Дражен бе Амадеус на баскетбола и остана завинаги на 28

Легендата с трагична съдба Петрович проправи пътя на Европа в NBA

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Дражен бе Амадеус на баскетбола и остана завинаги на 28

Легендата с трагична съдба Петрович проправи пътя на Европа в NBA

11:11 | 7 юни 2020 | Редактор : Александър Сотиров 21 8141 Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Много, много години преди NBA да се превърне в достъпна територия за всички европейски баскетболисти, там игра той. Първият. Пионерът. Този, който отвори наистина широко вратата към най-силната лига в света за представителите на Стария континент. Дражен Петрович - Амадеус на баскетболната игра.

Момчето от малкото градче на брега на Адриатическо море в Хърватия, Шибеник, покори баскетболния връх, за да докаже, че тази територия не е толкова недостъпна. Но за съжаление не успя да извърви професионалния си път от старта до финала.

Embed from Getty Images

Дражен Петрович остана завинаги на 28-годишна възраст в един дъждовен понеделнишки следобед на днешния 7 юни преди 27 г., на магистралата край немския град Декендорф. Тогава най-голямата за онова време звезда на европейския баскетбол попада в автомобилна катастрофа. Отлита към небесните игрища в съня си, тъй като не той шофира автомобила.

Embed from Getty Images

Прекарва пет сезона в NBA, като в първите два в Портланд е просто един от играчите от състава. По всяка вероятност не си е представял така пристигането си на американската и световна сцена. Все пак отива отвъд Атлантическия океан с реномето на четирикратен носител на европейски трофей - два пъти в КЕШ и два пъти в КНК.

След Портланд се озовава в Ню Джърси, където ситуацията е съвсем различна. Но всичко по реда си.

В Европа вече се е доказал като убийствен стрелец и машина за отбелязване на точки. Противниците треперят от поразяващата му ръка, а вероятно и до днес мрежичките във всички зали, в които е играл, потреперват от стотиците тройки, който Дражен е нанизал.

Отборът от родния му град Шибеник - Шибенка, бързо му отеснява. Всички из Югославия говорят за къдравото момче с незабравимата усмивка и убийствения реализаторски инстинкт. След няколко години у дома, Дражен отива на най-голямата сцена в Хърватия, по онова време част от федералната република, обединяваща Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Сърбия, Словения и Хърватия.

В Цибона е невероятен. Именно с отбора от Загреб покорява европейския връх. В две поредни години извежда клуба до КЕШ. За четирите си сезона в Цибона бележи средно по 37.7 точки на мач. Най-доброто му постижение в един двубой е... 112.

Междувременно е избран от Портланд, а следващата стъпка в кариерата му е Реал (Мадрид). При "белите" отново е над всички, като през 1987 година вкарва 62 точки във финала за КНК срещу Казерта и Георги Глушков. Изравнява собствения си рекорд, а две години по-късно пак извежда испанците до триумф в този турнир.

Embed from Getty Images

Постепенно Европа също му отеснява и през 1989 г. поема към Портланд. С Блейзърс стига до финал на Лигата още през дебютния си сезон, но не получава реален шанс, защото гардовата двойка на отбора се състои от доказани фигури - Клайд Дрекслър и Тери Портър. Търпеливо тренира като за последно. Чака, чака и чака. Но така и не стига до игровото време, което му се иска в този отбор.

Ню Джърси се оказва неговото място. Драстичното увеличение в минутите на игрището оказва влияние върху статистиката му - в първата си година в Нетс вкарва тройно повече от предходната (от 4.4 точки на 12.6 точки). Вторият сезон там е още по-впечатляващ - 20.6 точки в 82 мача от редовния сезон и 24.3 точки в плейофите.

В същата година участва с Хърватия на Олимпиадата в Барселона, където единствен има куража да се опълчи на непобедимите американци от Дрийм Тийм. Самите те го признават, а Хърватия, наскоро отделила се от Югославия, стига до сребърен медал.

Embed from Getty Images

Олимпийското злато е единственото, което му убягва, след като през 1984 година в Лос Анджелис взима бронз. Има световна и европейска титла като част от великия отбор на западните ни съседи - през 1990 година в Аржентина и през 1989 година, когато Югославия е домакин на ЕвроБаскет. За да бъдат постиженията му още по-впечатляващи, има злато и от Универсиада...

"Ако съм научил едно нещо по време на престоя си в NBА, то това бе да отстоявам своето. Аз имам име и фамилия. Не съм някой, който просто минава. Знам, че на някои хора това не им харесва. В NBA има място за европейци и то в нещо повече от епизодични роли" - Дражен Петрович

Сезон 1992/1993 е неговото истинско доказване в NBA. И лебедовата му песен. Ниже по 22.3 точки средно на мач. Вкарва 44.9% от стрелбите си от тройката, но в плейофите отново Нетс излитат още в първия кръг.

Embed from Getty Images

"Играчите в NBA са добри, но не са супергерои. Дайте ми 30 минути и няма да има отбор от НБА, на който да не съм вкарал 20 точки" - Дражен Петрович

Готов е на всичко само и само да играе. В последната си среща от NBA излиза на паркета с 35% разкъсване на една от връзките на лявото си коляно. Напуска залата разочарован след елиминацията на Нетс. А също и от липсата на адекватно предложение за договор. Категоричен е, че е изиграл последния си мач в Щатите.

"Няма да остана повече. Може би това е бил последният ми мач за Нетс", казва Дражен, без да знае, че това пророчество наистина ще се сбъдне. Това се случва на 9 май. Само месец по-късно предстои най-лошото.

Хърватия играе на подготвителен турнир преди ЕвроБаскет 1993. Дражен обаче решава да не се прибира със съотборниците си, а да пътува обратно до Загреб заедно с приятелката си. С автомобил. Един от последните му разговори е със Стойко Вранкович. Един от най-близките му хора и също играч от NBA.

"Стойко, къде ще отседнеш? В "Интерконтинентал"? ОК. Ще ти се обадя тази вечер", казва му Петрович.

Не се обажда. Така и не стига до Загреб.

На 7 юни 1993 година един от символите на баскетбола Дражен Петрович загива в автомобилна катастрофа в Германия и остава завинаги на 28-годишна възраст.