Нападателят на ЦСКА Серджиу Буш бързо си извоюва клю­чова роля в състава на Стойчо Младенов. Румънецът вкара 7 гола в 10 мача в А група и асистира за други две попадения. Буш изобщо нямаше нужда от време за адаптация, като бе точен още във втория си мач - вечното дерби, завършило 2:0. 21-годишният таран даде ин­тервю за предаването “Спорт в обектива“ по Канал 3, в което говори за първите месеци от своя престой на “Армията“. Буш изгледа мача Лудогорец -Реал Мадрид от сектор Г на стадион “Васил Левски“. От отбора на ЦСКА на мача присъ­стваха още Стоян Колев и Анатоли Нанков. Серджиу, как се чувстваш след ма­ча с Берое, в който вкара 7-ия си гол в А група? - Беше много труден мач, след края му имаше умора в мен, но пък бях и доста щастлив. От радост не можах да заспя. Направихме една от най-доб­рите си срещи досега. От всички голо­ве обаче този срещу Левски си остава най-специален. Как ти се струва българският футбол? - Първенството е много оспорвано, а и форматът е интересен. Доста от­бори могат да поднесат изненади, та­ка че постоянно трябва да сме нащрек. Борбата за титлата ще е много оспорвана, но аз вярвам, че ние ще сме част от нея до края. Какво е мнението ти за следва­щия съперник на ЦСКА - Ботев Плов­див? - Тимът разполага с доста млади футболисти. Нашата основна цел е във всяка среща да вдигаме нивото си и смятам, че се получава до голяма степен. Двубоят с Ботев няма да ле­сен, но съм сигурен, че ако повторим играта си от Берое, ще спечелим. Ос­вен това играем на “Армията“, където се чувстваме най-добре и това ще е предимство за нас. Как успя да се адаптираш толкова бързо към А група? - Ами разликата с Румъния не е особе­но голяма, така че не е трудно. Тук, в България и в ЦСКА, обаче се почувствах като голям играч. За мен е чест да нося червената фланелка. Да, имаме финансо­ви проблеми, но всичко ще бъде наред. Чувстваш ли се ка­то звезда, предвид колко често беле­жиш? - Не. Стремя се да изживявам меч­тите си и да ставам по-добър. Най-важ­ното е, че радвам феновете с попаденията си. Това и ме кара да се чувствам пълноценен. Бяхте наказани с по три премии заради отпадането за купата от Монтана. Как приехте в отбора ре­шението на ръководството? - Мисля, че реакцията им беше пра­вилна. Отпадането бе доста срамно. Всички се представихме доста под ни­вото си. Голям провал. Приехме санк­циите си и срещу Берое се постарахме да се представим по-добре. Коя е най-силната страна на ЦСКА? - Отношението към тренировъчния процес, колективът... Помагаме си вза­имно и се уважаваме на терена. Това е ключът към успеха. Освен това сме много агресивни, което също доприна­ся значително за големия брой победи. С кого от съотборниците си си най-близък? - Стоян Колев ми помага много, той живее близо до мен, а жена му е румънка.  Когато приятелката ми идва на гости, често изли­заме с тях. Стоян го­вори моя език доста добре. Радвам  се, че имам такъв приятел. Знае­те, че той е играл с успех в румънското първенство. Със си­гурност си гладен за още по­падения... - О, да. 7 е добра   бройка, но мога още, не мисля да спирам дотук. От мен се изисква да си върша работата професионално. Нищо по-специално - просто да вкар­вам. След като отбележа, празнувам, а после всичко си продължава по старому. Каква е връзката ти с феновете? - Общувам си с тях най-вече чрез фейсбук. Много ми е приятно, а и приятелите ми от Румъния виждат всичко това и се гордеят с моя успех. Чувството е трудно за описване. Лудогорец елиминира Стяуа и се класира в групите на Шампионската лига. Какво е мнението ти за представянето на отбора в най-престиж­ния турнир? - Срещу Ливърпул показаха много добра игра и смятам, че защитават вашата държава по отличен начин на международно ниво. Трудно ще побе­дят в груповата фаза, но доказаха, че не са попаднали там случайно. Имаш ли любим клуб, на който симпатизираш от дете? - И аз съм си мечтал да играя в Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед, но едва ли ще се случи (смее се). Не мога да отлича ня­кой отбор. Как се зах­вана с фут­бола? - Семей­ството ми има основна заслуга за то­ва. Като малък отидох на ня­колко тренировки, но майка ми пос­тоянно ми казва­ше: “По-добре учи, обра зованието е по-сигурно“. Ко­гато бях на 10, тренирах няколко месеца обаче майка ми ми забрани. След време отново се завърнах на терена и този път тя беше безсилна. Иг­раеше ми се твърде много. В крайна сметка се примири и ме подкрепи. Сега ми е най-големият фен.