17-11-2017 20-11-2018

Веселин Топалов пред Dir.bg: Нургюл вече е в елита. Има риск да я вземе друга държава

Световният шампион коментира случилото се в Баку и какъв е пътят напред за Салимова

19:22 | 23 август 2023 | Редактор : Динко Гоцев 97 18989 Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Шахматът превзе новините у нас в последните дни, след като Нургюл Салимова си проправи път до финала на турнира за Световната купа на ФИДЕ в Баку, печелейки и квота за Претендентската надпревара догодина. 20-годишната българка е тема №1, като мнение около успеха, около условията, в които е постигнат, и състоянието на тази игра у нас, изказват практически всички.

Нургюл Салимова

Dir.bg потърси сред водовъртежа от публикации, постове и мнения световния шампион Веселин Топалов за неговата гледна точка около постижението на Нургюл. И за това какво я чака в светлината на прожекторите, които са насочени към нея след турнира в Баку. Топалов е един от отбраната компания световни шампиони в шаха, спечели титлата през 2005-а в турнирния формат в Аржентина. Тогава около него се завихри подобен бум на новини и интерес, както се случва сега със Салимова. Разликата е, че поне силата на интернет и социалните мрежи не бе такава тогава, а днес те дават трибуна реално на всеки. Големият ни шампион знае отлично какво е рано да насочат прожекторите към теб - той победи Гари Каспаров за първи път на 18 години, при това на шахматната Олимпиада в Москва.

Ето разговорът ни с Топалов по темите около Нургюл, как се променя шахматът и ситуацията в световната, и българската игра.

Следите ли коментарите и лавината от мнение около успеха на Салимова на Световната купа?

Не съм следил коментарите в детайли, но предполагам, че в момента всички са специалисти по шахмат...

Да, дори ходовете се обсъждаха, включително това, че българката е можела да победи.

Не ме изненадва. Шахът си е игра на грешки. Наистина, Нургюл можеше да спечели финала и беше много близо до това. Но пък в други мачове преди това имаше и късмет на моменти. В нашия спорт за да загубиш или спечелиш, трябва да има грешка. Дали ще е от нея или от противника. Аз следих турнира, но не чак в детайли. Сигурно е, че от години не е имало такъв голям успех в българския шахмат.

Виж още Веселин Топалов пред Dir.bg: За историческите му битки с Каспаров и различния ум на Карлсен

Този успех изненада ли ви?

Нургюл от край време си е най-голямата надежда на българския шахмат. Това е съвсем ясно. А това представяне вече я поставя в нова светлина. Реално тя вече е в десетката. Може би не като ранглиста, но като йерархия. Сега предстои Претендентски турнир със само осем най-елитни състезателки, които ще определят коя ще играе със световната шампионка (през април догодина в Канада - б.а.). Като ранкинг не знам къде е, но като йерархия е в А група, ако мога така да кажа.

Разяснете ни спецификата на един турнир на елиминации в шаха?

При тях трудното е, че са дълги. И каквото и да правиш, имаш един лош ден. И просто в този ден трябва да ти провърви, защото загубиш, ли - край. Ако е в турнирния формат, можеш да загубиш партия, но продължаваш да си в класирането. Тук отпадаш. Карлсен сега бе пред отпадане срещу един германец още в третия кръг, но му провървя. Тоест - и на най-добрите се случва и имат лош ден. На полуфинала Фабиано Каруана игра чудесно, но загуби на тайбрека. Преди това игра много добре, но...

Спомням си, че преди години в Либия на световното първенство аз бях в чудесна форма, минах отлично през мачовете, но на полуфинала направих грешки. Имах лош ден и... това е. Не се натрупва това, че си играл добре в предишните дни. Не ти помага.

Тук отваряме скоба - големият ни шампион говори за първенството в Триполи от 2004 г., когато губи полуфинала от Казимджанов (Узбекистан), който после печели и титлата.

Руснаците казват в анализите на финала, че Салимова е играла много смело, дори дръзко.

Това, което видях аз по време на турнира е, че Нургюл надиграваше противничките си. А за финала го тълкувам така - тя реално беше си свършила работата. С класирането там вече беше си осигурила квота за Претендентския турнир. То това понякога е проблемът на световната купа - че полуфиналът е по-важен от финала. Като вземеш квота, работата е свършена. А само първите трима взимат квота. Та на финала, предполагам, тя е била по-освободена и затова е играла по-смело. Усещането, че си изпълнил целта, те освобождава.

Колко сериозен е този успех?

В шахмата жените ни като отбор имат повече шансове, но погледнато генерално, България на ниво отбори се бори със съперници, които натурализират състезатели. И това е трудно. Те взимат шахматисти от Русия, Украйна, от бившите републики, Индия... откъде ли не. Ние нямаме такива, състезателите ни са родени в България. Това не е ново - Русия още 2008 година си купи Карякин съвсем официално. Сега американският отбор е почти изцяло от хора, родени из целия свят - един в Куба, един във Филипините, Каруана е наполовина италианец. А в предишни години имаха и отбори, в които съвсем нямаше нито един, който да е роден в Щатите.

Отборът ни и при мъже, и при жени, се бори с такива съперници - изкуствено направени, с други ресурси. Затова и шансовете ни са в индивидуалния спорт, не в отборния. А при жените са по-добри от тези при мъжете, защото при мъжете конкуренцията е направо убийствена. Ето сега, в Баку, от 15-20 силни имена, някои отпаднаха още на старта - Мамедяров, Гришчук... А някои минаха напред с голям късмет. При жените е малко по-лесно.

Може ли да остане чудо за три дни или ще има ефект по-дългосрочно върху шахмата?

Първото е, че с този успех Нургюл ще получи нов статут. Ще има поканите за турнирите. Големият проблем е да не я вземат от друга държава. Защото законът в световния шахмат е толкова лошо направен, че позволява да си ходиш да играеш за различна страна реално всяка година. Няма голяма разлика между частна фирма и национален отбор. Плащат си, взимат шахматисти. Това е рискът за нея и не е невъзможно да се случи. А при добро предложение е човешко да приеме. Във футбола например, не отиват в Саудитска Арабия, защото там много им харесва държавата или хората, нали? Човешко е, когато условията са много по-добри. Не знам доколко можем да се борим с това в България. Чета, говорят за Азербайджан, а тя тренира с Абасов, който е гросмайстор от там. Между другото беше много любопитно това, че те тренират заедно, а и заедно успяха да вземат квоти за Претендентския турнир - тя при жените, той при мъжете, точно на този турнир (Абасов остана трети при мъжете - б.а.).

Виж още Успехът "напук" на Нургюл: За нейното финансиране, липса на щаб и войната в шаха

Казвате, не можем да се борим... Каква е ситуацията у нас и защо има разкол в шахмата?

Не следя чак от близо, но имам мнение. Това, което се случва е отмъщение от ФИДЕ. Отмъщение за това, че преди 13 години, когато Силвио Данаилов водеше европейската асоциация, подкрепи Каспаров за изборите. И сега продължават да си отмъщават. Принципно, те нямат право да се месят на местните асоциации, но го правят постоянно. Спомням си един случай преди години, когато арестуваха секретаря на руската федерация под предлог за данъчни измами, защото се съмняваха, че ще подкрепят Каспаров. Нещата не са се променили много, правят го често. Което е абсурдно, защото самата ФИДЕ в момента е в пълна изолация от световния спорт. Та те половината ръководители в борда са руснаци - включително хора като военния министър Шойгу. Хора, които са под санкции. Това е една от малкото спортни федерации, които изцяло пренебрегват санкциите срещу Русия. И е в изолация.

Прочели сте вероятно, че и "държавата е изоставила Салимова". Мнението ви.

Не знам дали е така, но не е и нещо неотменно необходимо, защото в шаха нещата седят така - ако си имаш покани за турнири и печелиш там партии и пари от наградни фондове, ти нямаш голяма нужда от държавата зад теб. Аз започнах да получавам такава подкрепа едва, след като станах световен шампион. Преди това имах спонсор, но той бе частна фирма.

