Директорът на детско-юношеската школа на Левски Даниел Боримиров беше гост в предаването Sport7 по TV7. Бронзовият медалист от световното първенство преди 20 години говори откровено по много проблеми, които съпътстват изграждането на младите футболисти в България. Развитието на школата на “Герена“ “На привършване сме със строителните обекти, радвам се, че в срок от два месеца и половина успяхме да изградим четири нови съблекални, изкуствен терен, в момента условията за цялата школа на Левски са съвсем различни. Имам амбиции в бъдеще да построим още един терен, тази седмица имам разговори с хора, които имат интерес да инвестират в нашата школа. Иначе сградата е готова, санирането приключи, трябва само да сменим и плочките пред съблекалните и ще сме напълно готови. Предишния изкуствен терен го използвахме 9-10 години, надявам се при една правилна поддръжка на новите терени отново да ги ползваме за същия период“. За треньорите в школата “Имам 12 треньора, още един за вратарите, 300 деца тренират на “Герена“. Всеки вторник имаме брифинг, правим анализ на изминалата седмица, кой как се е представил, какви са допуснатите грешки, как да се отстранят. Всеки един от треньорите разполага с моята концепция, запознат е с изискванията към отбора в съответната възраст. Надявам се в края на годината целите да са изпълнени. Иначе имаме млади треньори, всъщност повечето са млади, те желаят да се развиват и в лицето на Давид Серано и Нестор Юруков имат двама отлични специалисти, които ще им помогнат да разгърнат потенциала си. Доволен съм как вървят нещата при нас“. За влизането на юношите в първия отбор “В концепцията ми е казано – около 10 хиляди часа са необходими на един млад футболист да се реализира и да влезе в мъжкия отбор. Това са около три-четири години. Но в грандове като Левски и ЦСКА напрежението и изискванията са по-високи, така че е трудно за юношите да пробият в първите отбори. Затова съм привлякъл двама методисти, които да помагат в тази насока – да се направи крачката от юношеския към мъжкия футбол. Радващо е, че Георги Иванов вижда добри качества в младите футболисти на Левски. Имаме цел да налагаме наши юноши в мъжкия тим. Но това няма да е даденост, свързано е с доста упорити тренировки и много лишения, а също и пълна всеотдайност“. За децата, родителите и лишенията “На сегашните младоци май им липсва манталитетът. Защото, пак казвам, футболът изисква лишения. Ако си избрал да си вадиш хляба с футбола, трябва да се лишаваш от доста неща, за да се развиваш. Проблем е, че в София има доста големи дразнители и не всички юноши се отдават на футбола. Излизат вечер, а на другия ден не са на ниво. Трудно се удържат младите. Грижата за младите трябва да се съвместява и от родителя, и от треньора. Най-важното е възпитанието. Но след като родителят повери детето си на треньора, оттам нататък трябва да се слуша много именно последния. Защото съм чувал подвиквания от родители, дават напътствия на децата по време на мач. Това е голяма грешка. Родителите не знаят какви задачи е получил младият футболист преди мача. Объркват ги, а малките се чудят кой да слушат – баща си или пък треньора“. За връзкарството по школите и Алекс Боримиров След като Вальо Михов е говорил пред вас за връзкарство в школите – значи е бил свидетел на нещо такова. При мен такова нещо няма. Ако някой от треньорите си позволи такова нещо – разделяме се. Всички деца са равни и теренът е мястото да покажат уменията си и да заслужат титулярното си място. Лично аз не спирам да говоря със сина си Алекс. Казвам му грешките, които допуска, обяснявам му как да ги поправи. Но оттам нататък всичко е в ръцете на треньора Йордан Петков, той е човекът, който е запознат с качествата му, тактическите задачи – изпълнява ли ги, не ги ли изпълнява. В България сме свикнали винаги детето да се съпоставя с баща му. Със сигурност му тежи фамилията. Но съм му казал да бъде себе си и да търси своя път в живота, аз мога само да му бъда опора“. За положението с юношеския футбол в Европа “Привърженик съм на германския модел, да. Виждате, че точно немската методика доминира в последните години. Вземаме отделни методики и се опитваме да ги прилагаме и в България. Във всеки един западен клуб школите разполагат с минимум четири терена. В Барса имат девет, в Шалке също. Шалке инвестира по 2,5 млн. евро на година в школата си. А от продажба на футболисти за последните 10 години са изкарали 300 млн. евро.