17-11-2017 20-11-2018

Време за спортна класика: Чудото от Истанбул

Финалът, определен от УЕФА за №1 в историята на Шампионската лига

10:39 | 1 май 2020 | Автор : Динко Гоцев 4 5023 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В дните, в които имаме достатъчно време у дома край телевизор или компютър, а спортни събития на живо няма, на помощ идват класиките.

Време за мен

Corner.bg ви връща към някои от тях - паметни моменти в спорта, които в задъханото ежедневие обикновено нямаме време да си припомним.

Наричат този мач Чудото от Истанбул.

УЕФА предложи мащабна анкета преди няколко години, в която той спечели убедително вота на феновете от цяла Европа за най-велик финал в историята на турнира на шампионите.

Чудо беше - наистина. Защото на 25 май 2005 г., в един нереален сценарий, Ливърпул обърна Милан от 0:3 на финала в Шампионската лига, стигна до дузпи и спечели трофея за пети път в своята история.

ПРИПОМНЕТЕ СИ С ГАЛЕРИЯТА НИ ИЗУМИТЕЛНИЯ ФИНАЛ ОТ 2005 Г. >>>

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Но това изречение не казва и една хилядна от онова, което се случи преди 15 години в Истанбул.

Милан бе фаворит в мача без никакво съмнение.

Дида, Кафу, Неста, Малдини, Стам, Гатузо, Пирло, Зеедорф, Кака, Шевченко, Креспо - това бяха 11-те на Карло Анчелоти за финала.

Извънземен състав, съдържащ трима актуални световни шампиони с Бразилия (от 2002-ра), актуалния носител на "Златната топка" на Европа от Украйна, двама от най-добрите централни защитници в света...

Изобщо - шампионски състав, който в почти същия вид две години по-рано бе вдигнал трофея.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ливърпул бе в края на първия сезон на Рафаел Бенитес като мениджър, с доста колебливи изяви в първенството (завърши пети) и състав, който не можеше да се мери на хартия с Милан: Дудек, Финън, Хупия, Карагър, Траоре, Алонсо, Джерард, Рийзе, Кюъл, Гарсия, Барош.

Но фактите бяха, че английският гранд, който има особена и романтична връзка с този турнир, елиминира машината Ювентус на Капело в четвъртфиналите (а Юве бе шампион на страната си), както и мачкащия в Англия Челси на Моуриньо в полуфиналите. Тоест - сигурно е, че Ливърпул не бе в Истанбул случайно.

Класата на Милан обаче бе твърде много на терена и през първото полувреме италианците поведоха с 3:0. Малдини вкара с първия удар в мача, в 62-рата секунда. Креспо два пъти приспа съперника след пасове на Шевченко и Кака. Това не бе Милан, а някакъв диктатор - тотална доминация и напълно предрешен мач.

Embed from Getty Images

На почивката около 45-50 хиляди фенове на Ливърпул от 70 000 на стадиона, напълно доминиращи пък на трибуните, запяха мощно химна на клуба си.

Това остава една от най-паметните гледки за всеки, който имаше щастието да е на мача, а и да е гледал по телевизията тези мигове. Ливърпул губеше с 0:3 и въпросът беше да не падне с много, но на трибуните по време на почивката морето от фенове пееше "Вие никога няма да останете сами".

Естествено, не това обърна мача. Всъщност, никой не знае кое и как го направи. Каква сила свише промени хода на толкова ясен двубой. Джерард вкара, после Шмицер стреля отдалеч за 2:3, а Чаби Алонсо от дузпа след добавка изравни. От 0:3 до 3:3 само за 6 минути между 54-а и 60-а.

Но не това е всичко за Чудото от Истанбул. Милан се хвърли в атаки, топката бе избита от голлинията, разходи се един два-пъти край нея, а в 119-ата минута, секунди преди края на продълженията, дойде моментът, дал началото на мита за Чудото.

Шевченко стреля с глава, Дудек спаси. Топката отиде пак при Шева, на метър-два от вратата при паднал полски страж пред нея. Сигурен гол не на сто, а на хиляда процента. Но отнякъде Дудек намери сили, рефлекс, провидение... ръцете му се протегнаха и той изби над вратата удара от упор. И тук английският, германският, италианският и вероятно всеки друг коментатор по света, в един глас нарекоха момента "чудо".

Embed from Getty Images

Вероятно това бе и мигът, в който името на Ливърпул вече бе изписано на трофея. В спорта има такива моменти - чисто психологически те са фатални за този, който ги пропусне. Шева и Милан бяха дотам. Нищо, че 120 минути играха по-добре, имаха повече положения и бяха на косъм от победата в куп ситуации.

При дузпите Дудек пак стана герой, повтаряйки култовата клоунада на Брус Гробелаар от 1984-а, когато онзи вратар на Ливърпул вади от кожата им с танци по голлинията играчите на Рома. Сега стана с тези на Милан. Най-добрите трима дузпаджии на отбора - Сержиньо, Пирло и Шевченко, пропуснаха. Ливърпул спечели петата си купа на шампионите, а в студиото на испанската телевизия, където съставът от гости бе изумителен - Марадона и Кройф, се чу фразата: "Такъв мач няма да видим никога повече".

Кой я каза ли?

Какво значение има?

Embed from Getty Images

25 май 2005 г., Истанбул

Финал в Шампионската лига

Милан - Ливърпул 3:3, 2:3 след дузпи

1:0 Малдини (2), 2:0 Креспо (39), 3:0 Креспо (44), 3:1 Джерард (54), 3:2 Шмицер (56), 3:3 Алонсо (60)

При дузпите

Сержиньо пропуска

0:1 Хаман

Пирло пропуска

0:2 Сисе