Например сега наградният фонд в Баку при жените беше 600 000 долара, което значи, че дори да отпаднеш в първия кръг, получаваш достатъчно поне да си покриеш разходите около турнира. След това вече идват и други разходи по подготовка и екип около теб, които ти си бюджетираш и планираш. Кой колко инвестира за треньор е личен избор. Нямаш чак такава нужда от държавна субсидия, а и то не всичко е въпрос на пари. Ако беше, Русия щеше да е с всички титли. А те световен шампион нямат вече не знам колко години, макар да наливат милиони. И Олимпиадата не са печелили от 2002-ра. И пари трябват, но не само. Нужен е най-вече талант, за да печелиш добри резултати на турнирите, малко късмет и правилно планиране, за да изразходваш както трябва средствата. Нямам съмнения, че сега, след успеха в Баку, Нургюл ще получи необходимото внимание. Поканите за големите турнири са сигурни. Естествено, ако и държавата може да помогне, още по-добре.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Колко сложна и скъпа е подготовката на един елитен шахматисг днес?

Различно е, но немалко от нещата можеш да ги правииш и от дома си. Не е като да се налага да ходиш на стадиона всеки ден, ние се готвим от вкъщи в общия случай. Не ти трябва дори и някакъв супер мощен компютър, защото можеш да си наемеш място в сървър и да се включиш към такъв.

Трябва ти екип освен това. Тя има хора около себе си. Нейният треньор и мениджър Живко Жеков го познавам - той е свестен човек, позитивен. Същото мога да кажа за Васил Антонов, който ръководи федерацията. Знам, че тя се готви с азерския гросмайстор. Екипът го има.

Най-скъпото в подготовката онлайн, най-стойностното, са ходовете. Това е да ти се казва в коя позиция какъв е ходът. Това става онлайн без проблем, дори и програмата Zoom не ти трябва. Днес има и много сериозни шахматни програми. Сега особено популярна е една - Stockfish, която е безплатна и можеш да си я свалиш дори на телефона. Тя е много мощен софтуер, а и е в пъти по-силна като качество на шахматист от Карлсен.

Реално, това са разходите около шахматната подготовка. Извън нея ти трябва диета, фитнес, физическа подготовка, защото в нашия спорт и това е важно. При един дълъг турнир с няколко дни поред в петчасови партии, ще се умориш. Нургюл обаче е на 20 години, на тази възраст не се уморяваш. Три часа сън ти стигат, в разцвета на силите си. На турнира в Баку това момче от Индия (Рамешбабу Прагнананда - б.а.), което стигна финал, е на 18 години. Аз съм на 48... просто се замислям върху тази тема.

Съветът ви към Нургюл от позицията на човек, който е бил на гребена на вълната по подобен начин след световната титла? Как да реагира на всичко, което ще я залее?

Първото е изобщо да не чете коментарите под статиите и в социалните мрежи. Дори самите статии, ако може, да не чете. Макар това да не е реално. Но коментарите - със сигурност. Повечето вероятно ще са позитивни, но и 2-3 негативни да има, влияят.

Да запази фокус, да се изолира за кратко от всичко и да се заобгради с екипа си, както досега. Аз мисля, че тя и ще го направи, защото има дисциплината и има амбициите.

Това е голям успех, но трябва да бъде развит. И да си докаже дори на себе си, че не е случайно. И тогава и тя ще си има самочувствието да се изправя срещу най-добрите постоянно. В Претендентския турнир играят осем жени, тя е една от тях. Останалите не изглеждат невъзможни за побеждаване. Нургюл набира самочувствие и трябва да продължи да го прави. А с това ще пада и респектът у нея към тях в смисъл, че няма да има притеснение от това да ги среща.

Опитът не винаги компенсира младостта. А и в наши дни всичко е различно. Момчета на 18 години днес са играли по 20-30 пъти само тази година срещу Карлсен в блиц партии и онлайн. Едва ли не, играят срещу него всяка седмица. Аз на 18 години играх за първи път с Каспаров. Всичко е различно днес.