Лео стъпи високо над всички, изпратихме Маестрото и Серина - спортната 2022 година
Какво ни предостави отиващата си година?
Отброяваме дните до края на още една отиваща си година.
В която се насладихме на много спортни зрелища от най-високо ниво. Вероятно би било достатъчно да споменем само две - през 2022 гледахме първо зимна Олимпиада, а след това и световно първенство по футбол, което бе революционно в повече от един смисъл на думата.
В Dir.bg ще ви представим най-важните събития от последните 12 месеца. Онези събития, които буквално промениха спорта или пък ще останат дълго, дълго време в историята.
Бързо превъртаме часовника към датата 15 май 2022 година. Мястото е стадион "Васил Левски" в столицата, където станахме свидетели на нещо, което не се бе случвало от цели 17 години и което футболна България чакаше с огромно нетърпение.
А именно финалът за Купата на България, който за първи път от 2005 насам противопостави двата най-големи клуба у нас - "Левски" и ЦСКА.
Мачът се превърна в същински празник, по трибуните имаше малко над 40 000 зрители и това бе най-посетеният финал от 1998 година насам. Когато, както вероятно сами бихте могли да се досетите, отново играха "сини" и "червени", но тогава на все още неремонтиран национален стадион, който побра цели 50 хиляди!
В третата неделя на месец май Станимир Стоилов подари на "синя" България онова забравено от вече 13 години чувство, а именно - на спечелен трофей. За последно отборът от стадион "Георги Аспарухов" бе стигал до отличие през 2009 година, когато бяха завоювани титлата, а в последствие и Суперкупата на страната. Последният триумф в турнира за Купата пък бе още по-далечен, преди цели 15 години.
Седемнадесетото Вечно дерби във финал за Купата на България в крайна сметка приключи с радост за "Левски", при това осигурена от юноша на клуба. Илиян Стефанов, който само няколко месеца преди това се бе завърнал у дома, а в 56-ата минута изпрати в екстаз феновете по трибуните с победен гол.
Към онзи момент изглеждаше сякаш Мъри Стоилов отново пише така бленуваната от всички привърженици на клуба приказка. А и на всичкото отгоре, победителите детронираха вечния си съперник, който бе вдигнал трофея в предишното издание на надпреварата. Загубата означаваше и сигурна раздяла на Алън Пардю с ЦСКА, след като англичанинът на пожар бе заменил Стойчо Младенов като треньор.
Тенисът се сбогува с две от най-големите фигури в историята си
Серина Уилямс се е превърнала в синоним на това да печелиш, когато стане дума за женски тенис. Американката, която през септември навърши 41 години, е абсолютен лидер по спечелени титли в "Оупън" ерата със своите 23 триумфа в Големия шлем. Освен това тя е била №1 в света общо 319 седмици и пет пъти е завършвала годината като лидер в ранглистата.
Но както знаем, времето работи еднакво за почти всички, а в последно време Серина бе измъчвана от контузии, прекара известно време извън корта заради раждането на първото си дете, а при завръщането си не бе тази състезателка, която бяхме свикнали да гледаме. Да, непримиромостта и безкрайното желание за победа бяха там, но сякаш това проклето време бе решило, че е дошъл онзи момент. Най-тежкият за всеки един спортист.
В нощта на 2 срещу 3 септември (б.р. - в България, разбира се, в Ню Йорк все още бе по-рано), една от най-големите спортни икони изигра последния си професионален мач, който бе на US Open.
Вероятно бяхме получили и леко намигване, че ни чака нещо такова, защото Серина игра на двойки със сестра си Винъс за първи път от 2018 година насам. След това се впусна в любимата си надпревара на сингъл, където първо победи Данка Ковинич, а след това шокира световната №2 Анет Контавейт, за да се превърне в най-възрастната жена, побеждавала тенисистка от Топ 3. Но пък тогава на сцената изскочи австралийката Айла Томлянович, която даде само сет на голямата Серина и така всичко приключи.
След 15-годишна доминация, в която извън всички успехи в Тура на световния тенис, поставяме и нещо друго наистина впечатляващо - не един, не два, не три, а цели четири златни олимпийски медала!
По-малката на възраст от сестрите Уилямс, но категорично по-популярната, при това не просто на тенис корта, помаха за сбогом на турнира, който е печелила шест пъти. И на една от най-знаменитите кариери в тениса.
Само двадесетина дни по-късно, от сцената слезе и един от символите на мъжкия тенис. Не просто на нашето време, а като цяло. Също вече в 40-те години на своя живот, Маестро Роджър Федерер каза "край" малко по-рано от обявеното. Великият швейцарец трябваше да играе за последно на турнира в родния си град Базел, но в крайна сметка го стори на демонстративния турнир "Лейвър Къп" в Лондон, при това като партньор с най-големия съперник в кариерата си - Рафаел Надал.
Вторият най-титулуван играч в историята на АТР (103 титли), като в това число и 20 от Големия шлем и рекордните 8 от "Уимбълдън", превърнал се в олицетворение на елегантността в този спорт. Фед не бе играл повече от година заради проблем с коляното след поредната операция, а по ирония на съдбата последната му поява на официално състезание бе на същата тази свещена трева, на която години наред мачкаше съперник след съперник. За последно Роджър игра в мач от Тура през 2021 на Уимбълдън, но трябваше да почака повече от година за официалното си сбогуване.
Година, в която се надяваше, че все ще успее да се възстанови и да ни порадва още малко с магическите си отигравания, но уви. И макар да стъпи на корта за последно като активен тенисист в демонстративен мач, той пак намери начин да ни остави без дъх и с вперени в корта погледи. Заедно с Рафа повече от два часа в "О2 Арина" в Лондон ни предложи достоен завършек на една повече от великолепна кариера.
