17-11-2017 20-11-2018

Жената-рицар и уроците от българската фехтовка

Не пропускайте старта на трети сезон от видео поредицата "Тръпката е навсякъде"

13:17 | 31 януари 2023 | Автор : Деян Веселинов 10 5239 dir.bg

Какво ли е усещането да си в Топ 20 в света в своя спорт? И по-важното - какъв е пътят, по който се стига до междунардония елит, когато си едва на 22 години? Задавам си тези въпроси, докато пътувам към ул. "20-и април" в София. В мрачния, студен и неприветлив безистен, намиращ се на фаталния номер 13, се намира входът на Фехтовална академия "Васил Етрополски". След минути ми предстои среща с Йоана Илиева. Няма да се изненадам, ако името не ви говори нищо. Елитните ни спортисти, които не се занимават с фубтол, баскетбол, волейбол. бокс, борба или художествена гимнастика често остават встрани от медийния фокиус. А Йоана Илиева все пак не е участвала нито в "Игри на волята", нито в "Сървайвър". Нито е от онези момичета, които качват по 10 сторита на ден в Instagram. Все задължителни условия за (псведо)популярност в днешно време.

Тръпката е навсякъде

Но ви разказвам за Йоана, защото в corner.bg вярваме, че млади спортисти като нея заслужават вниманието на обществото ни. И за старт на третия сезон на съвместната ни видео поредица с efbet "Тръпката е навсякъде" ви представяме общо три поколения шампиони във фехтовката, за които често забравяме. А този спорт е една уникална магия, която съчетава физика, интелект, емоция, но и житейски ценности, които лека-полека губим в комерсиалните спортове.

"Нaистина в последно време ми е било много трудно, но си казвам - момиче, ти си била три пъти носителка на Световна купа до 17 г., един път Световна до 20 г... Кой може да се похвали с подобни резултати? И всичко това да го пропилееш, за да работиш в офис за 1500лв. Това ли искаш?! Тук не става въпрос за пари. Да си спортист е нещо уникално. Ти ставаш пример, ставаш фигура в едно общество."

dir.bg

Силните думи на Йоана, разбира се, са в контекст на това, което запазва мотивацията и глада за успехи на една млада жена в спорт, който за мнозина е по-скоро нишов и некомерсиален. Тя знае, че връстничките й, които работят като сервитьорки, печелят повече от нея. Знае и цената, която плаща за избора си да се отдаде напълно на спортната си кариера.

"Бях на 8, когато започнах. Дядо ми искаше да ме запише на спорт, а и аз съм такава натура, че само това чаках. В същия ден видях двама треньори по фехтовка, дори не знаех как се нарича спортът. Видях каските и облеклото им и не можех да спра да ги гледам."

Началото на спортния път за Йоана изглежда съвсем стандартно, но и като любов от пръв поглед. Усилените тренировки и търпението в рамките на година започват да се отблагодаряват и с резултати. Малко по-късно е забелязана и от настоящия си (и национален) треньор Ивайло Воденов. До днес медалите, спечелени от Йоана вече са трудни за преброяване. Конкуренцията вече не е нито училищна, нито локална, а тази на най-добрите в света. Медалите са от континентални и световни надпревари, а следващата голяма цел - участие на Олимпийски игри. А когато си сред Топ 20 в света още на 22, Игрите в Париж през 2024 г. изглеждат като отлична възможност тази цел да бъде покорена дори по-рано от планираното.

dir.bg

Още за Йоана Илиева - след малко. Защото, когато влезеш в залата на Академия "Васил Етрополски" виждаш още десетки млади спортисти с подобен хъс и работна дисциплина. А Ивайло Воденов (старши треньор) и Запрян Ванчев (директор) са част хората, които дирижират ренесанса на българската фехтовка.

Ванчев е от онова златно поколение на българската фехтовка заедно с братята Етрополски, Николай Маринчешки, Георги Чомаков... Да не изброявам всички от това поколение, но става дума големите рицари на българската фехтовка, която през 80-те доминира. След по-мрачни години след промените сега този спорт отново има своите надежди и резултати. В мъжкото направление такава безспорно е 19 годишният Тодор Стойчев. Наскоро той спечели турнир от Световната купа в Полша за младежи, но не мисли да спира дотук.

dir.bg

"Фехтовката е аристократичен спорт, както и да го погледнем. Парите в западните държави играят голяма роля. За тренировки, за състезания, нещата са много скъпи. В България е създадена такава среда, че не е задължително да си милионер, за да се развиваш в спорта. Това, което ме бута, не само да остана тук, но и да продължавам напред и да направя нещо значимо, е на първо място - треньора ми (б.а. Ивайло Воденов). Той е изключителен човек! Другото е, че искам постигна успехите си тук в България. Да покажа на следващите, че можем и тук. Не е задължително да ходим в чужбина, в големите клубове или в американските университети."

Силни думи, от които личи амбицията на Тодор. Само на 19 той вече е отказал няколко предложения от клубове на Запад, включително и такива, които са с пълна стипендия в колежи от т.нар "Бръшлянова лига" в САЩ. Също, както и Йоана Илиева, за която дори не стои въпросът дали би се състезавала за друга държава. Задавам й го аз, защото ако гони участие на Олимпийски игри, със сигурност може да намери и по-лесен път, гонейки квота от друга държава или континент.

"На няколко пъти ми убягваше да спечеля медал от Световна купа. Когато спечелих първия и погледнах на стълбичката до мен, видях два флага на Русия и един на Сингапур. Държави с огромни ресурси. Те си имат лекари, треньори, екипировка, специалисти за въстановяване и всичко необходимо. Но когато ти нямаш всички тези неща и въпреки това си ги победил, при това в собствената им родина... Няма такова чувство! "

Ето така разсъждават представителите на младата гвардия български фехтовачи. Независимо, че за тях дори в предстоящия пик на спротната им кариера, е истински лукс да си позволят собствено жилище или автомобил. За тях обаче има други ценности и житейски норми, които най-добре се учат в залата. На тях ги учи треньорът им Воденов. Него пък са го учили Етрополски и Ванчев. И така кръговратът в този рицарски спорт прави така, че родната фехтовка да я има на световната карта.

dir.bg

Спорт, който учи на много житейски уроци. Нещо като шахматна партия, само че тук надиграването е едновременно с ума и тялото. Бързи реакции, бързи решения, рицарски добродетели. Все теми за размисъл не само за спортните фенове. Затова не пропускайте целия видео епизод на "Тръпката е навсякъде". А когато след време чуете, че Йоана или Тодор са покорили поредния връх по пътя към голямата цел, спомнете си за техните избори и техния път. Защото често в живота се оказва, че когато търсиш лесния път, животът ти става труден...

ИЗБРАНО