те - Кевин Кийгън. А и съдбата има да ги среща тепърва.
Симонсен отива на Олимпийските игри през 1972 г., но Дания не стига до финала. Трите му гола обаче правят впечатление и Борусия Мьонхенгладбах посяга към дребното момче с къдравите коси.
На 20 години отива в адски тежко първенство и отбор, който се бори за трофеи всяка година, пълен с немски национали. Гладбах от 70-те е машина, която често засенчва дори Байерн.
Първите два сезона са много трудни. Симонсен неведнъж стяга багажа за родния остров Вейле, но остава. Играе само 17 мача чак до сезон 1974-75 г., когато шансът му идва.
"Треньорът Ханес Вайсвалер беше като генерал от армията - спомня си Симонсен. - Тренировъчните методи и режим в Борусия бяха от стомана. За мен, момче от полуаматьорски отбор в Дания, свикнало да пие по бира след тренировка с останалите, това бе нов свят."
Алан тотално се подчинява и отдава на идеята да пробие. И световното през 1974-а идва като знак от Господ.
Вайсвалер вижда как Нидерландия доминира турнира (без да го спечели) като играе с нещо като 4-3-3, а в атаката винаги има един свободен "елемент". Кройф често играе тази роля за "лалетата".
Е, Борусия няма Кройф, но онова дребното от Дания играе с двата крака, бързо е като светкавица и влиза смело във всяко пространство. Дали да не опитаме?
Симонсен влиза в състава като партньор на друг датчанин - Хенинг Йенсен, както и на големия нападател Юп Хайнкес. Последният вкарва 37 гола през този сезон - 27 в Бундеслигата, 10 за Купата на УЕФА.
Симонсен добавя 28 попадения (18/10). С 20 гола от тях двамата, Гладбах взима Купата на УЕФА, след като си е осигурил титлата със сериозна преднина.
Симонсен вече е звезда. Той е лидерът на този оркестър, който е поет след сезона от нов треньор - Удо Латек. Новият треньор не променя нищо, поне не и за датчанина. В Германия плъзва прякорът Малкия принц - този дребосък прави съперниците за смях, но не с финтове, а с рационалност. Пробива, стреля, подава - като машина.
Борусия лети. Три поредни титли (1975-1977 г.) говорят за доминация, каквато имат само най-големите в немския футбол. Голямата цел е Купата на европейските шампиони. До този момент единствен Байерн от германските тимове я е печелил.
И Симонсен запретва ръкави. Сезон 1976-77 г. е паметен, като титлата е спечелена в последния кръг с точка пред Шалке. Датчанинът е вездесъщ, въпреки че завършва само с 12 гола в първенството. Той вече е в ролята на номер 10, който не само се грижи за головете, но е и двигателят на атаките. В Германия го аплодират дори феновете на протовниковите отбори.
Борусия стига до финала в турнира на шампионите и там го чака Ливърпул с Кийгън - другият играч с подобен външен вид и стил на игра, за когото говори Европа. В Рим триумфират англичаните, като Кийгън е много добър за тях, но Симонсен е просто блестящ за Гладбах. Въпреки загубата с 1:3, неговият гол е изумителен, а неизчерпаемата енергия и креативност впечатляват. Той е звездата на финала, но остава без купата.
В края на същата година "Франс Футбол" традиционно обявава резултатите от анкетата за "Златната топка". Датският Малък принц изпреварва с три точки Кийгън и с четири Мишел Платини. Той става първият, а и до днес - единственият датчанин с приза. И през тази 1977-ма неговата страна още няма професионална лига!
Барселона вижда в него заместник на Кройф. Но съдбата не му дава шанс да играят заедно. Борусия не го пуска в Каталуня две лета поред, чак до 1979-а, когато договорът му изтича.
И на 27 години Алан облича екипа в червено и синьо. Кройф обаче вече го няма там. В Барса годините са сложни, но това е лесно обяснимо. В онези времена клубът рядко изобщо се бори за титлата, печели я веднъж на средно 8-9 сезона. Датчанинът обаче играе силно и се харесва феновете. Двата трофея - Купата на Краля през 1981-ва и КНК през 1982-ра са наградата му.
Още два пъти попада в тройката за "Златната топка", което говори за страхотно и постоянно ниво. Но през лятото на 1982-ра в Барса пристига един извънземен аржентинец, по когото целият свят лудее. Диего Армандо Марадона. Бернд Шустер, русокосият германски гений, също е там. Правилото в Испания е, че в групата за мача можеш да впишеш трима чужденци, но на терена играят двама.
Три звезди в две позиции - не става. Марадона и Шустер няма как да са вън от 11-те, на тяхна страна са възрастта и славата, те са новата вълна. Симонсен трябва да избира - или да седи резерва, или да си ходи.
Естествено, гордостта не му позволва да направи първото. Подписва с... Чарлтън Атлетик в Англия, считано и до днес за един от най-странните и необясними трансфери на Острова.
"Просто знаех, че може да нямам друг шанс - обяснява избора си. - Англия бе мечтата на всяко датско дете. Аз имах предложения от Ливърпул и Манчестър Юнайтед по-рано в кариерата ми, но избрах Барса. И ако бях пропуснал Чарлтън на 30 години, едва ли друг после щеше да ме иска."
Първият му мач за лондонския отбор вдига посещаемостта от 5700 на 17 хиляди. Чарлтън е във Втора дивизия. Симонсен вкарва 9 гола в първите си 16 мача, след което... си тръгва.
Клубът е много зле финансово и се оказва, че не може да му плаща, а и има опасност трансферът да бъде блокиран от УЕФА заради неизплатени суми към Барселона. А това ще значи и санкция за играча. Алан си събира багаж и разтрогва договора.
Вейле се намесва. Родният клуб му дължи страшно много - за десетилетието далеч от него, Симонсен е помагал финансово и е изградил реално с негови средства нова тренировъчна база.
Вече стабилен, с богат президент, Вейле изплаща 145-те хиляди английски лири, които са проблем за Чарлтън, и откупува правата на своя син. Алан се завръща у дома. Печели още една титла - трета с този тим. И пак е в тройката за "Златната топка", макар да играе в датската лига!
Отива на Евро 84 като зрял, 32-годишен играч, който знае, че Дания с този суперталантлив свой отбор може да спечели титлата. Динамитът е плашещ! Но... Съдбата решава друго.
Още в първия мач, пред очите на целия свят на "Парк де Пренс", Ивон льо Ру чупи крака на Симонсен. Влизането е остро, като в никакъв случай не е умишлено грубо, но резултатът е печален.
Дания стига полуфинал и губи драматично с дузпи от Испания, но Алан гледа пред телевизора. Успява да се възстанови, играе още 2 години, записва минути и на Мондиал 86, но никога не е същият. Огънят в краката изчезва с възрастта и след тежката травма.
Опита няколко пъти като треньор в последните две десетилетия, бе и селекционер на Фарьорските острови, води родния Вейле, стана и директор в този специален за него клуб.
Стана звезда и на шоуто "Денсинг старс" в родината. Изобщо - дребосък с характер и разностранни таланти!
Позабравен герой, а не бива да е такъв. Той пише историята на 70-те във футбола заедно с Кройф, Беканбауер, Кийгън, младия Платини и още куп великани.
Алан Симонсен е Малкият принц на футбола и футболен крал на Дания. Страната извади ред големи играчи през годините, но до нивото му никой не успя да стигне.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}