Евро 2024, историята: Катеначо, странно съдийство и "ези-тура" за титла на Италия
Първенството от 1968 г. ще бъде запомнено с всичко друго, но не и футбола
Поредицата на за историята на европейските първенства продължава хронологично с третото издание на турнира, което завършва с кулминационна фаза от финална четворка в Италия, между 5 и 10 юни 1968-ма. Ако днес търсите информация за Евро 1968, ще прочетете малко хвалебствени или позитивни изречения.
Турнирът се помни със съмнителни съдийски отсъждания (все в полза на шампиона), една монета, решила полуфиналния мач "на тъмно", както и със системата на игра, практикувана от отбора-домакин, изцяло подчинена на тактиката катеначо.
Отзад - бетон, напред - каквото стане. Простичък начин да го опишем, може би, защото контраатаките и силата на играчи като Рива, Ривера, Анастази, Прати и Доменгини е голяма.
Но италианците стигат до три-четири ситуации в мачовете си, най-вече след грешки на съперника. През останалото време са прибрани в търсене на "суха мрежа".
Селекционер на тима е Феручо Валкареджи, който и днес не е признаван за легенда на европейския футбол. Всъщност, дори на италианския. И в онези години се смята, че не извлича максимума от офанзивния потенциал и богатство, което има. Вместо това Валкареджи изповядва футбол, изваден под индиго от модела на Еленио Ерера, който печели два пъти Купата на шампионите с Интер през 60-те. Катеначо. Пики, Факети и останалите държат положението отзад, "синьо-черната" крепост е непревземаема, а напред все ще се стигне до гол при толкова талантливи играчи.
Италия е притисната до стената да успее, след като се проваля шумно на Мондиала в Англия две години по-рано. Тогава губи и от Северна Корея, което е... ясно. Земетресение с футболна скала поне 8-9.
Валкареджи е решен Италия да спечели домашното европейско и в квалификационната група тимът му е безпощаден - 11 точки от 12 възможни, 17 вкарани гола във вратите на Румъния, Швейцария и Кипър. Това е атакуващ отбор, но и срещу съперници, далеч от най-силните в Европа.
Следват четвъртфиналите, където насреща е България. И става трудно. Нашите играят знаменито в София и бият с 3:2, като една груба съдийска грешка - допуснат гол от явна засада на гостите, както и уникален малшанс за българите при автогол на Димитър Пенев след рикошет, оставят в играта фаворитите.
Бият ни в Неапол с 2:0, като Доменгини и Прати вкарват, но мачът никак не е спокоен или безметежен.
И все пак - Италия е на финалите у дома.
Драмата започва пак на "Сан Паоло" в Неапол. Полуфинал със СССР. Гостите играят супер агресивно и нападат, опитвайки да решат нещата в редовното време. Италианците са на принципа - важното е да не допуснем. Валкареджи вече е решил, че няма нужда да показва чудеса в тези два мача - полуфинал и финал, а просто трябва някак да стигне до купата.
120 минути мъка, за която "Гадзета дело спорт" ще напише: "Трудно бе за гледане". Две нули. Преди 1971-ва няма правило за изпълнение на дузпи след реми на голям турнир. Хвърля се монета - "ези-тура", за да се определи победител. Само на финала правилото е различно - тогава при реми има преиграване.
Странно, реферът Курт Ченшер от ФРГ прибира отборите в съблекалнята и вика при себе си в съдийската стая капитаните - Факети и Шестерньов. Традицията е всичко това да се случва на терена, а не някъде из помещенията на стадиона... Но е нарушена, въпреки че играчите на СССР протестират.
Факети излиза минута по-късно спринтирайки с разперени ръце на терена и стадионът изригва! Италия е спечелила след хвърлянето на монетата.
И днес остават много съмнения какво точно е станало. Шестерньов твърди, че изобщо не са го питали коя страна избира - посочил е Факети, а май и италианците са дали монета на рефера. Самият капитан на домакините винаги е казвал, че просто видял, че едната страна е по-изпъкнала, та посочил нея... Един Господ знае какво точно и как... И Факети, и Шестерньов, и Ченшер вече не са между живите. Така че - каквото са казали, това е. Не сме били там да видим.
