Сръбският валяк Никола гази логиката, статистиките и стереотипите в НБА
До няколко седмици Йокич може би ще стане трикратен пореден MVP в лигата
"Гледам го и се опитвам да разбера в какво всъщност е добър този тип. И си казвам - не прави нищо особено. Не е бърз, не е атлетичен, та той е обратното на атлетичен. Не скача като супергерой. Няма силата и агресията на центровете в лигата. Но е дяволски добър. Толкова е добър, че не е честно. Това момче може абсолютно всичко и не съм сигурен, че съм виждал толкова комплексен играч. И най-важното - играе за отбора и прави всички наоколо да изглеждат по-добри баскетболисти."
Извиняваме се, че започваме с толкова дълъг цитат. Но когато за баскетбол говори Грег Попович, по-добре е така. Поп е в НБА от края на 80-те като асистент, а като главен треньор на Сан Антонио - от 1996-а до днес. Видял е всичко, спечелил е всичко.
Говори за Никола Йокич, а комплименти като тези от устата на толкова голямо име в играта са впечатляващи. Но сърбинът напоследък чува все повече комплименти, а когато те дойдоха от устата на хора като Шакил О`Нийл, Чарлз Баркли и най-вече от Майкъл Джордан, който е доста скъп на похвали от трона му на най-велик в историята, това наистина вече означава много.
Още сме в месец март и до обявяването на най-полезния играч на сезона в НБА има достатъчно време. Обикновено е официално в началото на юни, но се знае около средата на месец май. И все пак - фаворитът е един, с много пред останалите конкуренти. За трета поредна година - поне така изглежда към момента - титлата ще иде при сръбския център на Денвър Нъгетс.
Ако не следите отблизо лигата на най-силните баскетболисти, Йокич прави сезон за историята. Трети пореден такъв, но този като статистики вече е наистина уникален. 211-сантиметровият невъзмутим тип от Балканите навъртя 25 трипъл дабъла за сезона дотук (по над 10 точки, борби и асистенции в един мач) и вече има общо 101 в кариерата си в НБА. За непълни седем сезона.
Статистиките му стават по-смайващи, когато ги разгледаме по-детайлно. Никола поддържа общо за сезона над 10.0 и в трите категории, което е т.нар. усреднен трипъл дабъл. За момента числата са 24.5 точки, 11.8 рибаунда и 10.0 асистенции в период от 64 изиграни мача. Това си е почти целия редовен сезон (който е 82 срещи), а ако успее да задържи статистиката така до края му, ще стане едва третият играч в историята, който го е правил.
Ръсел Уестбрук има четири такива сезона (и то от 2017-а насам), а Оскар Робертсън го постига през 1961-62 г. За първия обаче - и той все още е в лигата с екипа на ЛА Клипърс, открито се говори като за някой, който играе за статистиките си. Тоест - по-важно е как ще изглежда на таблото с числата той индивидуално, а не кой ще спечели мача.
Онзи ден след поредното страхотно представяне и стотния му трипъл дабъл срещу Хюстън (само още 6 играчи са постигали 100 в историята), Йокич изстреля поредния си майтап: "Лесно е, просто трупам статистики", използвайки израза stats-padding. Разбира се, всички знаят, че не е така. Показателно е, че точките в мачовете на Денвър се разпределят равномерно, защото центърът играе като плеймейкър, център, стрелец от разстояние и асистент едновременно. Играе за отбора си. Хора като Уестбрук и Джеймс Хардън, например, са по-заинтересувани от резултата в статистическия сегмент след мача индивидуално.
В полза на тази теория - Денвър е спечелил 100 процента от мачовете с трипъл дабъл на Йокич този сезон. 25 от 25. Когато не успява да направи тройното постижение, процентът победи е малко над 50 (20 победи, 19 загуби). Показателно - Никола води отбора към успехи с показателите си, а не само трупа статистики с тях.
Навършилият преди дни 28 години Йокич е странен елемент отвсякъде. Като го видите как се придвижва по игрището, ще го подцените. Голям е като габарити, но изглежда бавен и летаргичен.
Не е камара от мускули като от реклама на фитнес. Напротив - пухкав е, а допреди няколко години си беше откровено пълничък. Няма енергията и агресията на Янис, Джоел Ембийд (очертава се да му е конкурент №1 за званието MVP, между другото) или някой друг от могъщите високи играчи в лигата. Но баскетболният му интелект е на друго ниво. Има очи на гърба, бърз е като змия, когато се наложи - повече в главата, но и в ръцете, налага се и физически, но не постоянно и самоцелно. Стреля изключително ефективно от средно и далечно разстояние. Вижда пасове, които дори гардовете биха се поколебали да опитат.
Роден е в Сомбор, област Войводина - до унгарската граница. Забелязва го агентът Мишко Ражнятович, който не може да повярва, че някой на 14 години може да прави мачове с "индекс 50" - 25 точки и 25 борби. А Никола го прави редовно в Нови Сад, на детски турнири. Привлича го отборът Мега Баскет, далеч от супертимовете на Сърбия - Партизан и Цървена звезда. Но е толкова очевидно, че този играч има интелекта да играе голям баскетбол, че дори липсата на атлетизъм (повече иронично казано, но не съвсем) не може да подведе опитните скаути.
Йокич променя всичко още в Белград, за да е готов за НБА. В тийнейджърските си години яде по няколко банички на закуска, пие кока кола и няма никакъв режим на хранене. Няма режим на нищо, а в почивките между сезоните се прибира в Сомбор и помага на семейството в работата по двора и стопанството. Баща му е пенсиониран полицай, занимава се с посеви и работа винаги има.
Днес е суперзвезда без да го иска и да се държи като такъв. Невероятно нормален, над нещата, директен в изказванията. На Мача на звездите преди 2 седмици откровено каза, че "не ми е тук мястото", като с неохота все пак поигра и записа четири точки. Обикновено в мачовете от НБА вкарва толкова за минута. Просто не е неговото - да няма състезателен характер и надпревара.
"Лошо момче е той, наистина лошо - в свой стил го коментира култовият анализатор на ESPN Стивън Ей Смит. - Невероятно лош. Може всичко, изключително трудно е да го спреш и практически е способен сам да донесе победата на отбора, ако останалите следват него. Баскетболната му визия и разбиране за играта са като на треньор, а е вътре в игрището. Признавам, че такова нещо в толкова дълга поредица от двубои и такова постоянство... това е впечатляващо."
Само един довод продължава да седи в лагера на онези, които не искат да видят и признаят очевидното величие на Никола. Няма дори участие на финалите в НБА, да не говорим за титла. А е в лигата вече от 7 години.
Разбира се, това е отборен спорт. Но е видно, че Денвър с него върви в посока върха.
Четири поредни сезона в плейофите, сигурно участие и през този сезон (с 45 победи дотук, което е показател №1 заедно с Бостън и Милуоки). И най-добрият играч в лигата на върха на копието. Да, Йокич и Нъгетс се целят в титлата, а тя ще бетонира статута на този странен нестандартен сърбин като легенда. Той опровергава логиката с неособено бързите си движения из игрището, но невероятна ефективност при тях с пас, завършване, разпределяне на топката. Както и стереотипите за европейските играчи, които сякаш е задължително да отстъпват физически и като атлети на тези от Щатите. Разбивайки и този стереотип, Йокич доминира лигата, което бе признато дори от Шак наскоро.
"Аз бях крал под коша, никой не можеше да ме пипне - каза големият О`Нийл. - Играех и за отбора, асистирах, движех се правилно. Но съм изумен от този тип. Той има очи на гърба и вижда с две действия напред. Съперникът практически не може да го обезвреди."
Ако стане за трети пореден път MVP, сръбският център ще се нареди до наистина отбрани имена в играта. И тук вече говорим за величие, не просто за звезден статут. Лари Бърд има три поредни статуетки (1984, 85 и 86 г.), Уилт Чембърлейн е печелил три поред (1967, 68 и 69 г.), както и Бил Ръсел - великанът от Бостън Селтикс (1961, 62, 63 г.).
И това е. Дори Джордан, Меджик, ЛеБрон, както и Карийм Абдул Джабар с неговите рекордни 6 титли на MVP, не са го постигали в три поредни години.
Ето толкова е значимо това, което прави Йокич.