Изпращаме 2023-а с цяла кошница спомени от спортни мигове, които ще останат в историята. Разбира се, всяка година почти без изключение ни даравя с рекорди, незабравими моменти и такива, които дълго, дълго стават основна тема за коментари.

От онези, за които обикновено се питаме: "Ти къде беше когато..."

Например - къде бяхте, когато ЛеБрон Джеймс хвърли топката в коша на Оклахома на 7 февруари, а мачът на Лейкърс бе спрян и залата стана на крака, за да аплодира Краля.

Защото той наистина в този момент стана крал на NBA, поне по един показател. Вероятно вторият най-важен след броя спечелени титли.

В онази нощ ЛеБрон вкара 38 точки, но тези две, с която доведе актива си до 36, се оказаха исторически. С 38 388, които вече имаше в този момент в кариерата, Джеймс надмина Карийм Абдул Джабар на върха при реализаторите в историята на лигата. Постижение, което преди 39 години легендата бе заковал, като се смяташе, че едва ли ще се намери човек с такова спортно дълголетие, за да го надмине.

Намери се. ЛеБрон играе вече 21-вия си сезон в NBA, не спира да бележи и да печели мачове, а и не се вижда защо да се отказва, след като е в идеална кондиция. След няколко дни ще навърши 39 години, но продължава да е основен фактор в лигата.

На онзи 7 февруари вече бе минало първото голямо спортно събитие за годината в глобален мащаб. Новак Джокович спечели за 10-и път Откритото първенство на Австралия в тениса, а с 22 титли от Големия шлем бе изравнил в края на януари рекорда на Рафаел Надал. Това бе началото на поредната изумителна година на сръбския тенис терминатор, който вече сякаш премахна повечето въпросителни около това кой е №1 в историята.

Новак не спря в Мелбърн. Едва започваше.

Джокера спечели 7 титли през годината, като вдигна трофеите на "Ролан Гарос" и US Open, а отново един загубен финал на "Уимбълдън" (от Карлос Алкарас) го раздели от календарния Шлем. Три от четири също не е лошо, но при характера на Ноле и неговия перфекционизъм...

През 2023-а сърбинът отвори разлика на върха - 24-22 срещу Надал в гонитбата по титли в Шлема, но и не само това.

Джокович вече е с 404 седмици на върха на световния тенис, където завършва годината. Недостижим е, Федерер следва с 310 в тази класация.

Вече е сам на върха със 7 титли от ATP Финалите, след като през ноември ги спечели в Торино. Досега бе равен с по 6 с Роджър.

Титлите му от Мастърс турнири вече са 40. А годините, които завършва като №1 в ранглистата - осем. Някакви съмнения за №1 в историята?

Друг, който вероятно след време ще посегне за тази титла с темповете, с които стартира кариерата му, е Макс Верстапен. Това бе и неговата година, без никакво съмнение.

Формула 1 бе скука откъм интрига за неутралните, но на Макс едва ли му пука за това. Пилотът на "Ред Бул" спечели с лекота третата си световна титла, събирайки Верстапен събра 575 точки, което е над два пъти повече от съотборника му Серхио Перес (285). Ето за такава доминация говорим.

Нидерландецът постигна 19 победи за Гран при (рекорд), печелейки 86.36 процента от състезанията през сезона (също рекорд). Брой поредни успехи - 10, също за историята.

Качи се 21 пъти на подиума от 22 състезания. И това не бе правено досега. Макс бе лидер в беше лидер в 1003 от общо 1325 обиколки през сезона, което показва как е мачкал конкурентите. Всъщност - какви конкуренти?

Ясно е, че в момента съперници няма. Не и при превъзходството на болида, а и на пилота, над останалите. Целта му вече е очевидна - да догони Шумахер и Хамилтън с техните 7 титли, за да влезе в пантеона на историята като №1.

Във футбола това бе годината на Манчестър Сити - шампион на Европа и света в клубната игра. Клубът, който се появи на картата на грандовете преди 15 години с влизането на парите от Абу Даби в него, вече е непреодолим фактор на тази карта.

Сити спечели требъл - колосално постижение с титлата и Купата на ФА в Англия, както и трофея в Шампионската лига. Това короняса Пеп Гуардиола като единственият човек, който го е правил два пъти.

