21:49 | 26.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Той е Супермен, а Супермен не умира. Училището на Коби отказва да повярва

Как приемат (или по-скоро - не приемат) случилото се в "Лоуър Мериън", където израсна звездата

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Той е Супермен, а Супермен не умира. Училището на Коби отказва да повярва

Как приемат (или по-скоро - не приемат) случилото се в "Лоуър Мериън", където израсна звездата

11:31 | 29 януари 2020 | Автор : Динко Гоцев 16 3938 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Четири дни минаха от травмиращата неделя, в която светът чу новината за за смъртта на Коби Брайънт, дъщеря му Джиджи и още 7 души в катастрофата на хълмовете край Лос Анджелис. Има едно място в Америка, далеч, далеч от Калифорния, където раната кърви особено силно. Там никой не вярва, че новината е истинска. Никой не иска да приеме, че Коби вече го няма.

Коби Брайънт 1978-2020

Гимназията "Лоуър Мериън" в предградията на Филаделфия е мястото, където Брайънт завършва училище. Той е привлечен в драфта на НБА през 1996 г., когато е на 17 г. и е първият гард, който влиза в Лигата директно от гимназията. Преди това, четири години от живота му минават в "Лоуър Мериън", с който печели титлата в последния сезон, преди да стане част от Лейкърс и НБА.

Репортер на американския сайт "Атлетик" отиде в училището, за да усети какво е състоянието на хората след новината от неделя.

---

Дъг Йънг разказва история от миналата есен. Той седи в офиса на Коби Брайънт в Калифорния и си говори със своя приятел от гимназиалните години. В този момент легендата е пръснал ръкописи от детската книжка, която довършва, преди да я даде за печат.

Едно от заниманията, белязали живота на Коби след отказването от баскетбола през 2016-а.

"Вярвал ли си, че някога ще ме видиш да правя това?", пита звездата. "Нищо, с което се захванеш, не може да ме изненада, брат?", отвръща Йънг.

Училището на "Монтгомъри Авеню" помни добре Коби. След връщането му от Италия, където изкарва детството си, там се запознава с Дъг, който е с две години по-голям.

Филаделфия е на над 4000 км от Лос Анджелис, където Брайънт посегна към звездите и се нареди при тях. Но мястото е оказало огромен ефект в живота му.

Йънг преживява особено болезнено новината. Грег Даунър е друг от хората тук, който видимо е травмиран от случилото се. Той е главният треньор на баскетболния тим на "Лоуър Мериън" и през годините не е спирал да поддържа връзка с Коби.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: AP/БТА

"Аз загубих героя си, колкото и странно да ви звучи от човек на моята възраст - казва той. По-голям е от самия Брайънт с 12 години. - Никога не съм виждал някой да работи с такава страст, отношение и непримиримост. Той беше уникален в стремежа и непреклонен в преследването на успеха. Никога не търсеше извинения, нито преки пътища. Той нямаше почивен ден. За нас тук той е Супермен."

Грег говори пред спортната зала на гимназията, която се казва "Брайънт". Преди няколко години единодушно съветът на учителите и директорите е приел преименуването. Край треньора има спонтанно организиран малък кът за почит с натрупани плюшени играчки, екипи, горящи свещи, цветя и баскетболни топки. Минават хора, които крият лицата в ръце, въпреки че не е срамно да плачеш.

"Той оставя невероятно наследство - дори не опитва да крие емоциите Йънг. - А ние дори още не можем да започнем да разбираме какво се случи. Не мога да вникна, да осъзная. Мисля за семейството му, за Ванеса. За семействата на останалите от катастрофата. Това е като най-ужасния ти кошмар, умножен по десет."

Джереми Трийтмън е съотборник на Брайънт от онзи отбор през 90-те в гимназията. И припомня ден, в който треньорът дава почивен следобед на тима, обявявайки, че заниманието се отменя. Всички радостно напускат салона, но Коби е бесен и крещи, че трябва да тренират, защото преследват шампионската титла на Щата.

"Той говореше само за това. И за следващата година, в която искаше да е вече в НБА. Чудих се каква е тази нагласа, каква е тази истерия, та той е на 17 години. Тогава не го разбирах", разказва Трийтмън.

Треньорът Даунър си спомня, че по това време в цяла Америка няма баскетболен треньор, който да не знае за таланта. Офисът му е засипан с обаждания за момчето.

"Побеждавахме в поредния мач, а играчите на съперника се снимаха с Коби", спомня си Грег. И това - във времето без социални медии и YouTube, където да го видиш как играе в един гимназиален отбор.

"Той бе на друго ниво, особено като отношение. Тренираше извънредно и постоянно се мръщеше, дори след победи. Искаше да е по-добър", казва Даунър.

Извън игрището е типичен тийнейджър, който рапира от последната седалка в автобуса на връщане от мач.

Ходи на кино, непрестанно е в поредния майтап с останалите ученици, а през другото време... слага маратонките и играе баскетбол на игрищата наблизо, на "Ардмор Авеню". Там всички го помнят - онзи, който не обичаше да пада и само вдигаше скандали.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В последната му година в "Лоуър Мериън", титлата е спечелена след 27 поредни победи. В историята на гимназиалния баскетболен отбор има един реализатор, който е номер едно по точки - с 2883 отбелязани за 4 години. Това е Коби. Вторият - Грег Робинсън, има 1619...

Брайънт опитва да идва поне веднъж в годината в училището през сезоните в Лейкърс. Не просто да види как е баскетболният отбор, но и да поговори пред учениците, а и с някои учители, които са останали от неговото време.

Коби остава най-близък с Йънг и Даунър, като постоянно са в контакт. Кани ги на лагери на НБА, за да видят как работят треньорите.

Често казва на Грег да го пусне на високоговорител по телефона в автобуса, докато момчетата отиват за мач. За да им каже няколко надъхващи думи. Неща, за които днес около училището всеки говори през сълзи.

Хора от целия свят, които се озовават във Филаделфия, идват да видят училището и баскетболната зала. Причината е ясна - оттук е тръгнал Брайънт. Днес мястото е нещо като малък храм. Тихо, невярващо и вцепенено.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Трийтмън поглежда към поредния разплакан човек, който слага цвете на олтара пред залата и клати глава:

"Ако ми кажете, че от - да речем 37 милиона човека по света на възраст 41 години - един трябва да умре в неделя, аз ще кажа, че той е последният възможен, на който ще се случи. Той бе недосегаем, Супермен. Тук хората го смятат за Супергерой и не вярват, че го няма вече. Та как умира Супермен?".

Хората наоколо - едни са го видяли като ученик тук и го помнят, други само са чували за неговите години в "Лоуър Мериън", а трети са водили децата си на лекциите му през годините тук, са напълно отчаяни.

На баскетболните топки, оставени сред фланелките и играчките, пише "Мамба завинаги" и "Моят герой".

Едно малко късче от света загуби този, в когото вярваше най-силно. И който вдъхнови поколения след себе си с личния пример, който даваше през 90-те тук. И не спря да дава от над 4000 км разстояние, докато изумяваше света на баскетбола под прожекторите на славата в Лейкърс и НБА.