17-11-2017 20-11-2018

Пазителят на тайните отказа 20 милиона евро, за да взриви Реал отвътре

Рамон Мартинес повдигна леко завесата за нещата „от кухнята“, но остава верен до гроб на Флорентино

13:06 | 7 май 2023 | Редактор : Калин Караиванов 10 12233 Getty Images

Реал Мадрид е колосална футболна машина, истински клуб империя. Но всяка крепост, дори и най-солидната, има слабо място. Звено, което, ако се пропука, граденият с десетилетия имидж рухва за секунди.

На стадион "Сантяго Бернабеу" името на тази ключове фигура не е нито Карло Анчелоти, нито пък Карим Бензема. Казва се Рамон Мартинес, който наскоро се пенсионира на 75-годишна възраст. Достолепният испанец бе дясна ръка на Флорентино Перес през всичките му два престоя начело на клуба, като прекара общо 25 години в служба на "кралете" (включително в периода от 1990 до 1996 година, когато начело на Реал е Рамон Мендоса и след това - Лоренцо Санс).

Мартинес е наясно с абсолютно всичко в клуба заради ролята си на технически секретар, мнението му тежи почти колкото на президента, знае всички "мръсни ризи" и неслучайно бе наречен от испанските медии "пазител на тайните". Преди години той отказа колосален хонорар от 20 милиона евро, предложени му от издателство. Целта беше ясна - да напише книга, в която да разкрие детайлите около създаването на "Галактикос" и последвалата хегемония на Реал.

Рамон Мартинес отказа. Заради лоялността към Флорентино Перес и към мадридистката идея.

"Наречете ме старомоден, но аз държа на думи като лоялност и чест. Флорентино спаси живота ми в най-трудния ми момент, дължа му не само вярност до гроб, а много повече. Имам над 100 пътувания до Латинска Америка, за да наблюдавам и договарям футболисти. Наясно съм с детайлите на всеки един трансфер на Реал - входящ и изходящ, случил се по мое време. Когато отказах офертата на издателството, не се замислих и за миг, отказах я веднага. Има неща, които трябва да останат завинаги в клуба", разказва ключовият служител.

Рамон Мартинес в кабинета си на стадион "Сантяго Бернабеу".

Marca

В екслузивен разговор за Marca обаче той се съгласи поне леко да повдигне завесата за някои наистина любопитни факти от събитията в клуба. Както сам споделя - това е под 1 процента от това, което знае за Реал и което (все още) не е станало публично достояние. Като уточнява, че медийната му изява е предварително консултирана с клуба.

Ето някои от най-горещите му разкрития:

За подбора на играчи

Сега има много скаути. Преди аз бях почти единственият. Всички момчета играеха в онези далечни лиги в Южна Америка, бяха непознати тук. Тогава почти никой не ходеше да гледа младежки мачове, а сега има повече от 300 акредитирани. Но след като се пенсионирам, дори не искам да пътувам до Пуерта дел Сол. Достатъчно ми е за този живот.

За Флорентино Перес

Мога да кажа само, че в най-трудния момент от живота ми - операция през 2015 г. ме остави в много лошо здравословно състояние - Флорентино беше до мен. Той спаси живота ми. Той беше човекът, който ми помогна най-много, а това е безценно.

За Галактикос

Изключителен отбор. Луиш Фиго, Зидан, Роналдо, Бекъм, Роберто Карлос... Дори и да не спечелиха Шампионската лига, всички те бяха изключителни. Почти не участвах в тези трансфери, защото те бяха стратегически. Така ги наричахме. Бях приятел с всяка от звездите, те имаха своите странности и особености. Но това са неща, които си остават в съблекалнята.

За най-голямата му гордост

Без съмнение - привличането на Раул. Никой не знае, че подписахме два пъти с Раул и вторият път беше важният. Доведохме го от Атлетико и след това, две години по-късно, преди да дебютира с първия отбор, баща му каза, че иска да се върне в Атлетико. Тогава Хорхе Валдано, баща му, брат му и аз се събрахме... и той остана.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За ударите на трансферния пазар

Бих отличил сделката за Каземиро, който спечели пет европейски купи. Забелязах го в Перу на южноамериканското първенство до 20 години през 2011 г. Беше страхотен отбор, с Неймар, Лукас Моура, Данило, Оскар... и виждаш Каземиро и се чудиш как това момче ще играе на "Бернабеу". Защото той изглеждаше бавен, но винаги беше по-напред от останалите. Насочваше добре топката и никой не минаваше покрай него. По онова време (2011 г.) не направихме нищо, но година и половина по-късно имахме нужда от такъв играч и аз веднага го привлякох.

За провалената сделка с Неймар

Когато беше на 13, дойде за 10-дневни проби в Реал Мадрид. Агентът на Робиньо, Вагнер Рибейро, ми каза за него, но той имаше хиляди молби от момчета, които искаха да дойдат да тренират. Той плати за пътуването на Ней и направихме мач с деца на неговата възраст. Беше извънземен! Дриблираше и вкарваше голове с лекота, просто невероятен! Разговаряхме и всичко беше уговорено с бащата: месечна заплата, картотека... но нещата се провалиха. Едно нещо се оказа проблем: бабата и дядото живееха в Бразилия и трябваше да им купим къща на стойност 60 000 евро. Клубът не се съгласи и подписването беше осуетено. Проблемът беше, че Флорентино вече не беше начело на клуба. Ако той беше все още президент, Неймар щеше да е играч на Реал.

Снимка: Getty Images

За куриоза с Педри

Да, можехме да го вземем. Нашият информатор на Канарските острови ни докладва за него и той беше поканен в Мадрид. Точно в този ден обаче падна огромен сняг и той не тренира. На следващия ден хвана фарингит и игра само няколко минути. Когато се върна в Лас Палмас, клубът го чакаше, за да подпише с него, а след това знаете какво се случи и къде е сега (ключова фигура за Барселона и за Испания, б.р.). Сега е много лесно да се каже, че трябваше да подпишем с него, но тогава нещата бяха по-различни.

За най-добрия продукт на школата

От гледна точка на представянето - Раул, определено. По отношение на класата - Гути. Класата е нещо субективно, което е свързано с техниката, а също и с мъдростта да тълкуваш футбола.

За най-голямото разочарование

Бях се вманиачил в желанието си да подпишем с Кафу, това беше огромна цел както за мен, така и за целия клуб. Опитвах се да го доведа на "Бернабеу" много пъти. Видях го за първи път в Ла Алкудия, а после стана част от Сао Пауло. Тогава пътувах седем пъти до Бразилия и всеки път основната цел бе Кафу. Президентът на Сао Пауло дойде в Мадрид, но не се получиха нещата. Опитах се да подпиша и с Хавиер Занети, преди да отиде в Интер. И това не беше възможно.

Снимка: Getty Images

За най-силното му оръжие

Най-доброто ми оръжие е това, че успявам да вдъхвам увереност. Трябва да знаеш как да говориш с играчите, а те ми се довериха, въпреки разликата във възрастта. Габи Хайнце, например, подписах с него, когато беше на 19 години във Валядолид. Виждах, че иска да успее, в очите му имаше живот. Видях го по телевизията и отидох в Росарио. Срещнахме се в едно кафене и стигнахме до споразумение. Но от клуба не го пускаха и трябваше да чакаме. Затова той дойде и каза "Не се притеснявай, Рамон, няма да избера друга оферта". А тогава имаше предложения от Манчестър Юнайтед и ПСЖ, но остана лоялен на мъжката ни договорка. Това ценя изключително много - лоялността.

ИЗБРАНО