Проклятието на фамилия Аскари
Съдбата на баща и син - шампиони, е една от големите трагедии на моторните спортове
Историята на фамилия Аскари започва с една голяма битка и неособено вдъхновяващата обстановка на едно поле от царевица в областта Венето в края на 19-и век.
Минава през датата 3 август, на която човек с това фамилно име - целият оцапан и потънал в пот, е награден с първата си титла във Формула 1 преди близо 70 години (на снимката).
И завършва с едно от най-кошмарните съвпадения в моторните спортове, но и с историята на тази фамилия, която остава записана със златни букви.
Както и с "проклятието" - защото това съвпадение е приемано именно за такова, и то не само в Италия.
Антонио Аскари се ражда през 1888 г. в Сорджа, една махала на Верона. Баща му работи в близката царевична ферма, а самият той започва като 4-5-годишен да чиракува при местен майстор, който поправя велосипеди. Страстта му към всеки механизъм, задвижващ превозно средство, е от най-ранна възраст.
На 12 вече е в Милано с татко си и брат си, работи като начинаещ механик при фирмата на Де Веки, която прави 4-цилиндрови коли. Има златни ръце, прекарва целите си дни в сервиза. Нищо друго няма значение, освен колите, двигателите, скоростта.
С брат му Амедео се заричат да станат пилоти на състезателни автомобили, като често се надпреварват край града.
На 20 г. обаче идва първата трагедия - двамата са в Бразилия, когато Амедео се разболява и умира от треска. Антонио е потресен. Но мечтата остава.
През 1911 г., вече като главен мениджър на "Де Веки", получава предложение да кара една от колите на марката за състезание в Модена. Това е началото, но идва Първата световна война и кариерата се отлага.
През октомври 1919 г. сяда в колата на "Фиат", която е купил със собствени средства за състезанието край Парма, което се смята за класическо. Бие стария рекорд на трасето с 4 минути. Следва нов старт - край Флоренция, и нова победа.
Година по-късно вече е част от екипа на "Алфа Ромео" като главен тест-пилот на всеки нов автомобил, който марката произвежда. Следват няколко силни години, в които печели стартове от Гран при сериите (тогава няма шампионат) и се счита за един от най-добрите в Европа.
През 1925-а настава неговото време - печели първите състезания убедително, а на "Спа" в Белгия е толкова по-бърз от конкурентите, че при едно от спиранията за зареждане си хапва кроасан... Доминацията му е голяма.
На 26 юни 1925-а обаче идва трагедията.
Антонио Аскари повежда отново убедително на Френското Гран при в Монтлери, недалеч от Париж. На един ляв завой неговата "Алфа" закача дървената ограда и се преобръща, падайки накрая в рова, който отделя пистата от зрителите. Антонио умира по пътя към болницата във френската столица. Едва 36-годишен, в разцвета на силите и кариерата си.
По това време в Милано, в сервиза на фамилията, който работи за "Алфа Ромео", шестгодишният Алберто Аскари не знае какво става във Франция.
Не му казват и няколко дни след това. Майка му помни само, че бащата е завещал един съвет: "Не оставяй момчето да се запали по моторните спортове, ако нещо се случи с мен".
Няма обаче никакъв шанс. Алберто е твърдо решен да прави само едно нещо в живота си. Смъртта на баща му не само не пречупва мечтата. Напротив.
На 11 Алберто вече се състезава с мотори, а след това влиза в автомобилния спорт.
Познава го Енцо Ферари, голям приятел на татко му. Той винаги е насреща, когато Алберто търси съвет или помощ за навлизане в спорта, който в навечерието на Втората световна война в Италия е труден за практикуване.
Вторият Аскари е болезнено суеверен. Той иска 2 или 6 винаги да са вплетени в стартовия му номер, както и във всяко начинание внимава да ги вижда. 26-и...датата, на която загива баща му.
След войната Алберто се развихря, а от 1946-а вече са в сила правилата на Формула 1, които заменят хаотичната структура на Гран при състезанията без организация.
"Чичо", както е наричан заради пълничката си фигура, влиза в първите надпревари с Maserati 4CL, но... Енцо Ферари не спи. През 1949 г. Аскари-младши е шампион на страната със Скудерията, а година по-късно идва и първият сезон на Формула 1 вече с правила на точкуване като за шампионат.
Алберто е пети, а на следващата година печели първите си два старта във Ф1 и е изпреварен за титлата от Хуан Мануел Фанджо с "Алфа Ромео" - марка, която е изключително важна за фамилия Аскари.
Следващите две титли са за Пълничкия, който печели 11 от общо 18-те старта в тях. Двукратен шампион на Формула 1 след едва 4 проведени шампионатни сезони!
В следващите 2 години опитва с "Мазерати" и "Ланча", но няма успехи във Ф1, за сметка на немалко победи извън това състезание. Бизнесът му, част от който е пряко свързан с гиганта "Ферари", процъфтява.
На 36 години обмисля отказване, но иска да се пробва на състезанието "1000 километра на Монца", където да опита да спечели с новото чудо Ferrari 750 Monza. Вижда, че колата е много мощна, още на първите тестове. На 22 май 1955 г. се разбива на тренировка, но оцелява по чудо. И е напълно невредим.
4 дни по-късно загива на Монца по време на нови тестове с машината на Енцо Ферари.
Невероятно:
На 26 май си отива Алберто, на 26 юни - Антонио. През цялата си кариера синът сякаш е предусещал в суеверията си... Три десетилетия без 30 дни разделят двете трагедии.
И двамата намират смъртта си на по 36 години, загиват на излизане от леви завои, а точно 4 дни по-рано се отървават невредими в ужасни катастрофи. И двамата оставят вдовица с две деца.
Печелят точно по 13 старта от Гран при състезания в кариерата си - също съвпадение. На пистите в Монтлери край Париж и на "Монца" има и днес "Завой Аскари", но само запалените фенове на моторните спортове знаят, че не са кръстени на един човек.
Там загиват бащата и синът - единият във Франция, другият - в Италия. Погребани са под огромни мемориални плочи в Милано. На погребението на Алберто из улиците на града има над 30 000 души, както и самият Фанджо, с когото са добри приятели въпреки съперничеството.
Британският концерн за спортни коли "Аскари" също и днес носи фамилията на двамата - почит към едни от първите асове с бензин в кръвта.
Проклятието на фамилия "Аскари" остава една от големите трагедии и мистики на пистата.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}