Отново е време за Game ON - видео поредицата на Dir.bg, която ще ви накара да се откъснете от натовареното ежедневие, да се посмеете и да научите нещо ново и различно за популярни български спортисти, музиканти, певци и артисти. В Game ON водещият Деян Веселинов се изправя срещу срещу своите събеседници в предизвикателство "един на един", а двубоите се провеждат под формата на видео игра на конзола. 

В този епизод на Game ON ви срещаме срещаме с един мъж на 28, който е преминал през много изпитания и познава отлично и двете страни професионалната спортна кариера. Победите, гордостта и титлите, но и болката, лишенията и контузиите. В последните месеци Симеон Славчев получи звучен шамар от живота. След като повече от година той се бореше с различни контузии, преболедува Ковид и междувременно се опита да даде всичко, което може за своя отбор, Славчев се закрепи физически, но Левски му показа вратата при идването на Станимир Стоилов. Но не съвсем, защото той все още е собственост на Левски, а двете страни не намират път към разтрогването на договорните им отношения. Така Славчев, който има над 25 мача за националния отбор и трофеи в три различни първенства сега е далеч от голямата си страст.

ИГРАТА

Всъщност Славчев е експерт и във футболните игри на конзола. Практикува ги през годините за развлечение и разтуха, но очевидно е достатъчно добър за да участва и в gaming турнири. През 2017, докато защитава цветовете на Легия в Полша, той стига финала на турнир по FIFA. Затова и не му е особено трудно да победи водещият на GameON, при това убедително с 5:1. Независимо, че от 18 месеца не е докосвал джойстик. Едва ли в този период и без това му е било до игри...

"От година и половина не съм играл на конзоли. Ядосах се след една загуба и си подарих играта на домакина на Левски. Сега обаче пак ще ме накараш да си взема игра." 

Снимка: dir.bg

 

ОТНОШЕНИЯТА С ЛЕВСКИ 

Футболният и житейски път на Славчев е повече от любопитен. В патовата ситуация, в която се намира обаче първата тема е какво точно се случи между него и Левски? Ето и истината Симеон, разказана от първо лице:

"Много ми се иска да бъда представян като футболист на Левски, но предвид ситуацията за момента се водя, че съм в Левски, но не съм желан там и едва ли това ще се промени. За първи път изпитвам такова нещо в кариерата си. Досега навсякъде, където съм бил, са ме искали и съм отивал с голямо желание. В Полша и Кипър съм оставял много добри впечатления с играта си. В един момент, когато си дойдох обратно с желание в България се получи, че играя, правя какво ли не, за да бъда на терена. Правя някакви компромиси от самото начало и в един момент ти казват - не ставаш, махай се!

Как се справям?! Беше ми доста тегаво. Малко се затворих в себе си, защото ми дойде като гръм от ясно небе. Тепърва сега ще бъде много тежък период за мен. Да не си играл толкова време... Преди това преследван и от контузии. Никой няма да си направи изследване защо съм бил контузен, защо така е станало... Аз съм си направил този анализ. Доста време мина, но повече компромиси със здравето и кариерата си, няма да правя! Не искам да ставам жертва и хората да си кажат - виж този какво се оправдава.

Всичко започна, когато бяхме на подготовка в Сандански още при Хубчев, после и на лагер в Турция. Там в последния мач стана една тъпотия и си счупих пръста на крака. Обаче първия мач за първенството беше дербито с ЦСКА. Аз искам да играя в този мач, но пръста ми се държи на кожичка. Реших, че ще стисна зъби и ще играя с обезболяващи и после ще го мисля. Всичко в името на този мач!

После направих операция на пръста. В крака ми имам железа, пластини, пирони, гайки, болтчета - цяла целезария...Последва и мускулна контузия, която не се излекува добре. Беше време за новия шампионат, а тогавашния ни треньор ме помоли да играя, че нямало кой. И аз - пак така - ще играя! Само че в 20-ата минута пак се поднови контузията. Беше си пълна тъпотия, това че играх. И за какво?! После бях плют, изкараха ме, че едва ли не съм си изфабрикувал контузията...

