Балкански "Дрийм Тийм". Как би изглеждала днес баскетболна Югославия?
Йокич и Дончич заедно звучи страховито, макар и само в сферата на фантастиката
Факт, който не търпи възражения - САЩ доминира в олимпийския баскетбол дълги години наред.
Последният случай, в който Щатите не станаха шампиони на под петте кръга бе преди 20 години в Атина, а от 21 възможни златни медала, американците са взели 17. Като при един от случаите (Москва 1980) не участват на Игрите.
При световните първенства ситуацията е малко по-различна, като американската селекция има "само" 5 световни титли, като дели върха в това подреждане с Югославия, също с 5 трофея.
През новия век янките имат два триумфа на Мондиал, докато останалите четири са все за европейски тимове - Югославия (2002), Испания (2006 и 2019) и Германия през миналата година.
Блестящото индивидуално представяне на Никола Йокич и Лука Дончич в НБА, както и сериозното ниво, което Сърбия показа на приключилата преди двадесетина дни Олимпиада в Париж, водят до всякакви дискусии сред баскетболните фенове.
Включително и тази как всъщност би изглеждал в момента един въображаем баскетболен отбор на Югославия, ако федеративната република не се бе разпаднала окончателно през 1992 година.
Баскетболът определено е спорт №1 в голяма част от Балканите, особено пък като стане дума за някогашните югорепублики, днес вече самостоятелни държави - Сърбия, Словения, Хървавтия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Черна гора...
Показателен за уменията на югославските баскетболисти през годините около разпадането е фактът, че първата страна, добила независимост - Хърватия, стигна до финал през 1992-а на Олимпиадата в Барселона. Разбира се, не трябв да се забравя, че тогава югославяните не участват заради санкции от страна на ООН.
Мнение по темата даде и словенската легенда Горан Драгич при скорошното си гостуване в подкаста на някогашните играчи на Маями Хийт - Юдонис Хаслем и Майк Милър.
"Представете си само за какъв национален отбор говорим през 80-те години - Дражен Петрович, Тони Кукоч, Дино Раджа, Владе Дивац...", изреди той само част от колосите на европейския баскетбол от тогавашна Югославия.
А след това сериозно зави, че при наличието на обединен югославски отбор в наши дни, на американците със сигурност не би им било толкова лесно.
"Дори и сега, ако съществувахме като една цяла страна, щяхме да имаме на едно място Лука, Йокич, Никола Вучевич, двамата Богданович, Марянович... Определено нямаше да ви се дадем", добави прекратилият наскоро кариерата си гард, прекарал 15 години в НБА.
За да поставим нещата и в друга перспектива, от това какъв избор от таланти имат американците и европейците - Сърбия е с население от 6.6 милиона души (за сравнение щата Индиана е с 6.8 милиона).
А една Словения, европейски шампион от 2017-а, разполага с 2 милиона души.
Хипотетичният отбор на Югославия в наши дни без проблеми би могъл да е съставен от играчи, родени на територията на някогашната страна и понастоящем състезаващи се в НБА.
Просто няма как на първо място да не бъде поставен Жокера. Никола Йокич е трикратен "Най-полезен играч" на НБА, през 2023 година поведе Денвър към първа титла в клубната история, като бе коронясан и за MVP На финалите. А след феноменалното си представяне с националния отбор на Олимпиадата в Париж вече има два медала - сребро от Рио 2016 и бронз от тази година.
Привидно незаинтересованият от случващото се около него на терена магьосник превключва на друга скорост за секунди и решава мачове с лекота.
Той държи редица рекорди в НБА, като може да отчетем този за най-бърз трипъл-дабъл - 14 минути и 33 секунди и съответно 30 точки, 17 борби и 15 асистенции.
Никола е и единственият играч, който е лидер на отбора си в петте значими статистически категории в рамките на един сезон (точки, борби, асистенции, отнети топки, чадъри), както и успеваемост в стрелбата.
Момчето-чудо Лука Дончич е другата голяма звезда от региона в момента. Словенският майстор влетя с гръм и трясък в НБА, като още преди да потегли отвъд Океана се знаеше колко е специален.
Все пак Лука от тийнейджърска възраст с лекота се забавляваше за Реал (Мадрид) в Евролигата.
Двуметровият гард има зад гърба си вече пет участия в Мача на звездите, през отминалия сезон стана реализатор №1 на сезона с 33.9 точки средно на мач, допълнени с 9.8 асистенции и 1.4 отнети топки, а също така изведе Маверикс до финалите на НБА.
Там тексасци загубиха от Бостън, но с Дончич в състава Далас се надява, че ще стигне до така жадуваната втора титла в историята си след тази от 2011 година.
И да, също така Лука е първият играч, който стига до 60 точки, 20 борби и 10 асистенции. В един мач.
Богдан Богданович
Снимка: Getty ImagesАко приемем, че той би играл като пойнт гард, а Йокич - като център в хипотетичната стартова петица на Югославия в наши дни, то като атакуващ гард със сигурност ще започва Богдан Богданович. Стрелецът с поразяващо точна дясна ръка блестеше на Игрите в Париж, а на клубно ниво изпрати най-силния си сезон в НБА до момента.
