Когато наближи зимна Олимпиада, фокусът няма как да не пада върху алпийските ски. Кой от спортовете там е по-популярен? А когато говорим за алпийски ски у нас, името на Алберт Попов изниква като на човека, когото ще гледаме с надежда в Пекин.

Състезателят ни завърши 28-ми преди 4 години в Пьончан в гигантския слалом, а в слалома не завърши. Днес обаче, вече далеч по-зрял, се готви за втората си Олимпиада.

А кой е по-компетентен у нас да говори не само за Алберт, но и за алпийските ски, че и като част от олимпийската програма, от Петър Попангелов.

Легендата на родния спорт има във витрината си 180 медала, а купите са над 120. Той ни представяше на четири поредни Олимпиади - от Инсбрук 1976, през Лейк Плесид 1980, Сараево 1984, до Калгари 1988.

Попангелов има две шести места в слалома на игрите в Щатите и бивша Югославия, като и в двата случая не е далеч от бронзовия медал. Продължава да бъде единственият българин с победа в старт за Световната купа, а общо 37 пъти влиза в десетката.

Снимка: Bulphoto

Постижения, които не сме се и надявали да бъда достигнати от друг българин, поне не и до появата на Попов. Той вече има подиум за Световната купа, поне малко връщайки лентата към времената на Попангелов.

Dir.bg не пропусна да потърси легендарния самоковец в дните преди старта на Пекин 2022. Ето какво сподели той за игрите, Алберт, ските в наши дни и какъв е проблемът на новото поколение.

- Ще гледате ли игрите?

Имам доста ангажименти, но колкото и да съм натоварен, Олимпиадата ще я гледам. Особено за алпийските ски. Тогава всичко друго се спира и сядам да ги гледам. Няма как.

- Да се върнем малко назад във времето. Вие се състезавахте срещу уникални скиори, събрани в онова поколение. Сега май няма чак такива супер звезди поне в мъжките ски?

Да, сега не е същото. Като се отказа и Марсел Хиршер, съвсем. Конкуренцията е друга, доста по-равностойни са. Има двама-трима състезатели, които се открояват в скоростните дисциплини. Например австриецът Марко Одермат в гигантския слалом, норвежецът Килде... Но уникални чак... Уникалните скиори изобщо в историята се броят на пръсти.

- И все пак в този спорт се случват интересни неща, наскоро Микаела Шифрин подобри например един велик рекорд на Стенмарк.

Да, този рекорд падна. Но един друг негов рекорд не е. Стенмарк спечели всички стартове от една дисциплина в една година. Може да са забравили хората, но това се случи през 1979-а. Тогава той от 10 старта направи 10 победи в една дисциплина (гигантския слалом). Никой не го е постигал, само веднъж Яница Костелич се доближи с 9 от 10 в една дисциплина.

Снимка: АР/БТА

- Разбира се, ще имаме и наш скиор в Пекин - Алберт Попов. Как виждате неговото представяне?

Алберт трябва да си направи неговото каране, това бих му казал. Аз нямам представа какви са му конкретните планове за състезанието, в кое място примерно се цели. Не трябва желанието да надскача възможностите.

Ако може да влезе в десетката, даже в шестицата - това ще е супер. Но всички тези предварителни приказки са относителни. В спорта няма нищо сигурно.

Аз му пожелавам да бъде в десетката. Без да уточняваме - да се класира десети, трети, първи... Дано да бъде в десетката. Това ще бъде страхотен успех за България. Припомням, че в спорта има един израз, повече на шега, но ... "Малко пред мен, много зад мен". Значи си се класирал доста напред, нали?

- Отиваме на тези игри с 16 състезатели, това много или малко е?

Зависи как го погледнеш, трудно е да се каже. Австрия например е страна с население малко по-голямо от България, но отива там със 106 спортисти, почти 9-10 пъти повеме от нас. Процентно на глава от населението това е голяма разлика. Но - Австрия, традиционна сила в тези спортове. Не мога да преценя много или малко са нашите 16.

- Спрямо последната зимна Олимпиада, имаме ли прогрес като инфраструктура, като инвестиции в тези спортове?

Доколкото знам, инвестиции има. Бюджети на федерациите също има. Но в ските например няма как да имаме трима-четирима състезатели на средно ниво. А и по-добре да имаме един, но да е в елита и да е конкурентен.

Иначе ските имат бюджет не малък, но като цяло спортът в България вече е различен. Ето, например имахме през лятото олимпийски шампиони, което е чудесно. Но все ми се струва, че това беше повече заради таланта на отделните състезатели, а не заради някаква обща основа, работа или стратегия. Да, дадени са пари за подготовка, но не е само това нужно...

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

- Освен таланта и инвестицията, не трябва ли и много труд за успехи в спорта?

Трябват много неща. Ние навремето не сме имал такъв бюджет, не сме карали скъпи коли, не сме имали модерни телефони. Сегашното поколение не само в спорта е доста разглезено, бих казал. По лесния начин някак опитва да прави нещата. Тези, които са изключение, са станали такива заради талана, който имат.

Алберт е такъв пример - има талант и причина за неговите постижения е това, че той го поддържа. Не са плод на нещо като стратегия цялостна.

- Имате зад гърба опит от четири Олимпиади. Колко различно е това състезание?

Олимпиадата е най-високият форум за един спортист. Но реално погледнато като трудност Световната купа е доста по-трудно състезание. Там карат повече състезатели и конкуренцията е доста по-голяма. На Олимпиадата са само по четирима от държава, толкова е квотата. Плюс, ако имаш и действащ шампион.

Аз бях два пъти близо до олимпийски медал, но - така е било писано, да не взема. Тогава стратегията беше такава, целта беше да взема медал. От четирите ми олимпиади, на две имах щанс да го направя.

И то - никога не ми е поставяна такава цел примерно от БСФС, от държавата или който да е. Просто аз така си го виждах като възможности и като своя собствена цел.

 

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg