17-11-2017 20-11-2018

Сезонът на Григор Димитров: Разочароващо начало и обнадеждаващ завършек

Българинът има за какво да съжалява през 2021-а, но в края й даде добра заявка за бъдещето

08:35 | 13 ноември 2021 | Редактор : Николай Петров 11 2695 Снимка: Getty Images

В края на годината е време за сметки и анализи, а когато говорим за тенис този момент идва в месец ноември, който е и епилог на турнирите.

Григор

Една от темите, които най-много вълнува българския спортен фен е представянето на Григор Димитров. От 2017 година насам то неизменно е противоречиво и води със себе си много провали, но и не малко проблясъци, които ни карат да се вълнуваме на мачовете на хасковлията.

2021 година бе прекрасен пример за кариерата на Димитров в последните четири сезона. Тя е изпълнена с отпадания в първите кръгове на някои турнири, но и серия от победи във важни надпревари. Тези серии ни карат да мечтаем за прекъсване на сушата без титла, но то така и не идва.

Ако съдим от представянето на Григор конкретно в последните два месеца, се прокрадва една надежда, че той е способен да спечели още няколко трофея до края на кариерата си. А въпросният край далеч не е близо, защото през тази година българинът навърши 30. В последните сезони се нагледахме на играчи, които "възкръсват" в кариерите си именно след три десетилетия живот и точно тогава намират най-добрата си форма. И това го има не само в тениса, но и в други спортове, изискващи ежедневно физическо влагане.

В играта на Димитров през 2021-а се оформиха няколко позитивни тенденции, които най-малкото правят мачовете с негово участие много по-приятни за наблюдаване от феновете му.

Григор игра с много желание и на моменти - без никакво притеснение, дори срещу най-добрите в света. В спортно-технически план станахме свидетели на значително намаляване на непредизвиканите грешки във важните моменти, стабилизиране на сервиса и запазване на атрактивния му стил, който почти всяка седмица го вкарва в компилациите за най-красиви удари.

Снимка: Getty Images

Иначе казано - дори когато Григор Димитров губи, мачовете с негово участие са много приятни за наблюдаване. Още повече, ако вече си от тези, които са се примирили, че той вече не е №3 в света и няма как да повтори 2017-а година, в която постигна цели 49 победи.

Статистиката е красноречива. Гришо завърши този сезон с 24 победи и 18 загуби, което е почти идентичен актив с този през 2018 година. Сега започна работа с нов треньор в лицето на Данте Ботини и си намери нова интимна половинка - Лолита Османова. Тези двамата в последно време го следваха на всеки турнир и истински се вълнуваха от случващото се на корта. Личеше си, че играта на българина не пострада от това, а даже напротив.

Но да започнем от самото начало. Годината му започна с турнир в Мелбърн в първите дни на февруари, където записа победи над двама австралийци и след това загуби от оформилия се като негов неудобен съперник Корентен Муте на четвъртфинал.

Снимка: Getty Images

Последва късният Australian Open през февруари, който беше поотложен заради пандемията. Играчите се оплакваха от отношението на организаторите, но Григор прие условията и избра да се концентрира върху играта. Това му помогна да направи един хубав пробив с впечатляващи победи. Жертва паднаха Марин Чилич, Алекс Болт, Пабло Кареньо Буста и световният №3 Доминик Тийм. Австриецът беше разбит с 3:0 сета и така Гришо се класира на четвъртфинал. Схемата го изправи срещу никому непознатия по това време руснак Аслан Карацев, но за жалост тежка контузия в разгара на мача го обрече на неуспех. Това бе поредната изпусната възможност от българина на този така любим за него турнир.

Въпросната травма го извади от сметките за цял месец преди да се завърне през март на турнира в Акапулко. Там тръгна силно - победи над Адриан Манарино и Миомир Кецманович, но последва трето поредно отпадане на четвъртфинал. Този път на пътя му бе младият Лоренцо Музети. Нова контузия в края на март доведе до разочароващо ранно отпадане на Мастърса в Маями срещу Камерън Нори.

Снимка: Getty images

Последва този в Монте Карло, където Григор откри краткия си сезон на клей. На добре познатите за него кортове той победи последователно Ян-Ленард Щруф и Жереми Шарди. Жребият го изправи на осминафиналите във втория му сериозен сблъсък срещу играч от топ 10 през годината и загубата от Рафаел Надал бе логична - 1:6, 1:6.

Клей сезонът му продължи с още две отпадания в Мастърс първи кръг - срещу Лойд Харис в Мадрид и Алехандро Давидович Фокина в Рим. Въпреки тези загуби, той успяваше да се задържи на ръба на топ 20 в световната ранглиста.

В последната си загрявка преди "Ролан Гарос" Димитров спечели срещу Иля Ивашка в Женева, но последва отпадане на четвъртфиналите срещу Пабло Куевас за поредно разочарование.

На Откритото първенство на Франция дойде третият му проблем с травма и този път той дори не успя да си довърши мача срещу Маркос Хирон в първи кръг, въпреки че спечели първите два сета. Този развой беше адски демотивиращ за нашия представител и го изкара извън сметките за още един месец.

"Уимбълдън" бе удобен повод за поредното му завръщане, но не и някой, който да възроди формата му. Постигна победа в първи кръг срещу ветерана Фернандо Вердаско, но краткият му сезон и на трева приключи със загуба. Тя дойде във втори кръг срещу Александър Бублик. Тогава вече Григор излезе от топ 20 за първи път от девет месеца.

Снимка: АР/БТА

Кошмарните резултати продължиха и през август. Беларусинът Ивашка взе реванш в първи кръг на турнира във Вашингтон, а след това и гигантът Райли Опелка го победи на Мастърса в Торонто. Ранните отпадания през сезона вече бяха твърде много, а от такава криза се излиза изключително трудно, особено когато не се казваш Новак Джокович.

И тогава Григор сякаш изцяло коригира настройката си и започна да играе без никакво напрежение. Случи се в средата на август, нивото му се вдигна рязко. Победа над Баутиста Агут и реванш над Бублик под яркото слънце в Синсинати подсказаха за това. Последва отпадане на осминафинал срещу световния №2 Даниил Медведев в два сета, но това не бе последната дума на българина в това съперничество.

На US Open Григор победи световния №542 Сам Рифис, за да се стигне до още едно разочарование. Злополучният мач с Алексей Попирин във втори кръг бе загубен след два тайбрека и отказване на българина заради нови болежки.

Това доведе до поредното му отсъствие за близо месец. След завръщането по-доброто му представяне този път даде плодове. В Сан Диего българинът достигна до първия си полуфинал за годината след победи над Мартон Фучович (негов много неприятен съперник), Аугуст Холмгрен и Аслан Карацев. За жалост в спор за финала бе спрян от най-добрия млад играч през годината Каспър Рууд в качествен трисетов мач.

Тенденцията на правилно състояние на духа се запази и за следващите турнири. Кулминацията сякаш дойде на Мастърса в Индиън Уелс. Там бяха най-качествените му мачове - победи над Даниел Алтмайер, Райли Опелка, Даниил Медведев и Хуберт Хуркач. Последните два бяха истинска наслада за окото и руснакът дори призна, че е бил безсилен срещу тази игра на българина във втория и третия сет. Този и мачът срещу Хуркач обаче дойдоха твърде много за Димитров и умората си каза дума в полуфиналите срещу Камерън Нори. Но въпреки това представянето му заслужаваше само суперлативи.

Предпоследният турнир на Григор за годината бе този във Виена, където жребият за жалост го изправи срещу поставения под №1 в схемата Стефанос Циципас. Мачът беше истинско украшение, но хасковлията изпусна сетболи в първата част и загуби тайбрека. А после и целия, иначе съвсем равностоен двубой.

Сезонът завърши с Мастърса в Париж, където представянето му също бе на ниво, макар и с достигане само до осминафинал. Победени бяха Ришар Гаске и Карен Хачанов, а в равностоен мач пропуснатите възможности срещу световния №4 Александър Зверев бяха твърде много. И все пак, ако Григор запази нивото от последните два месеца, има някакъв шанс да спечели трофей през 2022.

А и да си го кажем откровено - след четири "сухи" години, няма много какво да губи.