Боги играе за Атланта и в 79 мача за Хоукс се отчете с рекордните за кариерата си 16.9 точки, които допълни с 3.1 асистенции, 1.2 отнети топки, както и впечатляващите 92.1% успеваемост от наказателната лигия.
И докато Дончич и Жокера са играли само за един отбор в Лигата, то Богданович започна кариерата си в САЩ със Сакраменто, където прекара три сезона, а в последните четири е част от "ястребите".
Боян Богданович
Снимка: Getty ImagesСлед като вече сме наредили двама сърби и един словенец, на позиция "леко крило" пристига хърватин. Отново Богданович, но Боян, той вече е ветеран в НБА, където играе от 2014 година насам, преминавайки последователно през Бруклин, Вашингтон, Индиана, Юта, Детройт и сега Ню Йорк.
Също страхотен реализатор, който в американското си приключение може да се похвали с два сезона, в които вкарва поне по 20 точки средно на мач, а последната кампания също започна ударно с 20.2 точки в 28 двубоя за Детройт, след което бе трансфериран в посока Никс.
Равносметката му за 719 мача в НБА е 15.6 точки при почти 40% успеваемост от тройката (39.4%).
При наличието на Йокич като център, то за тежко крило поглеждаме към Никола Вучевич. 33-годишният лидер на Чикаго е роден в Швейцария, но както може да се досетите от името му, произлиза от Балканите.
Вуч е голямата звезда на черногорския баскетбол от десетилетие насам и при всяка възможност играе за националния отбор на страната си.
208-сантиметровият Никола започва професионалната си кариера в Будучност (Подгорица), макар след забележителна колежанска такава да е избран в Драфта през 2011-а от Орландо. Просто в НБА има локаут и след няколко месеца вкъщи той потегля към Щатите отново. А там е повече от стабилен. За вече 13 сезона при най-добрите има само три случая, в които да не завършва дадена кампания с дабъл-дабъл средно на мач. За общо 899 мача има средни показатели от 17.1 точки, 10.5 борби и 2.8 асистенции.
Ако пък трябва да допълним стартовата петица с резерви само от НБА, това също няма да е проблем. Там би попаднал Василие Мицич от Шарлът Хорнетс, който е двукратен шампион на Евролигата с Анадолу Ефес, като и двата пъти бе избиран за MVP на финалната четворка, а също така е пресен сребърен медалист със Сърбия от Олимпиадата в Париж. Гардът започна трудно дебютния си сезон в НБА (2023/2024) с Оклахома, но след като бе пратен в Хорнетс заигра на ниво с 10.8 точки и 6.2 асистенции средно на мач.
Още един сръбски баскетоблист, но гард/крило, също би имал място в състава - Никола Йович тепърва навлиза в материята в САЩ, но във втория си сезон в САЩ бе титуляр в 38 от 46 мача за Маями и макар да вкарваше само по 7.7 точки, получаваше редовно похвала за представянето си. Освен това той е само на 21 години.
Следват хърватите Дарио Шарич (крило) и Ивица Зубац (център). И двамата имат доста години в НБА зад гърба си, като Шарич бе избран под №12 в Драфта през 2014-а, като потегли към Щатите две години по-късно и за девет сезона игра за Филаделфия, Минесота, Финикс, Оклахома Сити и Голдън Стейт със средно 10.6 точки, 5.4. борби и 1.9 точки като индивидуални показатели.
208-сантиметровият Шарич е родом от Шибеник, откъдето е и покойната легенда Дражен Петрович.
213-сантиметровият Зубац пък започна кариерата си в Лос АНджелис Лейкърс, след което премина при градския съперник Клипърс и в последните три сезона статистика му се върти около 10 точки и 10 борби на двубой.
Юсуф Нуркич
Снимка: fiba.basketballЮсуф Нуркич от Финикс пък е босненското присъствие. Огромният център носеше екипите на Денвър и Портланд преди да се озове в Аризона, като е в САЩ вече точно 10 години с 539 мача и 12.1 точки, 8.9 борби, 2.5 асистенции и 1.1 чадъра като статистика.
Едно от последните предложения в списъка е малко по-различно. Джеди Осман е национал на Турция и вече седем сезона е при най-добрите, но уловката тук е, че е роден през 1993 година в Охри и до днес има както турски, така и северномакедонски паспорт. Между 2018 и 2022 година бе един от най-постоянните баскетболисти на Кливланд, а през миналия сезон премина в Сан Антонио.
А отвъд всички изброени от НБА, в Евролгиата също има редица "юго" баскетболисти, които са сред най-добрите - като например Марио Хезоня и Джанан Муса от Реал (Мадрид), съответно от Хърватия и Босна, така и Алексей Покушевски, завърнал се в родната Сърбия с Партизан след четири години в НБА, както и неостаряващия му съперник и сънародник от Звезда Милош Теодосич, и Филип Петрушев и Никола Милутинов от Олимпиакос.
Разбира се, Югославия остава само спомен в историята и географията. И в спорта. А този потенциален звезден отбор - само хипотеза.
Но баскетболната школа от региона е вечна, макар и вече поотделно като независими страни и продължава да дава невероятни играчи на света.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}