 

Снимка: Bulphoto

Ти си направил няколко компромиса със здравето и кариерата, но какво да се прави. Според мен тази година няма как да играя в нов отбор. Имам договор за още 2 години, но много късно ми съобщиха, че съм осободен. Така че се надявам за новата година. Все още обаче раздялата ми с Левски не е официална, нито евентуално преминаване в Локо Сф, за което се пише."

Славчев разказва за най-трудния си период като професионален футболист без да изглежда сломен. Напротив, сам настоява, че макар и да е разочарован, не иска да влиза в ролята на жертва. Успява да види дори и забавната страна на ситуация, в която същия човек, който е видял в него таланта за професионалния футбол, сега го е отпратил от Левски.

"И да ти кажа парадокса! Първите ми тренировки в мъжкия футбол бяха, когато Мъри ме повика в първия отбор на Литекс. Какво нещо е живота?! А доколкото помня той е настоявал и преди за моето привличане, докато е бил начело на Астана, но тогава аз бях в Спортинг (Лисабон) и не се получиха нещата. Не му се сърдя. Той е топ треньор и точно такъв трябва на Левски. Разбирам ситуацията. Просто можеше да се нарпави по по-добър начин. Защото който каквото и да казва, аз бях ОК да играя и без пари в Левски до зимата. Само да не е така в последния момент и да мога след това дада отида някъде да играя. Защото така сега кариерата ми претърпява някакъв крах - неземен!"

Според различни медийни информации Славчев не иска да си тръгне от Левски заради дължими суми от ръководството на Левски. Според други - собственикът на клуба Сираков е разочарован от негови медийни изяви по-рано през годината. Самият Славчев обаче не е настроен реваншистки.  

"Аз, че искам да докажа на един контингент, че Симеон Славчев може още, това ще го направя! Ще направя всичко възможно! Но злоба в мен не тая. Имаше огромно разочарование в началото. Даже и малко срам. Защото в този момент, в тази ситуация ти нямаш място там... А аз си представях, че ще остана доста време в Левски. Бях и готов да се откажа от всякакви суми и всичко, но да съм в отбора. И това го знаят. Тити Папазов може да потвърди, че още първият път, когато беше пълен хаос и някои хора идваха и си тръгваха, аз влезнах в стаята и им казах - предлагайте ми каквото искате, аз оставам! Дали ще ми дадете лев, два, пет или десет, аз ще се подпиша, а в следващия момент...(прави жест с ръка сякаш му показват пътя)"

 

БГНЕС

НАЧАЛОТО В КОНЬОВИЦА 

Футболният път на Славчев започва от легендарна школа за много големи български футболисти. Роден през 1993 г. Славчев започва в "Септември, когато е на 6. Баща му е запален левскар, а семейството живее на минути от стадиона в тази част от София, позната като Коньовица (ж.к Разсадника и ж.к. Красна поляна). "В този квартал ставаш или футболист, или бандит!" - Мони описва с едно изречение средата в този класически работнически квартал в столицата. И продължаваме по пътя на успехите грешките и поуките. 

След няколко години Славчев преминава в Славия, но там бързо сам решава, че може и да не стигне до професионалния футбол.

"Бях една година при бате Венци. В един момент видях, че от големия набор тогава нито едно момче не подписа с мъжкия отбор и си казах - май тук няма да стане. Тогава ми се обади Петко Петков и ме покани на проби в Литекс. Там мога да кажа, че бяха и най-щастливите ми години във футболно отношение."

И ОЩЕ..

В епизода ще видите още разкази на Славчев от първо лице. За Трансфера в Спортинг, за отношенията му с Гриша Ганчев и Христо Стоичков, както и любимите му спомени с националния отбор. Всичко това и майсторски изпълнеиния във FIFA дербито между Реал (Мадрид) и Ливърпул не пропускайте в епизод 14 от поредицата Game ON!