17-11-2017 20-11-2018

Този финал Сити го чака от 53 години. Шейховете го сънуват от 13, а Пеп - от 10

Клубът вече е суперсила на континента и е на крачка от Граала

09:14 | 5 май 2021 | Редактор : Динко Гоцев 2 2759 Снимка: AP/БТА

Вероятно е да не сте чували за футболистите Абдула Чеврим и Огюн Алтъпармак дори, ако познавате в детайли историята на играта в Турция. Сега ще научите кои са те и защо са значими днес в светлината на идващия финал в Шампионската лига.

Шампионска лига

Всяко нещо - по реда си.

Пеп Гуардиола не криеше еуфорията си под дъжда на стадион "Етихад" във вторник вечер, след като неговият Манчестър Сити елиминира ПСЖ с 2:0 в реванша и общо 4:1 на полуфинала в турнира. Каталунският треньор чака 10 години този момент.

Той бе начело на Барселона през май 2011-а, когато Меси и компания просто скриха топката на Манчестър Юнайтед и взеха трофея на "Уембли". За Пеп това бе втора купа за три години като треньор... От тогава финалите му обръщат гръб.

Стигна три пъти полуфинали с Байерн, веднъж с Барселона, а със Сити три пъти поред отпада на четвъртфинал.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Сега пак е на най-голямата сцена и ще се стреми да стане едва четвъртият треньор с три трофея на шампионите - досега са го правили само Боб Пейсли (Ливърпул), Карло Анчелоти (Реал и Милан), Зинедин Зидан (Реал). Пеп може да е вторият с три купи с два клуба.

Та - той чака този финал едно десетилетие.

И каза след мача:

"Това е невероятно. Хората мислят, че да стигнеш финал е лесно, а това е изумителен турнир, в който границата между победата и провала е толкова тънка... Манчестър Юнайтед спечели една купа заради подхлъзване на Джон Тери при дузпа... Реал спечели срещу Атлетико в 93-ата минута... Днес Маркиньос удари греда, топката се плъзна и не влезе във вратата ни. Толкова е тънка границата.

Благодаря на собствениците, на президента на клуба и на всички тук. Мнозина ни сочат с пръст, но не всичко в Сити е заради парите. Хората са важни, тези, които работят зад кулисите. Ако мислите, че успехите ни са постигнати само с пари, грешите."

Е, разбира се, парите имат своето значение.

Снимка: Getty Images

Преди 13 години през лятото на 2008-ма шейховете от Абу Даби влязоха в клуба и го преобразиха. Те чакат този финал и този трофей от тогава, обявявайки още на старта, че Сити трябва да е не само №1 в Англия, но и на върха в Европа.

Шейховете вложиха 1,25 милиарда британски лири в клуба, превръщайки го в машина. Сто точки във Висшата лига? Без проблем. Титли - няма никакви грижи, съвсем скоро идва петата за 9 сезона. Общо 15 трофея за 13 сезона. Но без най-важния... Ето, че сега един мач в Истанбул дели собствениците от тяхната свръхамбиция или дори - обсесия, мания. 13 години чакат този момент.

Да - в Истанбул е финалът на 29 май.

Споменатите някъде по-горе Чеврим и Алтъпармак са турци, играчи на Фенербахче. На 2 октомври 1968 г. те са героите на мача срещу Манчестър Сити в турнира за Купата на европейските шампиони, спечелен с 2:1. Пак в Истанбул, но на стадион "Митхад Паша" (сега финалът ще е на "Кемал Ататюрк").

След 0:0 в първия двубой, английският първенец отпада още в първия кръг на единственото си участие в надпреварата.

Снимка: Getty Images

Единствено, преди да се появят шейховете. Пълен шок, след като съставът е пълен със звезди като Колин Бел, Франсис Лий и Тони Коулмън. И след като мениджърът Джо Мърсър ясно е казал, че "каквото онези го могат, го можем и ние". Онези - разбирай Юнайтед от другия край на град Манчестър, спечелил купата на шампионите предходната година.

Та Сити чака този финал 53 години. Трябваше да е там (поне така мислиха в клуба тогава) през 1968-69-а, но рано-рано паднаха в Турция. Сега "гражданите" имат шанс да поправят нещата, пак в Истанбул.

Символично е някак. Единственият двубой на клуба в турнира на шампионите преди ерата на големите пари от Изтока, е точно срещу Фенербахче от същия град, в който сега може да дойде най-големият момент в историята на Манчестър Сити. А тя е видяла какво ли не, тази история.

141 години мъки, немалко успехи, големи драми и пропадания.

Сити стигна до трета лига в края на 90-те години. През 1996-а изпадна от Висшата лига, после и от Първа дивизия, за да иде във Втора - това е третото ниво на футбола в Англия. Сезон 1998-99 година е най-тъмният в историята на клуба, защото той срещна небесносините с отбори като Уолсол, Колчестър и Макълсфийлд.

Три години по-късно Сити се върна в елита, но играеше периферна роля до влизането в клуба на шейховете.

Снимка: Getty Images

Настанаха години на големи и звездни трансфери. И кулминацията бе във вторник вечер под дъжда с елиминирането на ПСЖ и достигането на историческия първи финал в турнира на шампионите.

Жалко, че ги нямаше феновете. 30 000 от тях пълниха трибуните на стария "Мейн Роуд" за мачове и в трета лига в края на 90-те. А 17 хиляди незабравимо се изсипаха в Блекбърн в деня, в който Сити се върна в елита, в последния кръг през 2001 г.

На 29 май в Истанбул ще имаме съвсем нов финалист за турнира.

А кой знае - нищо чудно да имаме и нов шампион...

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО