Или поне това пишеше навсякъде из медиите, включително в официалния сайт на ATP. И наистина, Роджър е най-възрастният номер едно в ерата на тениса, откакто именно организацията ATP за първи път публикува ранглистата (1973 г.).

От онзи 23 август преди 45 години до днес постижението е върхово. Но тенисът не започна през 1973-а, нали?

Споровете се родиха веднага. Френският вестник "Екип" първи изложи тезата си, като посочи, че Роджър не е рекордьор. Точно това издание, считано за библия в спортната преса на Европа, е издавало своя ранглиста в края на всяка година от средата на 50-те.

Паралелно такива класации, базирани на брой победи и титли за годината, е правил британският в. "Телеграф", както и американското списание "World Tennis". Има и топ 10 от края на 60-те години, спонсориран от една компания за алкохоли в Италия, но за това - малко по-долу.

Те са се приемали за точни и избираните за номер едно в тях са играчи на годината. Естествено, не са били официални, не са изчислявани по точки и със защита на такива от турнирите, както се случва сега. Но системата е била доста успешна, а често няколкото издания, нагърбили се да оценяват в края на годината, са имали почти пълно съвпадение в първите десетки.

Поне два пъти във времената преди точките и ранкингът да станат част от играта тенис, знаменитости - знакови за своите епохи, могат да претендират да са преди Федерер в класацията, която той официално оглави в понеделник.

През 20-те години на XX в. Уилям Тилдън, наричан Големия Бил, доминира в тениса. И то не само в родните си Съединени щати. Той печели двете издания на "Уимбълдън", на които участва през 1920-а и 1921 г. Без конкуренция е и на шест поредни турнира US Open от 1902-а до 1925 г. И е номер едно, разбира се.

Born #OnThisDay in 1893, #Tennis #Legend Bill Tilden. He was considered one of the greatest players of all time. He won 15 major titles and 10 Grand Slams. #LGBTQ https://t.co/PdRG1rNKTW pic.twitter.com/heUDZwCimP

— The Gay Almanac (@TheGayAlmanac) 10 февруари 2018 г.

Но през 1930-а, вече на 37 г., Големия Бил прави най-добрия си сезон, печелейки Откритото първенство на Франция. Година по-късно, вече професионалист, той доминира тотално тура и бие наред конкурентите - Рене Лакост, Хенри Коше и Елсуърт Вайнс.

През 1931 г. всички източници, които съставят листи с най-добрите играчи в края на сезона, го поставят единодушно на върха. А е на 38 години!

Малко по-късно, през 1934 г., в Сидни се ражда Кен Роузуол, на когото е писано да влезе през парадния вход на Залата на славата на тениса. Австралиецът става професионалист през 1957 г., но в първите пет години е в сянката на хора като Панчо Гонсалес и Люи Хоуд. След това обаче идват неговите сезони.

През 1970 г. Роузуол достига финал на "Уимбълдън" и печели Откритото първенство на САЩ, за да бъде коронясан от авторитетните издания за №1 на годината.

Нещо повече - от 1967 г. се появява и наградата "Златната ракета на Мартини и Роси". Италианската компания “Martini and Rossi” за вермути и вина е спонсор на идеята, а жури от капацитети и бивши играчи определя топ 10 на годината. Та през 1970-а Роузуол най-накрая взима "Златната ракета", като е №1 и в класацията на "Екип".

Мускулеския Кен, както е наричан, задържа наградата чак до "Уимбълдън" през 1971 г., което също го нарежда пред Федерер за най-възрастен номер едно.

Е, да - други времена, други начини на класиране и номиниране.

Не че някой има намерение да оспорва страхотното постижение на Роджър. Просто е интересно да си припомним как са се случвали нещата преди точките, статистиките и ранглистите да влязат в сила.