17-11-2017 20-11-2018

Ciao Делио. Ciao "Левски". Целият български футбол отива на ciao

Мислите, че отпадането на "сините" е дъното? Помислете пак...

07:43 | 18 юли 2018 | Редактор : Динко Гоцев 17 5089 Снимка: Bulphoto

И да се посмеете, полза няма...

"Левски"

Наистина си е смешно "Левски" да отпадне от отбор от Лихтенщайн, но май вече минахме отвъд границата, когато смехът е искрен. То си е направо за позамисляне.

Всъщност, точно това е тъжното.

Никой в българския футбол не се замисля. И за нищо.

Няма ги базовите неща, за да има работеща система.

Но и никой не се опитва да вникне в това какво е "база, система, стратегия". Думичките са "отбор, игра, футболисти".

И точки - много важни са точките.

Тръгва се от липсата на треньорски кадри и наложени методики на работа, които да превърнат талантите (а тях ги има) в добри и подготвени млади играчи.

Виж още Исторически срам за "Левски"

А от там - няма ги клубовете (с малки изключения), които да имат воля и търпение да ги направят силни футболисти, обигравайки ги в мачове.

Не е случайно, че в състава на "Левски" във вторник имаше двама българи като титуляри. В "Лудогорец" и толкова няма. В ЦСКА - трима-четирима в най-добрия случай.

В останалите отбори са повече, но колко често те стигат до европейски мачове, за да проверят истинската стойност на тези футболисти?

"Славия" е изключение този сезон, но на "белите" това се случва за втори път от 22 години...

Оттук нататък идва и ефектът на центрофугата.

Няма добри и подготвени играчи на 19-21 г., никой в мъжките отбори не ги чака да види стават или не в бойни условия, защото "всеки мач е на живот и смърт, всяка точка е жизненоважна". Изгарят живи, заминават за някъде под наем или постоянно, стъпват си на краката далеч от евротурнири и свръхочаквания, но кариерата им не тръгва така, както талантът предполага.

Манталитет, който няма нищо общо с реалността. Истерия около всеки мач, сякаш не говорим за "Левски"/ЦСКА, а за "Реал" (Мадрид), който е задължен винаги да бие.

Виж още Делио Роси: Преувеличено е да се срамуваме

Точно това е причината Първа професионална лига да е пълна с юноши на двата столични гранда, но те да играят из отбори, далеч от върха и без амбициите на "сини" и "червени". За тях в личен план - добре, поне играят. Но кариерите им са на практика лишени от шанс да се изстрелят към големия футбол през евротурнирите и националния отбор.

Следва един непрестанен процес на селекция. В "Левски" за 20 месеца са привлечени към 30 футболисти, човек гледа мач и се обърква кой беше Белмонт, кой - Кабрал, кой - някой друг крал, ама не точно на топката.

Привличани от къде ли не, защото клубът вместо мрежа от специалисти - всеки на своята позиция: Скаути, администратори, треньори; се е превърнал в: Един директор без познания за футболната игра, собственик с амбиции да е Роман Абрамович и един влиятелен пред боса футболен агент с лаптоп и много контакти, който води нови и нови играчи.

Ето това е "Левски".

Клубът се плъзга по склона надолу без ръчна спирачка от 10 години, а наскоро в интервю за Дир.бг Станимир Стоилов каза: "Глупостта уби "Левски". И се аргументира достатъчно ясно.

Виж още Мъри Стоилов пред Дир.бг: Глупостта уби ”Левски”

След всеки провал като този с "Вадуц" - вадим изводи. После идва разкаяние, за да се тръгне пак по същия път през новия сезон.

Ciao Делио Роси ще чуем още днес. Със сигурност треньорът си отива, защото обратното би било конфузно.

Но "Левски" от този ход няма да се излекува. Защото и "Левски" е ciao - в клинична финансова смърт (колкото и въпросният директор да ни обяснява, че не е така), без път и идея, без нормална структура на управление и мотивирани хора на ключови позиции. Както и без активна и вярваща публика, намаляваща и все по-малко заинтересувана. Това последното се видя и вчера, и е доста тъжно.

Този клуб е "Титаник" - дълговете му растат по-бързо, отколкото се увеличава сметката ви в таксито от "Дружба" до "Люлин", печалби няма. Във футбола в наши дни те идват от европобеди и трансфери навън, а "Левски" и в двете е пълна нула от години.

Само да добавим, че на пресконференцията след загубата от "Вадуц", Роси намекна точно за това: Треньорът не решава почти нищо в "Левски".

По тази причина и Ciao Делио нищо не решава.

Ако отворим по-широко погледите, целият български футбол е ciao* (здравей, но в случая - довиждане, на италиански език).

Нито има организация, нито стратегия, нито кадри, които да я следват. Босът продава и купува, сменя треньори и гони някакви илюзорни, но "много важни" цели.

Лихтенщайн е само един от образите, които виждаме и ще продължим да виждаме в огледалото. Хвърлете един поглед на резултатите на юноши, младежи, мъже... На клубни и национални тимове - те катастрофални, с очевидното изключение: "Лудогорец". Отборите ни отпадат системно и с подтискащо усърдие още преди да дойде месец август.

Националният е далеч от всякакво класиране на голямо първенство от 14 години. За този период на Европейско и Световно гледахме Словения, Босна и Херцеговина, Исландия...

Защо? Имаме чудесна база на националните отбори, но какво носи това на клубния ни футбол, който е основата на пирамидата? Къде тренират децата на традиционните школи, които са давали играчи десетилетия наред?

Отборите вегетират. Без един.

Имаме и клуб-хегемон, който редовно прави рейдове в Европа, бие и сериозни отбори, играе напролет в турнирите...

Но ползата от "Лудогорец" за българския футбол в дългосрочен и стратегически план е колкото от това да си купиш "Лада" и да и сложиш емблемата на "Мерцедес" на предния капак.

Никакви забележки към Разград и проекта там - хората работят добре и вадят дивиденти, показват класа, трупат коефициент в Европа и титли у нас. Градят име. Правят пари.

Но те не са "Динамо" (Загреб) - едно актуално сравнение, който има горе-долу същите постижения в последното десетилетие, ама в добавка е извадил за големи клубове целия гръбнак на онзи хърватски тим, който в неделя гледахме на финал на Мондиала.

Защото в неговия състав всеки сезон от 25-има играчи, 21-22-ма са хървати. "Лудогорец" има друг модел, гради свои собствени успехи и е изключение, което потвърждава категорично правилото.

Няма ги модерните, мислещите треньори. Само се замислете:

По време на Световното първенство в студията на националната телевизия минаха поне десетина такива. Какво чухте? Колко анализа, колко добре изказани мнения? Разбрахме, че този е "безобразен", а онзи "се уморил". Такива анализи може и да се правят още из нашите отбори, но в нормалния свят на футбола в наши дни се борави с метрики, статистики, изчисления и талантът е обгрижван от знаещи и можещи треньори.

Това е още една причина България да не създава играчи, да няма система за промотирането им от юношески в мъжки футбол, а като следствие от това - няма и отбори. Нито клубни, нито национални.

Те не се градят само със селекции и по 10 чужденци всяко лято, от които да "стават един-двама". Това също е процес, който се извършва с мислене, а не само с един агент и неговия лаптоп на кафе в офиса. И със смятане на заплати тип "този можем да си го позволим, онзи - не".

Копаенето продължава. Не си мислете, че това е дъното.

ИЗБРАНО