1 май винаги ще е особен ден за хората, които следят и харесват Формула 1, за спортните фенове по света, а и за всеки бразилец. Независимо дали гледа състезанията от най-популярното състезание в автомобилния свят.
Това е датата, на която си отиде Айртон Сена - най-енигматичният, харизматичен и, оказва се, непрежалим пилот в историята.
Тази година предвид обстоятелствата, в хотелчето "Кастело" в малкото градче Кастело Сан Пиетро Терме, в провинция Емилия Романя, по изключение няма да има туристи.
Не че и този път не бяха предплатили луди пари да са там в нощта преди и след 1 май. Защото за милионите фенове на Сена това е нещо като Грейсленд за онези, които продължават да почитат като икона Елвис Пресли.
Преди 26 години точно там, в апартамент номер 200 в хотела, Айртон изкара последната си нощ. Часове по-късно загина в жестока катастрофа на пистата "Имола", забивайки се с над 200 км/ч в стената след завоя "Тамбурело".
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ НА ВЕЛИКИЯ СЕНА>>>
Именно тази история си заслужава да припомним днес, когато отново се сещаме за онзи кошмарен 1 май през 1994-а, наречен "Прокълнатата неделя" на Формула 1. Да хвърлим поглед към последните часове на шампиона.
Защото според някои от най-близките му хора, които са били около него във фаталния уикенд, е имало някаква предопределеност за трагедията. Или по-скоро - и до днес мистиката остава около това дали Айртон не е усещал интуитивно какво ще се случи. Може и да е част от мита за него, може и да е истина. Никога няма да разберем.
Ето ги разказите, сглобени от хората, изкарали с него последните му часове.
Вечерта преди тази последна нощ е много тежка и различна. Сена е изключително разстроен, направо сринат. И той, както и целият свят, е в шок от смъртта на Роланд Ратценбергер в квалификацията на "Имола", случила се в съботата преди състезанието.
Айртон е в състояние, в което никой от хората край него не помни да го е виждал. Винаги толкова самоуверен, някак аристократично затворен в себе си, но с осанка на недосегаем, на някой над нещата. В онази събота е различен.
Сид Уоткинс, главният лекар на Формула 1, си спомня ясно неща от този ден. Сена се разплаква на рамото му след новината, че Роланд е мъртъв. Това е първата жертва в спорта от 168 състезания. Увереността, че Формула 1 е далеч по-сигурна и безопасна, се изпарява в миг.
Сена има ритуали преди всяко състезание. Но в този случай нито един от тях не е приложен. Вечерите преди стартовете започват с масаж от Джоузеф Леберер, неговият доверен личен фитнес треньор. Този път това е пропуснато.
Екипът отива да вечеря в "Trattoria Rompagnola", недалеч от площада със същото име. Леберер има рожден ден, но празненствата се отлагат. Трагедията от същия следобед с Ратценбергер спуска върху масата тягостна атмосфера.
Сена заговаря и за Рубенс Барикело, който ден по-рано също се е ударил зловещо в тренировката. А той е негов добър приятел.
Случилото се с Роналд направо е потресло Айртон. Рубенс се отървава по чудо, гълта си езика от удара и доктор Уоткинс спасява живота му с бързата си намеса.
Още тогава, в петък, Сена не е на себе си. Той звъни у дома, на годеницата си Адриане, и разказва как е мислил, че Барикело си отива пред очите му.
След случилото се с Ратценбергер, бразилецът е убеден, че нещо на пистата не е наред. Споделя го с екипа си, но изключва възможността стартът да бъде отменен. И е против това, казва го съвсем твърдо. Иска да има състезание и да го спечели.
Франк Уилямс, собственикът на отбора, за който кара Сена този сезон, е в апартамент номер 100, точно един етаж под Айртон в номер 200.
Той оставя бележка под вратата на пилота: "Ела да поговорим, когато се прибереш от вечерята". Двамата се виждат и имат кратък разговор.
Това се потвърждава от собственичката на хотела - Луиза Тосони. Тя се познава добре с Айртон от години, той винаги избира това място преди състезанията на "Имола".
"Сена се прибра и отиваше да си легне в апартамента. Слезе обаче при Франк Уилямс долу в лобито", разказва Луиза.
Какво са говорили - само те знаят. Но Айртон се прибира в стаята след срещата с Уилямс и за последен път ляга в леглото си. Много неща са минавали през главата му.
