14:26 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Млади човече, днес няма да умираш! Как великият Клъф спаси живот преди вечеря

История, която легендарният треньор е спестил дори в автобиографията си

Млади човече, днес няма да умираш! Как великият Клъф спаси живот преди вечеря

История, която легендарният треньор е спестил дори в автобиографията си

14:07 | 28 май 2020 | Автор : Динко Гоцев 9 7965

В град Нотингам през 1980 г. няма по-популярна фигура от Брайън Клъф. С извинение към Робин Худ, който е градил славата си по тия места. Спорно е дали в Англия има такава.

Време за мен

През същата година Клъф извежда Нотингам Форест до втората му Купа на европейските шампиони, след като само три сезона по-рано го е поел в средата на класирането на втора английска лига. Това е чудо, а любимият лаф на самия легендарен треньор по това време е, че "ходи по водата на река Трент без да се мокри".

С две думи - нескромно се сравнява с Господ. Самоуверен, сладкодумен, с мнение за всичко на този свят, той е истинска суперзвезда и уникален не само за футбола.

Реката Трент минава на метри от стадиона на Форест. Буквално на метри от другата страна пък е домът на Нотс Каунти, другият клуб от града, по-старият.

Мостът Трент Бридж е на около 300 метра от двете арени, като от него имаш перфектна гледка и към "Сити Граунд" на Форест (на десния бряг), и към "Медоу Лейн" (на левия).

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Човекът сигурно е бил отчаян, когато се е качил на парапета на моста в онази хладен ден в края на септември 1980 г. Държи бира в ръката си, а и вече е доста пиян. Отчаян е от живота, като смята, че е стигнал до дъното и по-лошо не може да стане. Иска да се хвърли в буйните води отдолу и да сложи край на всичко.

21-годишният новобранец в местната полиция Лий Съмърс пристига за минути на мястото, повикан от граждани, видяли от автомобилите си самоубиеца.

Той заварва човека на парапета, треперещ и с отчаян поглед. Опитва да започне разговор, но онзи отвръща, че е решил и скача.

В този момент се появява Той, който ходи по водата.

"Един "Мерцедес" спря на средата на моста - спомня си Съмърс. - Помислих си: Какъв е този идиот, защо спира тук, не вижда ли, че имаме проблем!?".

Наоколо вече се събира и група хора, което съвсем може да ошашави човека с намерение да се самоубие.

От колата излиза Клъф. Той се прибира от стадиона наблизо към дома си за вечеря след дългия работен ден в клуба.

Брайън се отправя към човека и го заговаря. Тълпата гледа невярващо.

"Млади човече, нито аз, нито ти ще ходим някъде. Ти няма да умираш днес, а мен ме чакат за вечеря и жена ми ще побеснее... Но имаме разговор с теб..."

Полицай Съмърс е в пълен потрес - първо от това, че пред него седи Клъф, а второ - от случващото се.

Човекът на ръба предупреждава никой да не се приближава, вкопчвайки се от външната страна в един от стълбовете на осветлението на моста, съвсем близо до това да скочи.

Embed from Getty Images

Треньорът на Форест изобщо не се паникьосва и му казва: "Това е интересно, обикновено аз казвам кой какво да прави!". Никой обаче не се смее на лафа. Ситуацията е твърде напрегната.

Самоубиецът обаче се оживява и влиза в размяна на думи с футболната суперзвезда. Оказва се, че е от Нотс Каунти, не от Форест.

"Ти си сбъркал отдавна значи, трябвало е да ходиш да гледаш отбора от другата страна на реката", сочи Клъф и вкарва в сила прословутото си чувство за хумор.

Разказът е на Съмърс, който продължава да гледа и да не може да се реши да предприеме нищо. Идват и подкрепления от полицаи, но никой не приближава човека.

В това време Брайън вече "работи по въпроса". Разбира името на човека и, че е на 27 години. Онзи му споделя, че има епилептични припадъци, стигнал е до депресия и се е обърнал към алкохола в последните две години. Заговарят се и за футбол.

"И защо ще скачаш в тези мътни и студени води - изстрелва Клъфи. - Да знаеш, че аз няма да скоча след теб, но този пребледнял младеж тук (сочи към Съмърс) ще е длъжен да го направи!".

Самият полицай, днес на 61 години, разказа историята пред The Athletic днес, защото 28 май е денят, в който град Нотингам чества точно 40 години от втората европейска титла на Форест. Тя е спечелена на тази дата през 1980-а в Мадрид с победа над Хамбургер. И в този ден се говори за Клъф, разбира се. Разказват се стари истории около него.

А тази е направо забравена.

Embed from Getty Images

Нито в 326-те страници на автобиографията си, нито в някое от многобройните си интервюта, Брайън я споменава. Тя върви из града като легенда, но си е напълно истинска.

"Човекът беше пиян, но сякаш започваше да говори по-ясно и погледът му се промени - спомня си днес Съмърс, който още работи в полицията в Нотингам. - Аз вече бях се съвзел от шока и мислих как да хвана ръката му и да го издърпам. Бях доста силен физически и знаех, че ми трябва само миг.

Брайън не спираше да говори. Нареждаше с прочутия си самоуверен глас някакви неща, монолог... Онзи се включваше тук-там, но Клъф знаеше добре, че просто трябва да поддържа вниманието му, за да не скочи."

Минават няколко минути и човекът е издърпан, но не и без да бъде издран по стълба, който е в шипове. Нараняват го, за което Съмърс си спомня добре, че Клъф се е извинил на самоубиеца. Докато полицаите му дават одеяло и го прибират в колата,

футболният треньор не спира да му говори поучително. "Млади човече, животът е пред теб" и т.н.

Чарлз Маклан, който е шеф на полицията в Нотингам през 1980 г., кани Клъф на следващия ден, за да му връчи един плакет - Гражданин на месеца.

Традиционно той отива в някой бизнесмен, дарител за града или личност, влязла в националните или световните новини. В случая дори няма новина, местните вестници не обръщат голямо внимание на инцидента. Клъф настоява, че "просто помогнах, нищо особено".

Но истината е, че той е човекът, спечелил безценното време да бъде спасен самоубиецът.

Според Съмърс, мениджърът на Форест предложил дни по-късно на човека билети за мачове на неговия отбор. Обадил му се няколко пъти в дома му. След това не е ясно дали Брайън Клъф е поддържал някакъв контакт с мъжа, чийто живот е спасил на моста.

Но и за младия полицай, и за всеки свидетел на случката отпреди 40 години, намесата на легендата е била решаваща. Умението му да убеждава е влязло в употреба в далеч по-важен момент от този, в който е повлиявало на играчите му към поредната победа на терена.

Е, да - с цената на гнева на съпругата му заради закъснението за вечеря, но...

Един човешки живот си струва това.