Бъдете сигурни - "Последният танц" ще бъде основна тема на дискусии още дълго време. И ще сблъска мнения така, както го прави още от първите реакции след появата си.

Десетте епизода от документалната поредица на медията ESPN, посветени на последната глава от шампионската династия на баскетболния Чикаго Булс, а именно сезон 1997/1998, счупиха множество рекорди.

Документалната лента е гледана от почти 25 милиона души само извън пределите на САЩ, което е абсолютен прецедент за историята на създателите от ESPN. В петте поредни недели, в които епизодите бяха пускани, "Последният танц" бе и тема №1 в Twitter. С две думи - всички говорят за филма.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Мнозина смятат, че няма по-велик баскетболист от Майкъл Джордан, а тази продукция им даде още мотиви да поддържат тезата си. От противниковия лагер също получиха достатъчно причини да твърдят точно обратното и да не се съгласяват със заключението, че Ем Джей е над всички останали.

Отдадеността към играта и манията на Майкъл да печели с цената на всичко не са чужди на никого, а след тези десет епизода вероятно вече и по-далечни на баскетбола хора са разбрали защо кариерата му е толкова впечатляваща.

Джордан е маниак, обсебен от фикс идея да побеждава. На игрището той е истински феномен и първата глобална суперзведа на световния спорт в модерната му история, но пък "Последният танц" провокира и доста въпросителни...

Включително сред хора, които са били част от великото пътешествие на "биковете" през 90-те години на миналия век, превърнало ги в един от най-успешните тимове в историята с 6 титли на NBA - два пъти по три поредни.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Първите критики към създателите на сериала бяха свързани с Джери Краузе. Генералният мениджър на Чикаго бе сред главните архитекти на триумфите на отбора.

Той си отиде от този свят през 2017 година, а три години след кончината му не един и двама души си позволиха да го нападат във филм, излъчен по цял свят... Какъвто и да е бил Краузе извън чисто професионалните си задължения, той заслужва уважение. Най-малкото заради това, че няма как да се защити. 

Качеството на продукцията е убийствено от всяка една гледна точка, но това не трябва да е изненада. Все пак снимачен екип е прекарал с Джордан и съотборниците му повече време през онзи сезон, отколкото баскетболните звезди вероятно са прекарали със семействата си тогава.

Хорас Грант бе първият от съотборниците на Майкъл, позволил си да надигне глава и да каже, че голяма част от записаното във филма не е истина. Но пък какво друго може да заяви, след като стана ясно, че Джордан е забранявал на стюардесите да му дават храна след слаб мач.

За тези десет епизода може да се убедите, че това по всяка вероятност е било истина. Защото колкото и добър спортист да е Джордан, паралелно с това той е имал и изключително тежък, дори кофти характер. Нерядко е минавал границата в отношенията си с съотборници и съперници, включително с обиди и тотално незачитане.

Благодарение на което също, естествено, успява да се превърне в това, което е - мегазвезда и лидер от друга класа. Но далеч от образ на "готин" и изцяло позитивен герой. Един от стряскащите примери е омразата, която носи години наред към един от най-силните играчи в лигата - Айзея Томас, и неговия отбор Детройт. В сериала тя отново е подчертана и е напълно неприкрита.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Филмът отвори много врати, но и повдигна куп нови въпроси.

Всички знаеха за лудостта на Денис Родман, но детайлите в "Последният танц" издигат култа към този симпатичен на всички странен тип до съвсем друго ниво. Полети до Лас Вегас за ваканция по време на сезона, участие в кеч вместо тренировка, пикантни детайли от връзките с Мадона и Кармен Електра...

В лагера на обидените попада и дясната ръка на Джордан на терена - Скоти Пипън. Легендарното крило никак не е доволен от образа, с който е обрисуван във филма, а по думите на журналист от ESPN Скоти е "изключително ядосан" на Майкъл, който на няколко пъти го описва като егоист.

Един от положителните отзиви е историята на Стив Кър, който губи баща си още в ранна детска възраст и намира спасение в любимата игра. Днес е успешен треньор в NBA, водейки Голдън Стейт, а като играч може да се похвали с четири поредни титли в края на 90-те - три с Чикаго и една със Сан Антонио. Шампионските му пръстени като басекетболист обаче остават с един по-малко от тези на Майкъл - 5 срещу 6.

Противоречив, обичан от много и мразен от още повече. Това продължава да бъде баскетболният колос Майкъл Джордан и след "Последният танц".

И никой не може да оспори величието му. А десетте епизода просто наляха още масло в огъня - било то за поддръжниците или за тези, които не го харесват.