Финалът в Истанбул срещу Интер, минал под знака на нервите и пропуснатите шансове от италианския тим, завърши с хепиенд и беляза нова ера в европейския футбол. Тази, в която отборите с огромна инвестиция от Залива - а те са Сити, ПСЖ, вече и Нюкасъл, влизат в семейството на колосите. Тази купа различава големите отбори от отбраните отбори.

В края на годината "гражданите" вдигнаха и трофея в Световното клубно първенство, с което вече имат пет титли за 2023-а. Това е тяхната година, поне на европейската сцена.

Но това бе и годината, в която футболът започна сериозно да измества фокус по един нов начин, от Стария континент.

Саудитската инвазия от години пълзи в спорта на всякакво ниво, а във футбола това бе нейната първа година на форсиране. Кристиано Роналдо стана играч на Ал Насър още на старта на 2023-а, за да сложи край на една бляскава европейска кариера. Последваха трансфери в саудитската лига на суперзвезди като Бензема и Мане, на треньора Стивън Джерард, на асове от Челси, Реал, Байерн... И това е само началото, ако се вярва на хората, които са зад проекта.

А те - естествено, са от местното кралско семейство. Държавата Саудитска Арабия, по подобие на държавите ОАЕ и Катар, си купуват влияние в европейския футбол, а той няма аргументи да откаже. Защото парите са твърде добри.

Другият великан на нашето време в любимата игра - Лео Меси, също напусна Европа и с това 2023-а остава паметна. Двамата най-големи творци на модерното европейско футболно изкуство вече са на друга сцена. Меси подписа с Интер (Маями) и изведнъж в Щатите настана истерия по появата на такава суперзвезда.

Лео стори немислимото - измести асовете от американския футбол, баскетбола, бейзбола, хокея, от новините поне за няколко дни. А в края на годината се появи на корицата на списания "Таймс" като спортна личност на годината. В Щатите. Играч по сокър. Историческо!

Пак зад Океана един друг сърбин, но Новак Джокович, си прави каквото поиска в спорт, в който американците мислят, че имат дадено от Бог право да са непобедими и най-добри. Но месеци, преди да загубят и на световното по баскетбол, те видяха как Никола Йокич оркестрира по непознат досега начин шампионския отбор на Денвър, доминирайки тотално по игрището. Сърбинът е център от нов тип, който сякаш може да играе на всяка позиция.

Статистически той е удивителен - прави трипъл дабъл с лекотата, с която другите играчи хвърлят топката в коша на тренировка. Йокич и Денвър станаха шампиони, а сърбинът, въпреки че не стана за трети пореден път MVP за сезона, очевидно бе играч №1 в лигата.

И още от американските спортове. Вероятно някъде под радара минаха финалните мачове от Купа "Стенли", но трофеят падна в ръцете на Златните рицари от Вегас - сравнително нов отбор, създаден преди само 6 години. Това обаче е история. За първи път Града на греха печели титла в една от Големите четири лиги на Щатите, в четирите най-популярни спорта на професионално ниво - NHL (хокей), MLB (бейзбол), NFL (американски футбол) и NBA (баскетбол). И това си е паметен момент от 2023-а.

Друг такъв бе световното първенство по ръгби през есента - най-голямото събитие в световен мащаб за годината като не еднократно такова. Франция видя уникални драми, сълзи и емоции, а след забележителен финал шампион отново стана Южна Африка. Историческо събитие, несъмнено. И още повече, че го гледахме почти изцяло по българска телевизия. И всеки, който се е докоснал до магията на този спорт в мачовете - особено тези на елиминации, не е съжалил.

Един от спортните моменти на годината, макар и "не съвсем спортен" такъв, се оказа свързан с женския футбол. След победния финал на испанките срещу Англия на Мондиала в Австралия, президентът на федерацията Луис Рубиалес забърка скандал, който отекна като земетресение, продължило близо два месеца. Неговата целувка по устните на футболистката Джени Ермосо имаше ефект на доминото - оставки, скандали, обвинения и дори съдебни действия в Испания. Още един момент, който ще се помни, макар това по-скоро да бе миг, който засенчи спортната страна на събитието, по време на което се случи.

Но и това е част от играта.