Отиде си легендата Павел Панов
Легендата на "Левски" и родния футбол Павел Панов почина на 67-годишна възраст.
Обратно в новинатаКоментари - Отиде си легендата Павел Панов | Корнер.dir.bg
Коментари 23
Не обичам отбора Левски, но много уважавах Пальо Панов (,също и Киро Ивков). Поклон пред паметта му, да почива в мир.
И НИЕ, ЦЕСЕКАРИТЕ, УВАЖАВАХМЕ МНОГО ФУТБОЛИСТА И ЧОВЕКА ПАВЕЛ ПАНОВ. СВЕТЛА МУ ПАМЕТ! ПОЧИВАЙ В МИР!
За последно съм ходил на мач заради него през 1977 г. Вече нямаме играчи с такъв морал. Почивай в мир, Пальо!
Въпреки,че никога не съм бил левскар,прекланям се към този голям футболист и ЧОВЕК.Един възпитан и коректен футболист,една рядкост между много то колегите му.Не си спомням да ли е гонен от терена за грубости и дреги нелицеприятни действия. Мир на праха му.
Той беше от онова поколение, което имаше съвест и патриотизъм. След вкаран гол едно време Жоро Найденов е плакал. И не само той. Имаше велики играчи, които мислеха първо за България, а после за своя бизнес. Да не споменавам Гунди, Якимов, Соколов, Жеков, Диев, че да не пропусна много други.
Бог да го прости! Почивай в мир, Пальо, аз помня великите мачове и страхотните ти голове.
Никой не е по силен от съдбата си... и, никой не може да избяга от нея... С раждането си ние следваме стриктно линията, която ни е предначертана там някъде във вселената... Тялото си отива завинаги, но не и "душата(съзнанието)"... Душата се преражда в ново тяло, но вече по-усъвършенствана, и с всичкия опит придобит от миналите животи на съзнанието. Душата се връща(преражда)обратно при нас, в ново тяло , но вече с повече опит и умения взети от преражданията в миналите животи. Плътта(тялото) е само храна за душата(съзнанието) и няма никаква друга роля, освен да се възпроизвежда за да храни душата ни(духът ни). Затова и Павката(простете ми фамилиарноста) не си е отишъл... Скоро неговата душа ще се възнесе в новия Павел Панов - още по съвършен, опитен и в нова плът. Няма да е далеч времето, когато ще гледаме Панов отново по терените макар и с друг образ и в друго тяло, но с познатата си усмивка и характерните си, и още по-добри финтове и професионализъм! Няма защо да тъжим, защото Павел Панов скоро отново ще е между нас! Само трябва да го разпознаем в някое талантливо дете със същата лъчезарна усмивка! Чакаме те с нетърпение Павка! P.S. Това е моето усещане(прозрение) за живота и смърта, както ги виждам и чувствам... Нямам претенциите да изчерпвам темата, но го пиша с уважение към Павел Панов