Това, че още няма точка в генералното класиране за сезона, го е тормозило и преди да започне този състезателен уикенд. В първите два старта Сена отпада два пъти заради повреди с болида. А е фаворит за титлата.
Не е доволен от колата, но и от себе си. Нервничи, иска победи. Това е движещата сила, която го мотивира и дори надделява над шока от случилото се с Рубенс и Роланд.
Или поне - така очакват да се случи всички, които познават желзяната воля и амбиция на Айртон. Но докрот Уоткинс казва, че е видял един доста различен Сена сутринта преди старта.
Може и да е преувеличено, но според медика, "Айртон някак бе изгубил осанката на непобедимост", когато слиза от стаята си. Видимо не е спал достатъчно, а е прочут с това, че има невероятно умение да се изолира от всичко вечер и сънят е едно от най-силните оръжия на психиката му на пилот. Тази нощ обаче е била ужасна за него, а следите от това са по лицето му.
Преди старта, в разговор с Деймън Хил, бразилецът споделя, че иска да развее австрийския флаг, ако спечели. В чест на Ратценбергер. Противно на много други хора, общували със Сена в този ден, британецът не е убеден, че е имало разлика в понедението му. "Той слагаше бариера между себе си и всичко наоколо в минутите преди старта, не ми се видя различен и тогава", казва Хил.
Бразилецът провежда разговор с годеницата си Адриане Галистеу, с която се разбират тя да го чака на летището във Фаро вечерта, за да се приберат заедно в дома им в Алгарве, Португалия. Капитан Оуен О'Махони е инструктиран да прибере багажа от хотела и да го качи на частния самолет на пилота, за да са готови за тръгване малко след края на състезанието.
Неделя, 1 май 1994 г. - това трябва да е просто поредното състезание на най-добрия пилот във Формула 1. Но не е.
Напълно изненадващо, в минутите преди старта Сена се приближава в бокса до Ален Прост, слага ръка на рамото му и се усмихва. Говорят си.
"Никога не се бе случвало, ние бяхме направо врагове", спомня си французинът. В този случай Айртон му се вижда различен, някак отнесен. Няма и следа от онзи концентриран маниак, който мисли само за победи.
Времената от сутрешните подгряващи тренировки са изумителни. Сена е толкова бърз, че Прост, Хил и останалите гледат с недоумение анализите. Той лети по пистата. Решен е на всичко, трябва да спечели. Мозъкът му, рефлексите му, всичко си е на мястото.
След това обаче идва срещата на пилотите преди старта, свикана от Бърни Екълстоун. Той иска да си поговорят за сигурността, но дава знак за минута мълчание в памет на Ратценбергер. Сена се разплаква, седнал и държащ глава в ръцете си. Дали това е бил сривът? Точката на пречупване?
Пред най-добрия си приятел Герхард Бергер той отново по пътя към пистата, че "се съмнява доколко е сигурно трасето".
Бетис Асумпао, дългогодишен PR на екипа на Сена, твърди, че в минутите преди старта Айртон е бил ужасно напрегнат. Ходил е около болида, гледал е отгоре всеки детайл.
"В този ден той не си говореше с механиците и хората от отбора, както правеше всеки път", казва Бетис.
Най-лошите страхове се сбъдват на старта, в първия завой болидът на Педро Лами се разбива в този на Джей Джей Лехто. Жълти флагове, хаос, летящи парчета от коли по пистата. Ако до този момент е имало несигурност у пилотите, нещата вече са плашещи.
Сена обаче няма накъде да отстъпва. Той губи с 20 точки от Михаел Шумахер в генералното класиране и трябва да навакса. Това е единствената мисъл.
В шестата обиколка, след оттеглянето на колата за сигурността, Айртон стъпва здраво на газта. Първото му време е изумително - 1:24.887, което е надминато само от двама пилоти до края на това прокълнато състезание. Още по-невероятно е, че той го прави с изстинали от карането след колата за сигурността гуми и с пълен резервоар.
Сена води пред Шумахер, влизайки в седмата обиколка. Идва завоят "Тамбурело". Болидът му се носи с огромна скорост, а Шуми казва по-късно, че интуитивно е усещал - нещо не е наред с начина, по който колата на Сена реагира на пистата. Михаел е сигурен, че болидът е ударил и неравност преди да влети в завоя. Последният завой в живота на Айртон.
"Сега какво, пак ли катастрофа", казва си Хил, който е четвърти. Не мисли, че е сериозно. Но се лъже.
Сена успява да намали скоростта, но не и да завие. Излиза от завоя с 309 км/ч, удря се в стената с 211 км/ч. Болидът се забива в нея под ъгъл, който отхвърля една от гумите в кокпита, директно в главата на пилота.
Колата се смачква като консервна кутия и отксача обратно на пистата, а главата на пилота вътре клюмва. Това са кадрите от телевизионното предаване. Ударът е невероятно силен.
Опитният режисьор на предаването в BBC сменя кадъра, показва бокса и старт-финалната права. До болида има локва с кръв, никой не иска аудиторията да гледа това. Италианският канал RAI обаче не спира да показва точно от камерата до колата на Айртон. В един момент сякаш главата на пилота помръдва. "Добър знак", казва коментаторът на "Евроспорт" Джон Уотсън, сам бивш пилот. Всъщност - не. Това е последният спазъм.
Сена вече е мъртъв, въпреки че сърцето му е върнато към ритъм за кратко няколко минути по-късно. Още в 15,17 ч местно време той си е отишъл от света. Смъртта му е вписана в 18,40 ч, в болницата в Болоня. Така е по законите на Италия, трябва да се извърши пълен преглед в болницата преди известяването на края.
Но истината е, че пораженията по главата му са непоправими, а връщането за 3-4 минути на някакъв сърдечен ритъм преди качването му в хеликоптера не е връщане към живот. Мозъчната смърт и "биологичната" такава са настъпили още на пистата.
Светът е известен за трагедията чак в 19 часа. На 34 години, любимецът на милиони и трикратен шампион във Формула 1 вече го няма.
В един апартамент на хиляди километри от мястото, в Буенос Айрес, големият шампион Хуан Мануел Фанджо става и изключва телевизора при кадъра с отскочилия болид. "Знаех, че е мъртъв веднага. Не можех да гледам и секунда повече от това", казва легендарният аржентинец.
"Когато отидох при него, духът му вече бе напуснал тялото", през сълзи разказва Уоткинс в първото си интервю, което успя да даде десетина години по-късно.
Невероятно, но състезанието продължава.
"Никога няма да им го простя - казва Бръндъл. - Минахме над 50 пъти край завоя, където виждахме кръвта му. Това бе изумително решение на идиоти!".
В Бразилия хора по улиците плачат в ужасна неизвестност, загърнати в знамената си. Баровете са пълни, нищо, че е 10 ч сутринта. Така е за всяко състезание със Сена в болида. Но гледката от "Тамбурело" е извадила хората навън. Никой не иска да гледа вече обиколките, мислите са само с Айртон.
Часове по-късно, когато в Рио де Жанейро вече е ранен следобед, новината парализира всички. В страната е обявен тридневен траур, като за държавен глава или някакво бедствие, отнело хиляди животи. Погребението му събира над 2 милиона души по улиците на Сао Пауло.
Но това се случва след няколко дни.
В хотел "Кастело" същата вечер е ужасна. А денят е специален за всички там. Собственичката Луиза Тосони също е в болница в тези часове. Тя е на път да роди втория си син в тази прокълната неделя - 1 май 1994 г. Разбира новината там.
И днес казва, че това е най-важният ден в нейния живот. "Роди се детето ми, а в същото време сърцето ми плачеше. Айртон бе невероятен човек", спомня си собственичката на хотела.
Но след този ден бразилският пилот никога повече няма да отседне в апартамент номер 200.
Днес той се дава на почитатели на бразилеца, превърнат е в нещо като малък храм на почитта към спортния идол. Около 1 май напливът е огромен, понякога резервациите за тази дата се правят още през декември.
Самата Луиза понякога ходи на дълги разходки в парка, който през годините бе изграден точно зад пистата. Там, съвсем близо до завоя "Тамбурело", е статуята на Айртон.
Той седи там такъв, какъвто всеки от нас го помни - приведен и загледан някъде надалеч. Погледът му бе това, което го отличаваше - сякаш не бе на тази планета, гледаше над и встрани от всичко около себе си.
Някои го наричат - замечтан поглед.
Нека кажем просто, че Айртон бе различен.
ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ СЪС СНИМКИ НА ВЕЛИКИЯ СЕНА>>>
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}