Когато спечели първата си титла от Шлема, разбира се, на "Уимбълдън" през 2003 година, Роджър Федерер бе само на 21 и тепърва тръгваше по пътя към върха. Където прекара рекордните 237 поредни седмици като №1 в световната ранглиста, но както знаем - всичко започва и приключва, всичко има свой срок на годност, а Маестрото си тръгна от тениса след две десетилетия, в които го озаряваше с грация и неповторима лекота.
Един от най-великите тенисисти, играли някога, в очите на много хора и най-великият, слезе от сцената на 41-годишна възраст. В началото бе усмихнат, но после не сдържа сълзите си, докато хиляди по трибуните го изпратиха на крака и скандирайки името му.
Българският баскетболен ренесанс
България игра на Европейско първенство по баскетбол за първи път от 11 години. Определено по-кратък период, особено сравнен с отсъствието ни от подобен форум, когато говорим за футбол, който определено е по-гледан и популярен у нас. Но пък популярността по никакъв начин не бива да сваля стойността на това, че воденият от Росен Барчовски тим пак се завърна сред най-добрите след десетилетие, че и повече отсъствие.
А и за първи път от много време насам страната ни разполага с баскетболист, който е разпознаваем из цяла Европа. И за първи път въобще става дума за български играч, когото специалистите характеризат като... най-добрият в Европа в момента. Да, няма грешка, прочетохте правилно. Александър Везенков отваря нови страници в историята на българския баскетбол, след като с екипа на Олимпиакос (Пирея) прави фурор в Евролигата или по-лесно обяснено - еквивалент на Шампионската лига в баскетбола, където играят само най-добрите отбори на Стария континент.
През миналия сезон крилото стана шампион на Гърция с Олимпиакос, помогна на отбора си да играе полуфинал в Евролигата и напълно заслужено бе избран в идеалния отбор на сезона в най-силния турнир на континента. Но тогава сякаш само загатваше за това, което ни очаква на Европейското първенство, провело се през септември, както и през новия сезон в Европа.
България завърши с 1 победа (над домакина Грузия) и 4 загуби в групата си, като имаше шанс при успех в последния мач над Белгия да прескочи тази фаза и да играе елиминации, но за съжаление това не се случи. Везенков завърши като реализатор №3 на турнира с 26.8 точки средно на мач и като най-добър борец със средно 12.2 борби на двубой. И нямаше никаква почивка, защото директно след отпадането се отправи към Атина, за да започне подготовка с Олимпиакос.
И явно си е заслужавало, защото гърците са един от най-добрите отбори в турнира в момента с 9 победи в 14 мача, а от първите три в класирането ги дели само един успех. А ако се чудите кой е най-ефективният баскетболист в целия този турнир (състоящ се от 16 отбора, в които има по 12-16 играчи) - Александър Везенков. Той доминира със среден коефициент от 25.9 досега през кампанията, трети най-добър борец е (7.3 борби на мач) и е реализатор №2 (19.6 точки), като е играл в пет мача повече от лидера в тази класация.
Вечният спор, който сякаш приключи.
Мондиал 2022 бе идеалният финал на спортната 2022 година. Всички погледи бяха отправени към Катар, където се изигра първото в историята първенство, което не се проведе през лятото, а в разгара на клубните сезони. Въпросите бяха много - ще може ли Франция да защити титлата си, ще има ли си Англия за нещо голямо и също така, ще успее ли някой измежду Лионел Меси и Кристиано Роналдо да вдигне световната титла?
Получихме отговори на всички тези питания, но най-вече на последното. Лионел Меси изведе Аржентина до трета световна титла в историята, като по пътя към триумфа счупи няколко рекорда, превръщайки се в голмайстор №1 на страната си на световни футболни финали, както и в рекордьор по участия, подобрявайки досегашното постижение на Диего Армандо Марадона за "гаучосите".
Да, "албиселесте" стана първата страна, която получава пет дузпи в рамките на едно световно първенство и това определено създаде полемики, но все пак - в края на краища всички помнят кой е бил шампион, кой е бил капитанът на шампионския отбор и кой е бил най-добър играч.
Аржентина, Лионел Меси и Лионел Меси. Гениалната десетка завърши със 7 гола в 7 мача, както и с 3 асистенции на сметката си, а епичната победа с дузпи над Франция в последния мач в Катар ще остане в историята. Вероятно като най-зрелищната среща, играна някога на световни първенства.
Лео взе единственото отличие, което според мнозина го делеше от званието "най-велик в историята на играта" и така на практика сложи край на непрестанните спорове за това кой е по-добър, по-голям и по-велик, както искате го характеризирайте. Той или Кристиано Роналдо.
След последната неделя на световното първенство, Лионел Андрес Меси от аржентинския град Росарио е спечелил всичко, което би могъл да спечели в световния футболa. След 36-годишно мъчително чакане Аржентина пак се качи на световния връх, където за последно бе през 1986 година. Водена от един друг изумителен дребосък с невероятен ляв крак и №10 на гърба - Диего Армандо Марадона.
Който сигурно вече е намерил покой някъде там горе, след като любимото му момче Лео вдигна титлата.
А пък във финала на "Лусаил" видяхме и своеобразно предаване на щафетата. 35-годишният Меси слиза от сцената, поне що се касае до световни първенства, но там все по-голяма скорост набира една друга десетка - Килиан Мбапе от Франция и Пари Сен Жермен, който ще бъде следващата суперзвезда на световния футбол.