Понеделник вечер. Минути преди публикуването на изданието на "Vanity Fair" в редакцията настава суматоха. На корицата е Франческо Тоти, с когото е и основното интервю.

Легендарният италианец, който игра през цялата си кариера само и единствено за Рома, е пред завръщане в клуба като директор.  Неговите интервюта са изключителни редки, а това се оказва с особено драматична съдба...

Защото точно преди то да тръгне към читателите си, с телефонно обаждане от Рим, приятел на суперзвездата предупреждава: Енцо Тоти, наричан в цял Рим "Шерифа", баща на Франческо, е починал в болницата "Спаланцани" с усложнения на коронавирус. Той бе на 76 години.

Какво да се направи, питат се издателите. С разрешението на Тоти, списанието излиза и от вчера е из целия свят.

Голямото обединително заглавие е "Името ми е Франческо Тоти".

Ето избрано от интервюто на легендата, публикувано в онлайн изданието на "Vanity Fair":

Снимка: Twitter

На и извън терена

"Когато изляза на терена, Франческо остава отвън, остава в съблекалнята. Аз ставам Тоти.

Защото Тоти може да печели мачове и е този, когото всеки запалянко иска да види. Те с Франческо са различни хора."

За ролята на таткото, който си отиде тази седмица

"Баща ми Енцо е човекът, който винаги ми е давал най-простите съвети. "Излез и играй", например. Когато съм имал съмнения след серия слаби мачове или загуба. Винаги е бил до мен. Когато подписах с Рома като дете, когато станах професионалист, а после - и когато взех лентата. При първата повиквателна в Скуадра адзура. В ключовите футболни моменти беше до мен."

Най-важното нещо в живота

"Дадената дума. Тя е по-твърда от всеки подпис, от всеки договор или споразумение. Едно ръкостискане винаги ми е стигало. Когато погледнеш някого в очите, разбираш дали той е искрен и можеш да му вярваш. Аз съм учен така от дете. Имам своите принципи и се ръководя от тях."

Защо дава толкова малко интервюта

"Защото не всичко се върти около мен и не обичам да съм център на внимание. Не говоря много и не съм добър в това. Стигаше ми, че на терена хората гледаха мен и пееха името ми. Пред камера знам как да се държа, случвало се е толкова пъти, все пак. Но не е моята любима среда. А и съм "рисков" за живи интервюта. Саркастичен съм, като всеки римлянин. Понякога ще изтърся нещо от сърце, то е самата истина, но няма да прозвучи добре. И затова по-добре - по-редки медийни изяви."

Лъжите за него

"Много съм докачлив на тази тема. Както казват в Рим - аз съм "росиконе" (жаргонна тяхна дума за някой, който твърде лесно се обижда). Но съм чул толкова много глупости, включително в големи медии, не само в устата на хората по улицата..."

Парите

"Променят хората, променят живота им. Особено на младите хора. Започваш да мислиш по друг начин, но и да усещаш тежестта. Беше един петък, когато получиш първата си наистина голяма заплата. Беше чек и нямаше време да ида в банката, за да го внеса и да взема пари в брой. И така у дома бдяхме над чека през целия уикенд, чак до понеделник, като над крехко яйце. Вълнуващо беше, нямах опит в такива неща."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Детската амбиция

"Исках да съм като Джанини - капитана на Рома от моите детски години. Той беше Принца на Рим, носеше номер 10 и бе великолепен. Когато ме извикаха в първия отбор, пратиха ме да деля една стая с него. Ето това е сбъднатата ми мечта! На съседното легло бе човекът, с чиито плакати бе облепена стаята ми у дома! Можете ли да си го представите!?"

Първият гол

"Това е като за дете, което за първи път си играе с количка, която има дистанционно управление. Нечуван кеф.

Преди да го вкарам си мислих как ще го отпразнувам, каква радост да покажа на тифозите. Как ще отида пред Южната трибуна и ще направя нещо. След това го вкарах пред Северната, забравих всичко и просто полудях от радост. Тичах напред-назад без посока. Пораснаха ми криле."

Влиянието му в Рома

"Пълни глупости са как съм командвал треньорите и съм казвам кой да играе. Питайте когото и да е от моите съотборници и наставници. Претенциите ми са стигали само дотам, че съм изисквал от всеки да направи максималното за това Рома да печели мачовете си. Да, в интервюта съм казвал, че бих се радвал при нас да дойдат играчи - например Канаваро и Буфон, но кой не би искал да играе в един отбор с тях? Никога не съм давал акъл на треньорите си."

За сбогуването

"Знаех, че това е неизбежно. Сезон по-рано разбрах, че договорът ми няма да бъде продължен. Аз продължих да влизам като резерва, да помагам с голове и пасове. Трябваше да се откажа от футбола още в онази нощ след мача с Торино, когато влязох 4 минути преди края и обърнахме мача. Тогава трябваше да кажа "дотук бях". И щях да го направя, но след една безсънна нощ реших да продължа. И после се сбогувахме със стадиона в онзи велик ден, когато хората ме изпратиха дъжда..."

Тоти - треньор?

"Няма шанс. Невъзможно е. Това ще е лудост, не съм готов и не го искам.

А и при моите стандарти и разбирания за футбола, постоянно ще се карам с играчите. А от това няма смисъл. Ще стана гневен и няма да бъда обективен, което ще доведе до лоши резултати. Другият вариант е да се променя, да стана лукав кучи син, защото някои треньори са такива. Не мисля, че го мога."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos