Преди 10 дни Наоми Осака показа гордо титлата си на US Open в тениса, а с това отнесе и огромното парче от наградния фонд на турнира - 3 милиона долара.

Толкова взе и Доминик Тийм, който вдигна трофея при мъжете. Какви времена само!, сигурно си е казала Били Джийн Кинг, на която е кръстен комплексът в Ню Йорк, където се случиха събитията, завършили с триумфи на Осака и Тийм. Ако не си го е казала, би трябвало поне да си го е помислила...

На 23 септември 1970 г., точно преди половин век, Кинг бе една от деветте тенисистки, които застанаха срещу напълно неравните условия в тениса и на практика създадоха женската игра като такава.

Оригиналните 9, както и до днес са известни и с легендарен статут, промениха завинаги тениса.

Прекият повод е официалното съобщение на турнира Pacific Southwest tournament в САЩ през август 1970 г. Джак Крамър, шефът на надпреварата, обявява:

"Победителят при мъжете ще получи 12 500 долара, а при жените - 1500."

Съотношение близо 12:1. Нищо ненормално за онези времена.

А сред дамите в тениса тогава вече има влиятелни фигури, като собственичката и издател на списание "World Tennis Magazine" Гладис Хелдман е една от тях, макар и не с ракета в ръка. Тя е бясна от поредното доказателство, че на жените се гледа като на втора ръка спортисти.

Среща в Хюстън в дните преди Pacific Southwest tournament е решаваща за събитията, които следват. Хелдман се опира на две здрави основи - звездния статут на Били Джин Кинг, която вече е изключително популярна по света, както и на мощта на концерна "Филип Морис".

Кристи Пиджън, Джуди Тегарт Далтън, Джули Хелдман, Пийчъс Барткович, Роси Касалс, Кери Мелвил, Нанси Ричи и Валери Зигенсъф са осемте имена, които застават до Кинг. Джули Хелдман е дъщеря на Гладис и е основен фактор в това издателката да задейства контактите си и да задвижи идеята.

А тя е - самостоятелен тур за жените, отделен от този на мъжкия тенис. Направо си е отцепване от тенис веригата в самостоятелна надпревара. Наричат я верига "Virginia Slims" заради спонсора "Филип Морис". Стартът е именно в Хюстън, където спонсорът отделя женската надпревара изцяло от мъжката, въпреки че Американската асоциация и организаторите са скандализирани.

Три са опорните точки:

1. Всяко момиче, родено на този свят, ако има необходимите качества, трябва да бъде допускано да се състезава при равни условия с момчетата.

2. Крайно време е да събираме публика, за да гледа как играем и какво постигаме, а не заради това как изглеждаме.

3. Да се издържаме. В момента нито една жена в тениса не изкарва достатъчно, за да се занимава само с това.

Успехът на веригата е огромен - за първите шест месеца се събират толкова средства, че наградните фондове на отделните турнири достигат до нечуваните 5000 долара за победителка. За първата година от съществуването си - 1971-ва, Virginia Slims Invitational успява да проведе  19 женски турнира с награден фонд общо 309 000 долара. 

Проблемите не са един и два. Основният е, че бунтарките са на път да бъдат изключени от местните федерации. Две от тях - австралийките Далтън и Мелвил, направо са с отнети права. Възстановени са чак година по-късно, а в този период местната Асоциация отказва да ги допусне да играят за страната си.

Американките подписват професионални контракти за една седмица, през което време играят на първия турнир, на стойност по... 1 долар.

Хелдман го измисля, за да се избегнат наказанията за седмицата, в която състезателките играят в новата, бунтарска и на практика нерегламентирана надпревара в Хюстън, алтернативна на Pacific Southwest tournament. Така е оправдано, че има самостоятелен награден фонд, осигурен от "Филип Морис". След това вече са сложени основите на веригата, която реално пък открива нова ера в тениса. Деветте позират с еднодоларови банкноти за историческа снимка в Хюстън точно на 23 септември 1970 г.

След това са се събирали в оригиналния си състав само два пъти - през 1986-а и 2012-а, все на US Open.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Лидерката Гладис Хелдман не успя да присъства на последната среща, тя почина през 2003 г. През 2019-а пак се събраха на кортовете в Ню Йорк, но само шест от тях успяха да пътуват за събитието. И отново показаха еднодоларови банкноти - жест, останал символичен и легендарен в спорта.

Всички девет от оригиналния състав състезателки са живи, като най-възрастната - Джуди Далтън, преди година разкри, че още пази банкнотата от култовата снимка от хюстънския хотел през 1970-а. И добави: "Има поне едно нещо в живота ми, с което да се гордея." 

Права е. Преди 50 години на практика е даден стартът и на изцяло ново възприемане на женския спорт.

"Години по-късно осъзнахме какво сме направили - казва Пиджън. - Търсиха ни жени от други спортове - голф, футбол (сокърът в Америка и до днес си е преобдаващо за дамите)...

Всички искаха равно заплащане, но най-вече - равно отношение."

Три години след "бунта за 1 долар в Хюстън" Били Джийн Кинг играе "битката на половете" срещу Боби Ригс. Това е първи мач между мъж и жена в тениса, като Кинг печели с 6:4, 6:3, 6:3. Тя е на 29 години, а Ригс - някогашен номер едно в света, е на 55. Но това няма значение. Пробивът е направен, стереотипите са паднали и женският тенис вече не просто е роден и изплакал за първи път.

Той живее собствен живот.

Днес Осака е с годишни приходи от 34 милиона долара, според "Forbes". Серина Уилямс е достигала до 70 милиона на година в силните си времена.

Дамите с ракета в ръка взимат еднакви пари с мъжете в турнирите от Големия шлем. С две думи - битката, започната преди 50 години, е спечелена от Оригиналните 9 и онези, които са ги наследили в тениса.