Фигуристката ни Александра Фейгин за Пекин 2022: Най-важното състезание е да победиш себе си
19-годишната ни състезателка пред Dir.bg за Олимпиадата, съчетанията там и ... Агата Кристи
България ще гледа към 16-те си спортисти на зимните игри в Пекин 2022 с надежда от петък, когато се открива събитието в китайската столица. Толкова са представителите ни на Олимпиадата в спортове, в които традициите на страната са далеч по-скромни от тези на летните игри. Разбира се, нито е време за свръхочаквания, нито за нихилизъм - просто нека оценим факта, че тези 16 наши атлети са стигнали до най-големия спортен форум и ще дадат всичко от себе си там.
Точно с такава нагласа тръгва Александра Фейгин, състезателката ни по фигурно пързаляне. 19-годишното момиче започва разговора за Dir.bg с думите, че "е най-важно да победиш себе си, а не останалите конкуренти". И признава, че няма търпение вече да е в Пекин и да излезе на олимпийския лед.
Александра спечели квотата си на световното първенство в Стокхолм 2021, където завърши 17-а и сложи край на 24-годишна пауза, в която нямахме състезател на олимпийски турнир по фигурно пързаляне. За последно това постигна София Пенкова, която ни представяше в Нагано 1998. Това не е първо голямо постижение за Фейгин. Тя бе само на 16 години, когато изравни рекордното класиране за българска фигуристка на световно първенство - отново със 17-ото си място в Япония (2019-а).
Какво очаква Александра от Олимпиадата, какво може да изкуши един млад човек да се занимава с толкова изискващ спорт в забързаното ни модерно ежедневие и по още теми - ето разговора ни с най-добрата българска фигуристка.
- Отивате на Олимпиада, как се чувствате, колко добре сте подготвена и какво е настроението?
Нямам търпение, вече усещам тръпката и още ми е трудно да осъзная, че наистина се случва. Преди малко си получих екипировката (на снимката горе - с нея в Зимния дворец в София), което ме накара да се почувствам още повече като олимпиец. Нямах достатъчно стартове в подготовката след травмата ми, което не е особено добре, най-вече за психиката. Но все още имам малко време и се надявам да съм максимално добре подготвена на състезанието.
- Самото извоюване на квота е успех, но къде се виждате в елита на този спорт? С каква нагласа отивате?
Отивам да покажа себе си и какво мога. Най-вече се състезавам със себе си, не с останалите. Най-големият съперник можеш да бъдеш ти самият. Постоянно се срещам с тези момичета на леда в големи състезания, така че знам къде съм. Но отивам в Пекин заради себе си, а не заради тях. Отивам да покажа себе си.
Чувам вече няколко пъти за това от колко години не сме имали състезател на Олимпиада във фигурното пързаляне. Аз съм доста скромна, дори стеснителна. Но ето този факт ми дава допълнително самочувствие. И това е нещо, което донякъде ми липсва и от което имам нужда.
- Няма да бъдете на откриването, заминавате по-късно (след състезанието в София през уикенда). не съжалявате ли малко за това, че няма да усетите емоцията от такова събитие и церемонията на откриването?
Трябваше да замина за него, но решихме, че е по-добре да тръгна по-късно. Причината е, че тук по-спокойно ще се подготвя, защото в Пекин вече се усеща напрежението. А и трябваше да чакам там доста време, докато дойде нашето състезание (кратката програма е на 15 февруари, а волната - на 17-ти - б.р.). Това бе идеята ни да тръгна по-късно. Сега малко съжалявам, честно казано, защото наистина откриването ще е голяма емоция. Но ще го гледам по телевизията, а после ще отида в Пекин и там ще усетя тръпката от Олимпиадата.
- Надеждата за Пекин и реалистичното очакване? Както и какво идва след това?
Ще се постарая да дам всичко от себе си, да направя чисти програми. Не мисля за място, никога не съм го правила. Не отивам с цел конкретно класиране. Много се разочароваш, ако не го постигнеш, а на мен това не ми трябва. Трябва да свърша моята работа на леда.
След Олимпиадата... ще видим. Ще имам малко време за почивка, а след това предстои подготовка, за да вляза във форма за Световното първенство (през март във Франция).
- Психиката играе голяма роля във вашия спорт - на леда си сам срещу целия свят, казват...
Аз имам начин да се справям с това. Опитвам да се изолирам от всичко и всички наоколо, когато излизам на леда. Просто искам да си направя моите неща, това е. Когато свърши съчетанието, тогава се замислям кое как се е получило. Със сигурност се усеща напрежение, особено точно в момента преди да ти извикат името да излизаш.
- Как се избира музиката за съчетанията? Интуиция от вас или се доверявате изцяло на хореографи и треньори?
Аз се доверявам изцяло на моите треньори, сега имам и нов хореограф. Той знае добре кое ми отива и той избира музиките. Имам няколко варианта да си избера, но му се доверявам за това той как ме вижда с тази музика, аз отстрани не мога да се видя. Когато той каже - ето тази е твоята, аз приемам.
В Пекин ще се представя със същите програми, с които бях и на последното Европейско първенство. Кратката програма е на Чарли Чаплин, играя сляпата продавачка от "Светлините на града", а волната - "Жар птица".
- Спортът ви е изключително изискващ като време и дисциплина, а и търпение. Неща, които не свързваме с младите хора в нашето време. Как бихте убедила един такъв човек, че си струва да се захване със спорт?
Със сигурност си струва. Трябва да разбереш и да си наясно от рано с какво искаш да се занимаваш. И дали искаш да го правиш професионално, или просто любителски. Защото, ако тръгнеш по пътя да се занимаваш професионално със спорт, трябва да му се отдадеш максимално. И това наистина е свързано с доста лишения. Но ако се трудиш и наистина го искаш, ще постигаш целите си. И тогава разбираш, че всичко си е струвало. А и има смисъл - доста по-добре от това да не знаеш какво да правиш и да пилееш времето си.
- Нямате много свободно време, но все пак - как минава то?
Чета много, обичам криминални романи например. В момента особено съм се запалила по Агата Кристи. Нейните книги се четат бързо, леко, много ми харесват. Също и класики. За съжаление рядко около мен виждам хора на моята възраст да четат книги и им е малко странно, че аз го правя.
- Как се промени ежедневието на един спортист с пандемията?
В началото всичко бе затворено и много трудно. Намираш начин да тренираш вкъщи, за да поддържаш някаква физическа форма. Но специално в моя спорт - не е възможно да остане дълго така, защото не си на леда. Не може да седиш и да правиш упражнения у дома без тренировките на леда. За щастие нещата се нормализираха, подновихме заниманията си, макар и с всички съпътстващи мерки.
- Кои са примерите ви в спорта? Кой ви запали и кой и до днес ви вдъхновява?
Аз започнах да тренирам фигурно пързаляне много рано - на пет и половина години. Имах идоли в спорта, когато бях по-малка. Сега мисля, че просто няма смисъл да си създавам такива, защото хората в елита се сменят много бързо. Тъкмо си мислиш, че някой е твоят идол, а той вече е заменен от друг, по-добър.
Просто се наслаждавам на тези, които са добри в спорта и това е. И опитвам аз самата да се подобрявам.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}