Само след няколко месеца погледите на целия свят ще са насочени към Катар, защото малката, но изключително богата арабска страна ще е домакин на Световното първенство по футбол.

В началото на века това изречение щеше да звучи абсурдно, но на фона на всичките скандали и дори признания за корупция, протести и критики, фактът е, че в края на ноември световният футболен елит ще мери сили именно там.

От няколко дни в Катар е и българският национален отбор по футбол. За съжаление няма да го гледаме на Мондиала през ноември, когато наистина щеше да има значение. Но пък ще ги наблюдаваме днес в приятелски мач срещу страната домакин. Той е от 19:30 наше време (по БНТ 3), а в него за първи път масово българският фен ще може да се запознае с енигмата, наречена национален отбор на Катар.

Защото всички вече видяхме стадионите и невероятната инфраструктура, която домакините буквално от нищото построиха.

Но едва ли някой се е съмнявал в това, защото последният проблем около домакинството на Катар на Мондиала бяха средствата. Там ги има предостатъчно, а и грандоманското желание да поставят малката си страна на световната сцена - не само спортна, а и туристическа.

Снимка: Getty images/Gulliver photos

Условията откъм инфраструктура ще са безупречни. Но иначе всички знаем до болка проблемите, за които светът, а и вече все повече футболни хора алармират.

Потъпкването на човешките права, особено тези на жените. Робските условия, при които бяха строени стадионите, очевидната корупция при избора на страната от ФИФА, както и като цяло безумната идея да се прави Мондиал на подобно място. И то през зимата, в разгара на нормалния футболен календар.

Страната е точно 10 пъти по-малка от България на площ, както и с население от 2,6 милиона души, но забележете - само 12% от него са местни. Реално националният тим на Катар ще представлява 313 000 души, докато другите жители на тази страна са работници от цял свят, привлечени от неоспоримия финансов и търговски потенциал на региона.

Говорим за страна без никакви спортни и футболни традиции преди последните 10 години. Но въпреки това бъдете сигурни, че днешният ни съперник няма да е боксова круша на домашното си Световно първенство. Естествено, че Катар няма да е сред фаворитите за титлата, но няма и да си тръгне безславно, защото докато светът се удивляваше на милиардите, вложени в стадиони и инфраструктура, немалко милиони се изляха и в каузата да бъде създаден футболният проект на катарците.

Всичко в спортно-техническия план на Катар започва и завършва с академията "Аspire", която според мнозина продължава да е най-модерното място за футбол на Земята, що се отнася до условия.

Академията е построена още през 2004-а, пет години преди Катар изобщо да се кандидатира официално за домакин на Световното, но бъдете сигурни, че всичко това е част от един перфектно обмислен план. А през тези почти 20 години съществуване на академията, страната е вложила 1,4 милиарда долара само в базата.

Те си избират и техния "мозък", който се казва Феликс Санчес. Човекът, който днес ще изведе катарците срещу България като национален селекционер, а ще го направи и в мача на отркиването на Мондиала в края на годината. Момче от Барселона, до болка влюбено във футбола, което просто рано осъзнава, че няма таланта дори да е в школата на отбора на мечтите си ... поне не и като футболист.

Санчес посвещава целия си живот на изучаването на треньорството и още 19-годишен започва работа в Ла Масия, където в продължение на 10 години е определян като един от гениите на тази школа и виновник отчасти за изграждането на някои от най-големите имена, които Барса произведе в последните 20 години.

Но през 2006-а дали за пари, дали воден от желанието да създаде нещо ново от нулата, Санчес става главен координатор и треньор в академия "Аспайър". Той създава модела на работа и първите таланти на тази школа. Впоследствие ги води като треньор на юношеския национален тим, след това на младежкия, а от 2017-а е с тях като национален селекционер на мъжкия отбор.

80% от момчетата, които днес съставляват националния тим на Катар, са продукт на "Аспайър". И почти всички са създадени от Феликс Санчес, който е техният треньор през последните 15 години.

Снимка: Getty images

Уникална е последователността, която катарците поверяват на каталунеца, безрезервно вярвайки в неговите методи и футболен "мозък".

През 2014-а той изведе момчетата си до триумф в младежката азиатска купа, а пет години по-късно същият този тим спечели и мъжката Купа на Азия, безпроблемно справяйки се с традиционните тимове като Япония, Южна Корея, Иран и Австралия. Удивително постижение, което бе сензация за всички... извън региона. Защото там вече виждаха, че когато се работи толкова упорито и с толкова голяма инвестиция за една цел, тя не може да избяга.

