От фермата до олимпийския връх: "Изненадата на века" се готви за завръщане
Рулон Гарднър иска да участва на Олимпиадата в Париж
Животът му звучи така, сякаш е сюжет на филм. Но всъщност е абсолютна истина. При това една от най-впечатляващите и докосващи в цялата история на спорта и олимпийското движение.
Името му е Рулон Гарднър от американския щат Уайоминг. И е олимпийски шампион в класическата борба, като за да си заслужи златото в Сидни преди вече 23 години, сътворява една от най-големите сензации, стане ли дума за Олимпиади.
През 2000 година в Австралия никому неизвестният по онова време 29-годишен американец слага край на доминацията на "Руската мечка", както е известен Александър Карелин. По онова време абсолютна суперзвезда и недосегаем властелин в категорията си (120 килограма), непобеден в продължение на 13 години. Като до онзи момент огромният руснак от Новосибирск е с пълен актив на олимпийски игри - три златни медала от три възможни.
И само за да стане ясно още по-детайлно какъв хегемон всъщност е Карелин: в продължение на шест години преди Игрите в Сидни той не е давал дори и точка на когото и да било от съперниците си.
Защо обаче говорим за Рулон Гарднър днес, близо четвърт век, след като той сътвори "Изненадата на века"? Разбира се, защото подобно постижение заслужава да бъде припомняно и сочено като пример за вдъхновение и мотивация. Но и също така защото вече 51-годишният американец шокира спортния свят с намерението си да спечели квота за следващата Олимпиада. Тази в Париж, когато вече ще бъде на почти 53-годишна възраст.
И защото за него няма да е нищо ново, ако се справи и с това предизвикателство, напук на очакванията.
Това е историята на Рулон Гарднър.
Роден е в Афтън, щата Уайоминг. Градче с население от около 2000 души, в което на онзи 16 август 1971 година, когато на бял свят в семейството на Рийд и Вирджиния Гарднър идва Рулон, надали са си представяли, че един ден цял свят ще знае за Афтън. Бъдещият олимпийски шампион е най-малкото от общо девет деца, като още от малък изпъква с фантастичната си физическа сила, която веднага е впрегната в помощ на семейната ферма.
Растейки се сблъсква с не едно или две предизвикателства - по-пълен и голям е от връстниците си, които му лепват прякора Дъмбо, а за капак на всички изпитва проблеми в училище, като точното определение е "обучителни трудности" - нарушения, отразяващи се на способността на някои хора да интерпретират това, което виждат и чуват или да свържат информация, получена от различни части на мозъка им.
Както във всяка една подобна трогателна история, малкото момче, което в един момент ще порасне до 185 сантиметра и ще тежи 120 килограма, намира своята суперсила. И тя е на тепиха. В залата по борба.
В последната си година в гимназията тийнейджърът печели щатската титла, като междувременно става и втори в тласкането на гюле, отново в Уайоминг. Може да се похвали и с държавна титла в първенството на т.нар. "джуниър колежи" (б.р. - училища, в които отиват ученици с по-слаб успех, за да се подобрят академично и да довършат образованието си в четиригодишни университети). После се включва и във футболния отбор на Университета Небраска, но борбата си остава най-голямата му любов.
Вероятно повечето олимпийски шампиони биха ви казали, че вярата в собствените им умения е ключова за спечелването на най-голямото отличие в спортния свят. Но както вече сме наясно, Рулон не е като повечето хора, напротив, той е в своя собствена категория и преди финала с Карелин си казва, че дори и среброто би било голям успех.
"Не вярвах, че ще го победя. Но понякога се случват шантави неща. Излязох на тепиха и си казах - "Е, поне имам гарантиран сребърен медал". Но пък в крайна сметка затворих устите на всички, които са ме критикували през години. Изненадах много хора, но вероятно най-много себе си", разказва шампионът в интервю след години.
Участва и на Олимпиадата в Атина през 2004 година, като там печели бронзово отличие, а това е и последното му запомнящо се действие на голямата спортна сцена. Преди да хвърли бомбата, че иска да се завърне.
Има и поредица от злополучия с негово участие. При някои от които той наистина е на косъм от това да загуби живота си, но по дяволите, това е Рулон Гарднър. Човекът, който победи "Руската мечка" и който продължава да граби от живота с пълни шепи и до днес.
През 2002 година, между двата олимпийски медала, шампионът преживява инцидент с моторна шейна. Изостава от групата, с която е тръгнал и затъва в река, като му се налага да прекара нощта при минусови температури. Без подслон или достатъчно топли дрехи. Спасен е на следващата сутрин, но хипотермията и измръзванията водят до това, че губи един от палците на краката си. Който и до днес пази в специален буркан.
Все така търсещ силни усещания, борецът претърпява още една катастрофа през същата година, този път с мотор и отново оцелява.
След Игрите в Атина качва много килограми. Достига до колосалните 215, като междувременно минава през пълен фалит и е преследван от депресия.
За да се стигне до 2007 година, когато лети с малък и лек самолет, който... точно така, катастрофира, а Рулон и двамата му спътници на борда трябва да плуват доста време във вода с температура 7 градуса, за да стигнат до спасителния бряг и да прекарат нощта на открито преди да бъдат намерени.
Днес големият шампион отново е в залата. Тренира здраво, защото си е поставил цел. На пръв поглед трудна, но не и невъзможна.
Защото все пак говорим за Рулон Гарднър.
Момчето от фермата в Уайоминг, което шокира света през 2000 година в Сидни. А защо пък да не го направи и в Париж догодина?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}