Същата вечер във Флоренция се играе съвсем различен мач. Югославия и световният шампион Англия изнасят спектакъл, в който трябва да има поне 5-6 гола. Британците изпускат куп ситуации, а Алън Мълъри е изгонен за спор със съдията - първи червен картон в историята на "трите лъва". В 86-ата минута най-добрият играч в Европа в този момент Драган Джаич вкарва и югославяните печелят с 1:0!
Но дори за италианската преса разликата в качеството на играта е видна. Репрезентацията играе освободено и атакуващо, създава ситуации. А Италия е "сива" и прагматична, като страхотните нападатели са изолирани напълно от играта.
На 8 юни Англия бие с 2:0 СССР с голове на Боби Чарлтън и Джеф Хърст, за да вземе бронза от Евро 1968. На Острова разочарованието е голямо, защото очакванията са за дубъл след титлата на света от 1966-а.
Същата вечер в Рим е финалът. На "Олимпико" близо 70 000 чакат триумф на своите, независимо от постната продукция три дни по-рано. Най-лошите опасения се оправдават и Югославия е по-добрият отбор до почивката. А Джаич открива в 39-ата минута и стадионът съвсем притихва.
На почивката се случват странни неща. Години по-късно селекционерът на югославяните - легендарният Райко Митич, на когото днес е кръстен стадионът на Цървена звезда, твърди: "Този Динст ни уби през второто полувреме. Не знам какво му бяха казали в съблекалнята. Джаич беше тероризиран и доигра мача на един крак. Свиреше всичко за италианците."
Не сме били там... както вече казахме. Само да добавим, че Готфрид Динст - швейцарският съдия, ръководил мача, свири през 1965-а финала за Купата на шампионите между Интер и Бенфика. След него Шварц, треньорът на португалците, казва: "Остави ги да опитат да контузят Еузебио. Цял мач ритаха не топката, а играчите ни. Скандално беше." Интер и Факети бият с 1:0 в онзи мач...
Пак Динст свири Англия - Западна Германия на "Уембли", световния финал през 1966-а. Знаете там какви скандали са, кой не е чувал за гола на Джеф Хърст? Но ето - пак той е на решаващата битка и на Евро 1968.
Щастлив гол на Доменгини спасява италианците десет минути преди края. Въпреки че те нямат друг удар в рамката на вратата. Но стигат преиграване, което трябва да е два дни по-късно.
Пресата на Апенините "грабва" Валкареджи: Не може така, ще загубим втория път! Играем прибрани като в черупка, няма никаква острота в атака. А имаме златни нападатели.
На 10 юни в преиграването селекционерът пуска съвсем различен състав, поне в офанзивен план. Два дни по-рано атаката е от трима - Анастази, Доменгини и Прати. Във второто издание на финала напред са Анастази, Доменгини, Сандро Мацола и Луиджи Рива. Има и още три промени, като в отбрана само стълбовете Факети и Бургнич запазват местата си, а на вратата остава Дзоф.
И домакините играят различно. Джиджи Рива праща топката в мрежата в 12-ата минута, след като 6 месеца не е играл преди първенството заради счупен крак. Югославия натиска, но двамата асове са контузени. Джаич играе "на един крак", а Илия Петкович изобщо не успява да започне, наритат здраво от Бургнич два дни по-рано.
В 32-рата минута стадионът изригва отново след знаменит гол на Пиетро Анастази, който си повдига топката и от въздуха я праща в мрежата. "Това бе момент на магия, напълно в контраст с цялостната слаба игра на турнира", пише английският "Таймс". Може би стандартите на тези англичани са твърде високи?
Както и да е. Италия за първи път е шампион на Европа, а Валкареджи влиза в историята. Никога не го приемат за легенда, както вече отбелязахме. Въпреки че две години по-късно Италия някак се промъква до финала на Мондиал 1970, където пада от Бразилия на Пеле с 1:4. Другите два турнира, в които този селекционер води "скуадра адзура", са пълен провал. През 1972-ра тимът не се класира за финалите на европейското, а на световното през 1974-а отпада в груповата фаза.
Състави на Италия и Югославия в преиграването на финала от 1968 г.:
Италия: Дзоф - Бургнич, Факети, Розато, Салвадоре - Де Систи, Гуарнери - Анастази, Доменгини, Мацола, Рива.
Югославия: Пантелич - Дамянович, Фазлагич, Холцер, Паунович - Ачимович, Павлович, Тривич - Джаич, Хошич, Мусемич.
Голмайстори:
1:0 Рива (12), 2:0 Анастази (32).
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}