Снимка: Getty images

Това бе и първият момент, когато световната сцена видя този отбор, съставен буквално от нищото и с напълно непознати играчи до този момент. Тази спечелена Купа на Азия бе неговото представяне пред света на футбола. Шампион на континента!

А като говорим за стратегии, с помощта на неограничените си средства и близки контакти с ФИФА, катарските управници сториха нещо немислимо в последните три години, което позволи на тези футболисти да натрупат безценен опит срещу най-силните в света. В периода след спечелването на Купата на Азия, отборът участва на Копа Америка, северноамериканската "Голд Къп" и бе част от европейска квалификационна група. Като гостуващ състав, но съвсем пълноправен.

Нещо, което светът на футбола не бе виждал до този момент, но ФИФА явно е готова да удовлетвори всяко катарско желание.

Отборът игра първо на Копа Америка, където отпадна в групата след реми с Парагвай, загуба с гол в последните минути от Колумбия и 0:2 от Аржентина на Лео Меси. Представянето беше стабилно и съвсем достойно.

Снимка: Getty images

След това бе ред на серноамериканската "Голд Къп", където Катар спечели третото място, а на полуфиналите арабите паднаха с 0:1 от домакина САЩ с гол в 86-ата минута. Направо си бяха един от топ отборите в тази надпревара.

Отборът бе включен и в Група "А" на европейските квалификации, но без мачовете на тима да имат отношение към класирането. Там катарците паднаха по два пъти от Сърбия и Португалия, взеха точка от Ейре, четири срещу Азербайджан и шест срещу Люксембург.

Общо 11 точки. За сравнение, България взе само 8 в сходна по сила група.

Абсолютно всички състезатели на Катар играят в местната лига, но в тийнейджърските им години правителството плащаше на скромни тимове от елитните шампионите на европейски страни, за да пускат пратените там катарски футболисти, които да трупат опит на Стария континент. Част от стратегията, която днес бере плодове.

Отделно самото първенство на Катар е изпълнено с по 4-5 чужденци във всеки тим, много от тях - популярни имена, привлечени от парите, но в същото време предаващи безценен опит на местните състезатели около тях.

Всичко това съзаде един група, в която средният брой мачове за националния тим е 59,5. Бройка, с която нито един друг тим не може да се похвали.  Това показва, че тези момчета играят на практика в един и същи състав от много години. Те са естественият резултат на онова, което "Аспайър" започна да създава още преди 18 години. Сработен, готов и здрав отбор с голям опит.

За пример, средната бройка мачове в българския национален тим е едва 14,1. А съставът ни не е значително по-млад като средна възраст.

Отново пример: Централният бранител Абделкарим Хасан е на средната футболна възраст от 28 години, но вече е играл 117 мача за националния си тим. С две години по-старият от него нападател Хасан Ал-Хайдос пък има впечатляващите 161 двубоя.

Звездата в атака пък се казва Алмоез Али - судански бежанец, който "Аспайър" приютява. Днес той има 39 гола в 72 мача за Катар, а когато много сериозни европейски клубове го желаеха, Катар успя да го задържи с огромна заплата поне до Мондиала, след това той ще е свободен да преследва футболната си мечта на Стария континент.

Снимка: Getty images

С това, че страната задържа всеки играч в местния шампионат, Феликс Санчес успява непрестанно да прави лагери на националния тим, който е приоритет пред претенциите и желанията на клубовете. Така непознатият за света тим на Катар, направи всичко по силите си да създаде свой национален тим, без да опитва да натурализира играчи, каквито бяха първоначалните опасения на мнозина.

Момчетата на "Аспайър" едва ли ще се доближат до финала за световната титла, но няма да са отбор, който безславно ще загуби и трите си двубоя. Забравете. Нищо чудно да са в елиминациите и никой да не иска да ги среща.

Днес Катар дори е пред България в ранглистата на ФИФА, а огромните си инвестиции, но и правилен метод на работа, местните управници направиха така, че да поставят националния си тим на футболната карта.

Ето защо Катар 2022 не е само бляскави стадиони, а и готов отбор, който ще брани честта на страната домакин на терена. Днес ще го видим от първа ръка срещу нашите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos